Р Е Ш Е Н И Е
№ 115
04.10.2013г., гр.Първомай
В ИМЕТО НА НАРОДА
Първомайският районен съд, ІІ състав, в открито
заседание на четвърти септември две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица
Кюртова
при секретаря Мария Запрянова,
като разгледа докладваното от съдията гр.д.№3 по описа на съда за 2013г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.53, ал.2 ЗКИР.
Ищцата
М.М.П., ЕГН **********,***, представлявана от адв.Д.В., твърди, че притежава по
наследство от баща си М. А. Д., бивш жител ***, починал през 2004г., дворно
място с площ 1060 кв.м. с построените в него къща, лятна кухня, обор, плевня и
навес, съставляващо имот пл.№560, за който по действащия устройствен план на
с.К. е отреден урегулиран поземлен имот VІІІ-560 в кв.48 при граници: улица,
УПИ VІ-563, УПИ V-562, УПИ ІV-561, УПИ ІХ-550 и улица. За собствеността на имота
праводателят й разполагал с нотариален акт по обстоятелствена проверка №128,
т.ІІ, нот.д.№64/1986г. на основание наследство, делба и давностно владение.
Твърди, че ответниците били собственици на граничещия от север на имота УПИ
VІ-563 (уточняваща искова молба на л.12). При одобряване на регулационния и
кадастрални планове на с.К. през 1977г. и предшестващото ги заснемане била
допусната грешка, изразяваща се в това, че част от имота на наследодателя й по
северната му граница с УПИ VІ-563 и УПИ V-562 – празно място с площ 96 кв.м.,
била заснета и отразена като част от тези имоти, като 70 кв.м. попадали в УПИ
VІ-563 на ответниците, а 26 кв.м. в УПИ V-562, собственост на Д. Д. (по
отношение на когото производството по делото е прекратено с влязло в сила
определение). Не било съобразено обстоятелството, че през 1951г. тогавашните
собственици на имота – М. и Х. Д., били придобили тази част по регулация –
според предвижданията на тогава действалия план на с.К. от 1927г., като
заплатили парично обезщетение на собственика на съседния имот ІV-268 (от който
били образувани сегашните УПИ VІ-563 и УПИ V-562). За придобитото по регулация
дворно място бил съставен нотариален акт №8, т.І, нот.д.№29/1951г. по описа на
Околийски съд Първомай. Твърди, че през 1951г. баща й започнал да строи в имота
жилищна сграда. За целта му била издадена скица-виза и одобрен проект, според
които застроителното петно на бъдещата сграда е ситуирано на уличната
регулационна линия и на три метра от северната граница на имота с парцел
ІV-268, при които условия и било извършено строителството. Въпреки това в плана
от 1977г. северната граница на имота била отразена не на три метра от вече
построената къща, а по самата жилищна сграда, придобитото по регулация място с
площ 96 кв.м. пак било заснето като принадлежащо към съседните имоти и
предвидено да бъде придадено към УПИ VІІІ-560. Въз основа на изложените
обстоятелства, в уточняваща молба от 27.05.2013г. и с уточнение от съдебно
заседание на 04.09.2013г., е формулирано искане да бъде признато за установено
по отношение ответниците, че при одобряване кадастралната карта на с.К., общ.П.,
обл.П., със заповед №229/1977г. наследодателят на ищцата М. Д. е бил собственик
на имот с площ 70 кв.м., който погрешно е заснет и отразен като част от УПИ
VІ-563 в кв.48 по ЗРП на с.К., общ.П., заключена: от изток – улица, от запад –
УПИ V-562, от юг – северната кадастрална граница на имот пл.№560 и от север – южната
регулационна граница на имот ІV-268 в кв.68 по плана на с.Караджалово от 1927г.
(отменен).
Ответниците А.И.Д., ЕГН **********, и П.П.Д., ЕГН **********, двамата от с.К., обл.П., ул.“***“ №10, представлявани от адв.Х.М., оспорват иска. Възразяват, че сочената от ищцата грешка при заснемане на плана от 1977г. не съществува, като сградата, за която била издадена скицата-виза от 1951г. била построена на самата имотна граница, а не както било предвидено в скицата. Молят искът да се отхвърли. Претендират разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
С нотариален акт №8, том І, дело №29/1951г. по описа на първомайски околийски съд, М. А. Д. и Х. А. Д. са признати за собственици на следния недвижим имот, придобит по регулация: празно дворно място от 96 кв.м., придаваемо се от дворище ІV-268 в кв.68 по плана на с.К., Първомайска околия, към парцел VІ-266, кв.68 по плана на същото село, собственост на М. и Х. Д. С нотариален акт №128, том ІІ, дело №64/1986г. М. А. Д., ЕГН **********,***, е признат за собственик по наследство, делба и давностно владение в продължение на повече от 30 години, на недвижим имот с площ 1060 кв.м., представляващ дворно място, ведно с построените върху него къща, лятна кухня, плевня и обор, находящ се в с.К., съставляващ имот №VІІІ-560 в кв.48 по плана на селото (по предходен план VІ-266 в кв.68). От приетото удостоверение за идентичност на имена се установява, че имената М. А. Д. и М. А. Д. принадлежат на едно и също лице. Видно от приетото удостоверение за наследници, ищцата е дъщеря и единствен наследник на М. А. Д., починал на 27.01.2004г.
Според взаимосъвпаващите изявления на страните, а в тази насока са и приетите нотариален акт №182, том І, дело 443/1990г. и нотариален акт №18, том ІІІ, рег.№1916, дело №375/2007г., ответниците са собственици на имот №VІ-563 в кв.48 по плана на с.К. от 1977г., който имот е съседен на VІІІ-560 и на който съответства УПИ ІV-268 в кв.68 по плана от 1927г.
По делото е прието заключение на съдебно-техническа експертиза със задача да изследва регулационните промени в имотите на страните според плановете на с.К. от 1927г. и 1977г. Според заключението с регулационния план от 1927г. за поземлен имот 266 с площ 1 599 кв.м. е отреден парцел VІ-266 в кв.68 с площ 1 869 кв.м., а за имот 268 е отреден парцел ІV-268 в кв.68 с площ 2 182 кв.м. Предвидено е придаване на имот с площ 98 кв.м. (измерени графически 96 кв.м.) от имот 268 към парцел VІ-266. Със скица-виза №138/11.05.1951г. е предвидено застрояване на последния с жилищна сграда, която да отстои на три метра от северната дворищнорегулационна граница с УПИ ІV-268. В плана от 1977г. имот 266 по предходния план е отразен като поземлен имот 560, за който е отреден УПИ VІІІ-560 в кв.48 с площ 772 кв.м. В УПИ VІІІ-560 е отразена жилищна сграда с площ 75 кв.м., чиято северна стена лежи на регулационната линия с УПИ VІ-563, който е отреден за поземлен имот 563 – на ответниците. Според изготвената от вещото лице комбинирана скица между плановете от 1927 и 1977г., придаваемото място от 96 кв.м. по НА №8/51г. (по цифров модел 98 кв.м.) според регулационния план от 1977г. попада в УПИ VІІІ-560 с 76 кв.м., в УПИ V-562 с 13 кв.м. и в УПИ VІ-563 – с 9 кв.м., или от придаденото към парцел VІ-266 с плана от 1927г. дворно място с площ 96 кв.м., девет квадратни метра с форма на триъгълник, заключен между точките 94, 25, 93 и 94, попадат в УПИ VІ-563. Според вещото лице, ако регулацията от 1927г. е приложена, при изготвяне на плана от 1977г. имотната граница между двата имота е трябвало да съвпадне с регулационната от 1927г. – т.т.77, 94, 93, 86 на комбинираната скица. Вместо това регулацията от 1927г. е зачертана със знах „Х” и е приета нова.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Разглежданият
спор е за установяване право на собственост върху реална част от урегулиран
поземлен имот, като ищцата желае да бъде установено спрямо ответниците, че праводателят
й е бил собственик на въпросната част от имота към един минал момент – този на
одобряване на последния действащ подробен устройствен план. Твърди се, че е
налице грешка при изготвяне на регулационния план от 1977г., при която част от 70
кв.м. неправилно е заснета като част от имота на ответниците, съседен спрямо
имота на ищеца. Посочената грешка е от значение за регулационните предвиждания
и, ако бъде констатирана с влязло в сила съдебно решение, би послужила като
основание за частично изменение на устройствения план и отнасяне на частта към имота на ищцата,
правата на която се оспорват от ответната страна, следователно налице е правен
интерес от предявяването на иск по чл.53, ал.2 ЗКИР. След неколкократното
уточняване на исковата молба първоначално съществувалото несъответствие между
обстоятелствена част и петитум, съответстващ на иск по чл.124, ал.1 ГПК, е
отстранена, затова възраженията на ответниците, изложени в писмени бележки на
процесуалния им представител, за недопустимост на производството са
неоснователни.
Доколкото от доказателствата по делото се установява, че се касае за придаваемо място, което с плана на с.К. от 1927г. по силата на регулацията е било придадено от съседния имот, от значение за изхода на спора е отговорът на въпроса дали регулацията от 27г. е била приложена и правилно ли е заснета границата между двата имота в следващия регулационен план на селото от 1977г., приет при действието на Закона за териториално и селищно устройство (отм.) Относно предвидените по реда на ЗТСУ условия за приложение на дворищнорегулационния план намира приложение ТР №3 от 15.07.1993г. на ОСГК на ВКС. Според това решение дворищнорегулационния план следва да се счита за приложен от момента, когато настъпва трансформация на регулационните линии в имотни граници. При хипотезите на чл.33, ал.1 и ал.2 ЗТСУ условия за това са придаденият имот да е бил зает по законоустановения ред – чрез доброволно отстъпване по реда на чл.111 ЗТСУ или чрез въвод във владение след снабдяване с титул за изпълнение – нотариален акт за собственост по регулация на новия собственик, след погасяване вземането за обезщетение на правоимащия бивш собственик по давност съгласно чл.134, ал.3 ЗТСУ, респективно чрез заплащане на паричното обезщетение за придаваемите части. По делото няма никакъв спор, че регулационните сметки между собствениците на УПИ VІ-266 и УПИ ІV-268 по повод предвижданията на плана от 1927г. са уредени. В тази насока е и приетият и неоспорен от страните нотариален акт за придобиване на собственост по регулация. Установено е, че през 1951г. в имота на праводателя на ищцата е построена сграда, която частично, в по-голямата си част, попада в придаваемото място, следователно налице е заемане на придадения имот, или налице са предпоставките, за да се приеме, че регулацията от 1927г. към датата на приемане на следващия план от 1977г. е била приложена. Към този момент предходната регулация е получила значение на безусловно придобивно основание и при нейното изменение през 77г. парцелните граници е следвало да се приемат за имотни, или по комбинираната скица на вещото лице регулационната граница по плана от 1927г. между точките 93 и 94 е следвало да се приеме за имотна, съответно 9 кв.м. под форма на триъгълник, заключени между точките 94, 25, 93 и 94, е следвало да бъдат отразени като част от УПИ VІІІ-560 в кв.48. В този смисъл е допусната грешка при изготвяне на регулационния план от 1977г.
Нотариалният
акт относно съществуването на правото на собственост се ползва със законна
доказателствена сила относно удостоверителното изявление на нотариуса, че
правото на собственост съществува. Този, който се позовава на такъв нотариален
акт, по принцип се освобождава от доказване основанието, на което е придобил
удостовереното в акта право на собственост. Ако насрещната страна по спора
твърди свои права, които изключват тези на ползващия се от акта, в нейна тежест
е да ги докаже, за да обори законната му доказателствена сила. В настоящия
случай ответниците не са оспорили правата на наследодателя на ищцата и неговия
брат, извличани от НА №8/1951г., затова следва да се заключи, че те са
притежавали и процесната част от 9 кв.м., която е била придадена от съседния
имот и относно която не е отпаднало с обратна сила отчуждителното действие на
регулацията. Ето защо допуснатата грешка в кадастъра следва да бъде установена
по съдебен ред, като се признае за установено спрямо ответниците, че към
1977г., когато е приет сегадействащият регулационен план на с.Караджалово,
собственик на недвижим имот с площ 9 кв.м., заключен на скицата между точките
94, 25, 93 и 94, неправилно заснета като част от УПИ VІ-563 в кв.48 по плана, е
бил праводателят на ищцата М. А. Д. заедно с брат си Х. А. Д. За останалата
част от имота в размер 61 кв.м. (общата
претенция е за 70 кв.м.)
се установява, че попада в УПИ VІІІ-560, собственост на ищцата, следователно грешка
няма, искът в тази му част е неоснователен и следва да се отхвърли. Следва да
бъде заверена по надлежния ред от съда приложената към СТЕ комбинирана скица на
л.69.
При този изход на спора с оглед заявената претенция и разпоредбата на чл.78, ал.3 ГПК в полза на ответната страна следва да се присъдят деловодни разноски съразмерно на отхвърлената част от иска. Ответниците са направили разноски за адвокатско възнаграждение в размер 500 лв. (договор за правна защита на л.28 от гр.д.№251/2011г. и списък на разноските по настоящото дело) и възнаграждения за вещи лица в размер в общ размер 275 лв., общо 725 лв. От тях съразмерно на отхвърлената част от иска им се следват 632 лв.
Мотивиран от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.53, ал.2 от Закона за кадастъра и имотния регистър по отношение А.И.Д., ЕГН **********, и П.П.Д., ЕГН **********, двамата от с.К., обл.П., ул.“***“ №10, представлявани от адв.Х.М., че към момента на изработване на подробния устройствен план на село К., общ.П., обл.П., одобрен със Заповед №229/1977г., М. А. Д., ЕГН ********** – праводател на М.М.П., ЕГН **********,***, е бил собственик, заедно с брат си Х. А. Д., на имот с площ 9 кв.м. (девет квадратни метра), с форма на триъгълник, оцветен в жълто, заключен между точките 94, 25, 93 и 94 на скица №5 от заключението на вещото лице, находяща се на л.69 от гр.д.№3/2013г. на РС Първомай, който имот неправилно е заснет в подробния устройствен план на село К., общ.П., обл.П., одобрен със Заповед №229/1977г., като част от УПИ VІ-563 от кв.48, като ОТХВЪРЛЯ иска за установяване на грешка в кадастъра за разликата над 9 кв.м. до пълната претендирана площ на имота от 70 кв.м. като неоснователен.
Скица №5 от заключението на вещото лице, находяща се на л.69 от гр.д.№3/2013г. на РС Първомай е подписана от състава на съда и съставлява неразделна част от настоящото решение.
ОСЪЖДА М.М.П., ЕГН **********,***, представлявана от адв.Д.В., да заплати на А.И.Д., ЕГН **********, и П.П.Д., ЕГН **********, двамата от с.К., обл.П., ул.“***“ №10, представлявани от адв.Х.М., сумата 632 лв. (шестстотин тридесет и два лева) – деловодни разноски в производството по гр.д.№251/2011г. и гр.д.№3/2013г. по описа на РС Първомай.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/
РК / НК