Р Е Ш Е Н И Е

№ 60 гр. Първомай, 28.06.2013 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД - ПЪРВОМАЙ, втори състав в публично заседание на двадесет и девети май две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕВЕНА КАБАДАИЕВА

при секретаря Мария Запрянова като разгледа докладваното от съдия НЕВЕНА КАБАДАИЕВА гр. дело № 73 по описа за 2013 г. и като обсъди:

Предявен е установителен иск по реда на чл. 422 ГПК вр.чл. 92 ЗЗД.

Т.С. *** моли да бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено по отношение на Т.И.И. и В.А.И., и двамата с посочен адрес *** съществуване вземането на ищцата в размер на 6000 лв., представляваща неустойка за неизпълнение, дължима на основание чл. 7 от предварителен договор от 27.04.2011 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по ч. гр. д. 459/2012 г. на РС Първомай. Твърди, че на 27.04.2011 г. с ответниците са сключили предварителен договор, по силата на който те са се задължили да закупят собствения на ищцата апартамент № 10 за ЗП 91,89 кв.м. намиращ се в гр. Първомай, за сумата от 60 000 лв. Страните са се задължили да сключат окончателен договор в едномесечен срок от одобряването на банков кредит за купувачите, но не повече от три месеца от подписването на предварителния договор. Ответниците – купувачи по предварителния договор са заявили впоследствие, че не могат да закупят апартамента, тъй като от банката не им отпуснали кредит. Ответниците са неизправната страна по договора, и съгласно чл. 7 от същия дължат на ищцата неустойка в размер на 10% от договорената цена, или 6000 лв. За вземането си ищцата се е снабдила със заповед за изпълнение по ч. гр. д. 459/2012 г. на РС Пръвомай, а настоящия иск предявява след постъпило възражение. Ангажира събиране на доказателства, претендира разноски.

Ответниците оспорват иска. Не оспорват твърдението, че между страните е сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, както и размера на уговорената по него продажна цена. Оспорват твърдението на ищцата, че след като не им е отпуснат банков кредит, те са заявили че не могат да закупят имота. Ответниците са направили всичко възможно да получат кредитиране, но не им е отпуснат банков кредит. Твърдят обаче, че не са изразявали мнение, че сключването на окончателния договор зависи от това дали ще им бъде отпуснат банков кредит и това, че след като такъв не е отпуснат, не могат да закупят имота. Твърдят, че такава клауза не е уговаряна в договора. Заявяват, че единствената причина за да не се сключи окончателен договор, се състои в нежеланието на продавача да се яви в посочения в договора срок пред нотариус за изповядване на сделката . Заявяват, че ищцата не е изпълнила задълженията си по предварителния договор, съгласно чл. 4 от същия, поради което и неустойка не се дължи. Твърдят , че не е налице форма на неизпълнение от тяхна страна, която да ангажира отговорността им за заплащане на неустойка по договора. Претендираната неустойка е по чл. 7 от Договора , а цитираният текст сочи че изправната страна има право да се откаже от сключването на окончателен договор или алтернативно да предяви иск за сключване на окончателен договор. Ангажират събиране на доказателства, претендират разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, и ангажираните доказателства, намира за установено следното: Между ищцата, в качеството й на продавач и ответниците, в качеството им на купувачи е сключен предварителен договор от 27.04.2011 г., по силата на който страните са се задължили да сключат окончателен договор, за прехвърляне на купувачите правото на собственост върху апартамент № 10 със ЗП 91,89 кв.м., разположен на втори етаж в петеетажен жилищен блок № 6 с имотен номер 1849 вход Б , построен върху държавна земя на основание отстъпено право на строеж в УПИ VІ-жилищно строителство от кв. 118 по плана на гр. Първомай, ведно с 3,68% идеални части от общите части на сградата и, 368% от правото на строеж върху терена, заедно с избено помещение № 29 със ЗП 9,80 кв.м. срещу цена 60 000 лв. Страните са се задължили да извършат прехвърлянето на собствеността с нотариален акт в едномесечен срок от одобряването на кредита от Емпорики банк България ЕАД, но не повече от три месеца от подписването на договора (чл.1 ал.2). Продавачът се е задължил да прехвърли с нотариален кат собствеността върху имота в срока, да представи на купувачите удостоверение за тежести, издадено от СВ Първомай, да предаде владението нърху имота на купувачите, да осигури и представи документите, необходими за прехвърлянето на имота по нотариален ред (чл.4), а купувачите са се задължили да заплатят цената съгласно чл.1 и 2 от договора, и да заплатят изцяло разноските по прехвърлянето на имота. Страните са уговорили в случай на неизплънение на задължението по чл.1 на някоя от страните по договора или неизпълнение на други свои задължения , в резултат на което се възпрепятства сключването на окончателен договор, право за изправната страна да се откаже от сключването на окончателен договор или алтернативно да предяви иск за сключване на окончателен договор , като във всички случаи, освен връщане на даденото по договора, неизправната страна дължи неустойка в размер на 10% от договорената цена (чл.7 от Договора). Ищцата е собственик на имота, предмет на предварителния договор (НА № 22 том ХІ дело 1833/2005 г. на нотариус К. – в заверен препис).

В хода на производството са ангажирани гласни доказателства. Св. Х. В. (чийто показания съдът кредитира като правдиви и базирани на лични впечатления) заявява, че страните са се обърнали към него, за да им подготви документите във връзка с продажбата на недвижимия имот. Твърди, че предварителния договор е бил изготвен от него, а след сключване на договора продавачите са започнали да подготвят необходимите документи, като са ги предавали на свидетеля, някои от документите е изпращал на банката , а на два пъти от банката са му искали документи, които е изпращал. Твърди, че продавачите са вършили своята работа по представяне на документите, а купувачите - по осигуряване на кредита. Всички документи, които са били превидени за сделката са били готови според св. В., последният ги съгласувал с нотариуса и са очаквали отговор от банката, но тогава се оказало че има проблем. Твърди, че му се обадила втората ответтница, като му е заявила, че се е отказал техен поръчител и търсят друг, а след известно време отново са му се обадили, че не могат да се справят с проблема с банката и няма да могат да получат кредит от банката. Заявява, че след втория разговор е върнал документите на продавачите . Твърди, че е бил подготвил всички документи и ги е предал на нотариус К. за проверка, а след това ги е взел, ден и час за сделката не е бил определен, тъй като не е имало готовност, купувачите не били готови.

Съдът, като взе предвид наведените в исковата молба обстоятелства и петитум, квалифицира правно предявения иск по чл. 422 от ГПК вр. чл. 92 ЗЗД - установителен иск, в производството по който ищецът цели да установи, че ответниците му дължат солидарно сумата от 6 000лв, ведно със законната лихва, за която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. 459/2012 г. на РС – Първомай. От приложеното в настоящото производство ч. гр. д. 459/2012 г. по описа на РС Първомай е видно, че искът за съществуване на вземането допустим, като предявен в предвидения едномесечен срок.

Разгледан по същество е неоснователен. Безспорно между страните е бил сключен валиден предварителен договор за продажба на недвижим имот за сумата от 60 000 лв. Не се спори и относно обстоятелството, че в срока предвиден в предварителния договор , не е сключен окончателен такъв. Спорно е между страните кой е неизправната страна по договора и поради каква причина не е сключен окончателен договор. Предмет на производството е петендирана от ищцата неустойка по чл.7 от Договора в размер на 10% от договорената продажна цена. В цитирания текст страните са договорили право на изправната страна да се откаже от сключването на договор, или да поиска сключване на окончателен, като и в двата случая има право на неустойка в размер на 10% от продажната цена. Съгласно разпоредбата на чл. 92, ал. 1 ЗЗД, отговорността за заплащане на неустойка от страна на неизправния длъжник се поражда от факта на неизпълнение на договорното задължение, което тя обезпечава и обезщетява, поради което се дължи само в случаите и при условията, за които е договорена. В случая се установи от ангажираните гласни доказателства (св.В.), че ищцата е изпълнила поетите по силата на сключения предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 27.04.2011 г. задължения да осигури и представи документите, необходими за прехвърлянето на имота по нотариален ред. Установява се освен това от показанията на разпитания по делото свидетел, че не е насрочена дата и час за сключване на окончателния договор. Не се спори, че не е отпуснат на ответниците кредит, като последните твърдят че сумата по кредита не е била условие за закупуване на имота, а само средство за изплащането му наведнъж. Не се твърди от ответницитне да е заплатена цената съгласно уговорките в чл.1 и 2 от договора – нито първата вноска, нито пък да е извършено окончателно плащане. Не се установява обаче от ангажираните доказателства ищцата да е поканила ответниците пред нотариус за изповядване на сделката , нито пък дали купувачите са изразили съгласие или несъгласие да сключат окончателната сделка за прехвърляне на имота. Дори и да се приеме, че с представянето на документите пред нотариус за проверка, ищцата е изпълнила задълженията си по договора, и се явява изправна страна, то няма твърдения същата да се отказва от договора, нито пък е поискала сключване на окончателен . В настоящия случай, тълкувайки волята на страните, съдът приема че е уговорена неустойка в размер на 10 % като обезщетение за неизпълнението на договора, в случаите когато изправната страна реализира правото си по чл.7 от Договора, а именно: да се откаже от сключването на окончателен договор или да поиска сключването на такъв по съдебен ред. Ето защо съдът намира, че не са налице предпоставките за присъждане на неустойка, тъй като не са настъпили предпоставките, за да възникне задължението за неизправната страна за заплащането й. Ето защо искът за признаване същестуване вземането на ищеца спрямо ответниците по заповед за изпълнение изд. по ч. гр. д. 459/2012 г. на РС Първомай, като неоснователен ще следва да се отхвърли.

Съобразно изхода на делото, направеното искане и на основание чл. 78 ал. 3 ГПК следва да бъде осъден ищецът да заплати на ответниците сторените в производството разноски (съобразно представените доказателства за направени такива) в размер на 780 лв.

Мотивиран така, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от Т. С. Щ. ЕГН **********,*** против Т.И.И. ЕГН ********** и В.А.И. ЕГН **********, и двамата с посочен адрес гр. П., ул. „*** “ № 2 за признаване за установено, че съществува вземането на ищеца по заповед за изпълнение с основание чл. 410 от ГПК, постановена по ч. гр. дело № 459/2012 г. на РС - Първомай в размер на 6000 (шест хиляди) лв., представляваща неустойка за неизпълнение дължима на основание чл. 7 от Предварителен договор от 27.04.2011 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по ч. гр. д. 459 / 2012 г. на РС Първомай – 12.11.2012 г. до изплащане на вземането .

ОСЪЖДА Т.С. Щ. ЕГН **********, гр. П. , ул. “***” № *** вх. *** ет. *** ап. *** да заплати на Т.И.И. ЕГН ********** и В.А.И. ЕГН **********, и двамата с посочен адрес гр. П., ул. „***“ № 2 , направените разноски по производството в размер на 780 (седемстотин и осемдесет) лв.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/

НК /НК