Районен съд Първомай, ІІ съдебен състав, в открито съдебно заседание, проведено на десети юли две хиляди и тринадесета година, в състав:

Председател: Росица Кюртова,

при секретаря Мария Запрянова,

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№78 по описа на съда за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.327, ал.1 ТЗ.

Ищецът „***, ЕИК ***, седалище и адрес на управление ***, представляван от управителя П.К., чрез пълномощника адв.А.Б., твърди, че с ответника имали търговски отношения по повод покупко-продажба на велосипеди и/или части за такива, във връзка с които му доставил велосипеди, подробно описани във фактура №1000003177 от 06.04.2011г. на обща стойност 8 566,64 лв. Плащането на цената ответникът следвало да извърши по банков път в срок до 06.06.2011г. Дължимата сума не била платена, затова ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д.№566/2012г. по описа на РС Първомай. Ответникът възразил срещу заповедта на 18.01.2013г., в резултат от което възникнала необходимост от предявяване на настоящия иск. На същата дата същият заплатил и сумата 800 лв. по горепосочената фактура. Въз основа на изложеното в исковата молба е формулирано искане да бъде постановено решение, с което съдът да приеме за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумите, за които е издадена заповедта за изпълнение, а именно: сумата 7 766,64 лв. – неплатена част от цената за доставени велосипеди (получена след приспадане на внесената част от 800 лв.), ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане, както и сумата 172 лв. – разноски, направени в хода на заповедното производство. Претендират се и разноските, направени в настоящото такова.

Ответникът ЕТ”*** – П.У.”, ЕИК ***, седалище и адрес на управление *** оспорва иска. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Възразява още, че доставените велосипеди от ищеца били некачествени, във връзка с което се наложило да изразходи собствени средства.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Ищецът е издал фактура №1000003177 от 06.04.2011г. с получател ответника за продажба на велосипеди, подробно описани по видове, количества и единична цена във фактурата, за общата сума 8 566,64 лв. Във фактурата е посочено, че цената следва да бъде заплатена по банкова сметка ***.06.2011г.

Страните не спорят, че в деня на съставяне на фактурата, ищецът е предал на ответника посочените в същата стоки, както и, че в деня на депозиране на възражението по чл.414 ГПК ответникът е заплатил част от стойността на продажбата, а именно – сумата 800 лв. Това е видно и от приетото извлечение от банкова сметка ***.4.

По делото е приета съдебно-счетоводна експертиза, според заключението на която горепосочената фактура е редовно осчетоводена, както при ищеца, така и в счетоводството на ответния едноличен търговец. При двете страни са осчетоводени плащания на сумата 800 лв. на 18.01.2013г. и на сумата 200 лв. на 26.03.2013г., след което остатъкът за плащане от ответника към ищеца е в размер 7 566,64 лв., която сума е отразена при ищеца като вземане, а при ответника като задължение.

Разпитан е един свидетел – И.Б., който през 2011г. работел в ищцовото дружество като шофьор. Ответникът купувал от тях велосипеди. През април 2011г. той дошъл с негов транспорт в магазина на дружеството в гр.Пловдив и натоварил над 50 велосипеда, за което му била издадена фактура с отложено плащане в рамките на два месеца. Ответникът не направил коментар, че колелетата са дефектни, нито се обадил да иска резервни части.

Установява се от приложеното ч.гр.д.№566/2012г. по описа на РС Първомай, че в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за сумата 8 566,64 лв., ведно със законна лихва от датата на заявлението – 27.12.2012г., до окончателното изплащане и разноски в хода на заповедното производство в общ размер 171,34 лв. В срока по чл.414 ГПК ответникът е възразил срещу заповедта. В предоставения на ищеца 1-месечен срок за това е подадена настоящата искова молба.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Установителният иск по реда на чл.422 ГПК е допустим, тъй като е предявен в срок в резултат от своевременно депозирано възражение от длъжника в заповедно производство, имащо за предмет същите вземания.

Между страните по делото са установени отношения по договор за търговска продажба, по силата на който ищецът се е задължил да продаде и достави на ответника посочените в издадената данъчна фактура велосипеди по количества и единична цена, а ответникът – да заплати уговорената цена. Според константната практика на ВКС фактурата може да се приеме за доказателство, установяващо договор за търговска продажба на стоки в случаите, когато съдържа всички необходими елементи от съдържанието на сделката - вид на стоката, стойност, начин на плащане, имената на лицата, посочени като продавач и купувач, време и място на съставянето й. В настоящия случай издадената от ищеца фактура съдържа всички посочени елементи и доказва сключването на твърдения от него договор, както и предаването на стоките, предмет на същия. Фактурата не е подписана от страна на ответника, но нейното редовно осчетоводяване като задължение в счетоводството му съставлява недвусмислено признание на неизгодните за него факти, както относно постигането на съгласие, така и относно предаването на стоките. Във връзка с последното са и показанията на разпитания свидетел. Съдът кредитира изцяло заключението на вещото лице – счетоводител, тъй като същото не е оспорено от страните и почива на знанията и опита на експерта. От същото се установява още, че част от уговорената цена е платена от ответника, като дължимият остатък е в размер 7 566,64 лв. Доказателства за плащане на посочения остатък от страна на ответника не са ангажирани, въпреки указаната от съда доказателствена тежест, затова искът е основателен и следва да се уважи за сумата 7 566,64 лв., като за разликата до пълния предявен размер от 7 766,64 лв. – да се отхвърли поради плащане, извършено в хода на процеса.

Възраженията на ответника съдът намира за неоснователни. За конкретното вземане е приложима общата погасителна давност по чл.110 ЗЗД, която е петгодишна и тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. В случая падежът на вземането е 06.06.2011г., считано от която дата до датата на заявлението по чл.410 ГПК петгодишната погасителна давност не е изтекла. Ако се приеме, че срок не е договарян, както твърди ответникът, то давността ще тече от предаване на стоките, защото при липса на уговорен срок, се прилага законоустановеният в чл.327, ал.1 ТЗ. Считано от датата на фактурата, когато са предадени велосипедите – 06.04.2011г., давностният срок отново не е изтекъл. Ето защо това възражение следва да се остави без уважение.

Неоснователно е и второто възражение, тъй като по делото не са ангажирани никакви доказателства за наличието на некачествено изпълнение, което с доклада по чл.146 ГПК е вменено в тежест на ответника. Не са ангажирани и доказателства за своевременно уведомяване на ищеца за констатираните недостатъци, само в който случай могат да се слушат възраженията по чл.195 ЗЗД. Ето защо и доколкото се твърди за явни недостатъци, продадените вещи се смятат за одобрени, при което се дължи пълната договорена цена.

При този изход на спора с оглед заявената претенция и разпоредбата на чл.78, ал.1 ГПК в полза на ищцовата страна следва да се присъдят деловодни разноски. Ищецът е направил разноски в исковото производство, както следва: 175 лв. държавна такса, 600 лв. – адвокатско възнаграждение и 160 лв. – възнаграждение за вещо лице, общо 935 лв. Същите следва да бъдат присъдени изцяло, незамисимо от частичното отхвърляне на исковата претенция, тъй като същата се явява частично погасена чрез плащане, извършено в хода на производството, или ответникът с неизпълнението си преди това е дал повод за завеждане на делото.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение ЕТ”***– П.У.”, ЕИК ***, седалище и адрес на управление ***, че същият едноличен търговец дължи на „***”ООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление ***, представляван от управителя П.К., чрез пълномощника адв.А.Б., сумата 7 566,64 лв. (седем хиляди петстотин шестдесет и шест лева и 64 ст.), представляваща неплатена цена за доставени велосипеди по фактура №1000003177 от 06.04.2011г., ведно със законна лихва от датата на заявлението – 27.12.2012г., до окончателното й изплащане, както и сумата 171,34 лв. (сто седемдесет и един лева и 34 ст.) – деловодни разноски в заповедното производство, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№566/2012г. по описа на РС Първомай, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над признатия до пълния му предявен размер от 7 766,64 лв., като неоснователен поради погасяване на част от задължението чрез плащане в хода на производството.

ОСЪЖДА ЕТ”*** – П.У.”, ЕИК ***, седалище и адрес на управление ***, да заплати на „***”ООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление ***, представляван от управителя П.К., чрез пълномощника адв.А.Б., сумата 935 лв. (деветстотин тридесет и пет лева) – деловодни разноски в производството по гр.д.№78/2013г. по описа на РС Първомай.

Решението подлежи на обжалване пред ОС Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните

РК/ВК РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/