РЕШЕНИЕ № 93
гр.Първомай, 12.08.2013г.
като разгледа
докладваното от съдията гр.д.№563 по описа на съда за 2012г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.327, ал.1
ТЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът „****, ЕИК***, седалище и
адрес на управление гр.***, представляван от управителя В.Т., твърди, че с
ответника имали търговски отношения, във връзка с които същият дължал на
дружеството сумата 1 995.50 лв., представляваща неизплатена част от цената на
закупени и доставени семена по фактура №0000000204/20.04.2011г. Общата цена по
фактурата била 2 587.10 лв., от която ответникът заплатил само сумата
591.60 лв. Остатъкът не бил платен, затова ищецът се снабдил със заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д.№453/2012г. по описа на РС
Първомай, но ответникът подал възражение срещу заповедта в законоустановения
срок, което наложило предявяването на настоящите искове. Въз основа на
изложеното в исковата молба е формулирано искане да бъде постановено решение, с
което съдът да приеме за установено в отношенията между страните, че ответникът
дължи на ищцовото дружество сумите, за които е издадена заповедта за
изпълнение, а именно: сумата 1 995.50 лв. – неплатена част от цената за
доставени на 20.04.2011г. семена, ведно със законна лихва от датата на
заявлението по чл.410 ГПК – 01.11.2012г., до окончателното изплащане, сумата
299.64 лв. – обезщетение за забавено плащане на горното парично задължение в
размер на законната лихва за периода от 20.04.2011г. до 01.10.2012г., както и
сумата 171 лв. – разноски, направени в хода на заповедното производство.
Претендират се и разноските, направени в настоящото такова.
Ответникът К.И.И., ЕГН **********,***,
не е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл.131, ал.1 ГПК, не взима
становище по исковете.
Съдът,
след като обсъди събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Ищецът
е издал фактура №0000000204 от 20.04.2011г. с получател ответника за продажба
на семена, подробно описани по видове, количества и единична цена във
фактурата, за общата сума 2 587.10 лв. Във фактурата, подписана от
страните като съставител и получател, е удостоверено, че стоката е получена на
20.04.2011г. Договорено е цената да бъде заплатена „по сметка”.
На
11.08.2011г. ищецът е издал кредитно известие №0000000260/11.08.2011г. към
фактура №0000000204 от 20.04.2011г., с което са променени количествата на част
от доставените семена, съответно общата цена по фактурата, като същата е
намалена с 833.10 лв.
Установява
се от признанията на ищеца, че ответникът е заплатил сумата 591.60 лв. в
изплащане цената на доставените на 20.04.2011г. семена.
По
делото е приета съдебно-счетоводна експертиза, според заключението на която
горепосочената фактура е редовно осчетоводена при ищеца, осчетоводено е и
кредитното известие от 11.08.2011г., фактурата е включена в дневника за
продажби по ЗДДС и в справка-декларация, дължимият ДДС е внесен по сметка на
държавния бюджет. Ответникът е изплатил частично сумата 591,60 лв. Върху сумата
1 995,50 лв. е натрупана законна лихва в размер 299,60 лв. за периода от
20.04.2011г. до 01.10.2012г.
Установява
се от приложеното ч.гр.д.№453/2012г. по описа на РС Първомай, че в полза на
ищеца е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за исковите суми, ведно
със законна лихва от датата на заявлението – 01.11.2012г., до окончателното
изплащане и разноски в хода на заповедното производство в общ размер 171 лв. В
срока по чл.414 ГПК ответникът е възразил срещу заповедта. В предоставения на
ищеца 1-месечен срок за това е подадена настоящата искова молба.
При
така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Установителните
искове по реда на чл.422 ГПК са допустими, тъй като са предявени в срок в
резултат от своевременно депозирано възражение от длъжника в заповедно
производство, имащо за предмет същите вземания.
Между
страните по делото са установени отношения по договор за търговска продажба, по
силата на който ищецът се е задължил да продаде и достави на ответника
посочените в издадената данъчна фактура семена по количества и единична цена, а
ответникът – да заплати уговорената цена. Според константната практика на ВКС фактурата
може да се приеме за доказателство, установяващо договор за търговска продажба
на стоки в случаите, когато съдържа всички необходими елементи от съдържанието
на сделката - вид на стоката, стойност, начин на плащане, имената на лицата,
положили подписи за продавач и купувач, време и място на съставянето й. В
настоящия случай издадената от ищеца фактура съдържа всички посочени елементи и
доказва сключването на твърдения от него договор, както и предаването на
стоките, предмет на същия, на 20.04.2011г., в уверение на което е изричното
удостоверяване във фактурата, подписано двустранно от страните. Със сключването
на договора и предаване на стоките за ответника е възникнало задължението да
заплати уговорената цена в размер 2 587,10 лв., като според признанията на
ищеца, имащи доказателствена сила за неизгодни за него факти, ответникът е
заплатил част от нея, а именно сумата 591,60 лв., или останало е да дължи
сумата 1 995,50 лв. По-късно, обаче, е издадено кредитно известие към
фактура №0000000204/20.04.2011г., с което количествата и цената са
предоговорени, като последната е намалена с 833,10 лв. Известието е подписано
от представител на ищцовото дружество и неоспорено от страните. Подобно на
фактурата, същото доказва, че е извършено изменение на договора, което валидно
обвързва ищеца. Ето защо от дължимата сума 1 995,50 лв. следва да се
приспадне и сумата 833,10 лв., с която е намалена договорената цена, или
ответникът остава да дължи сумата 1 162,40 лв. – неплатена цена за
доставените му от ищеца семена. Доказателства за плащане на посочения остатък
от страна на ответника не са ангажирани, въпреки указаната от съда
доказателствена тежест, затова първият иск е основателен и следва да се уважи
за сумата 1 162,40 лв., като за разликата до 1 995,50 лв. същият се
отхвърли.
Частично
основателен е и искът по чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД. Според
последната разпоредба при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В чл.327, ал.1 ТЗ
е определен денят, в който купувачът изпада в забава, а именно – от деня,
следващ предаване на стоката или на документите, които му дават право да я
получи. В конкретния случай това е денят на издаване на фактурата –
20.04.2011г., в която е удостоверено, че стоките са предадени на същата дата,
съответно на тази дата ответникът е получил и издадената фактура, въз основа на
която би могъл да ги получи. За периода от забавата до 01.10.2011г., както е
заявена претенцията на ищеца, върху сумата 1 162,40 лв. е натрупана
законна лихва в размер 174,54 лв., определена чрез използване на общодостъпна
програма за изчисляване на законна лихва, следователно до посоченият размер
искът за мораторно обезщетение се явява основателен, а за разликата до 299,64
лв. същият следва да се отхвърли.
С
оглед резултата по главните искове, следва да се редуцира по размер акцесорната
претенция за деловодни разноски в хода на заповедното производство. Със
заповедта за изпълнение в полза на ищеца са присъдени такива в общ размер 171
лв. Съразмерно на уважената част от исковете на същия се следват разноски за
заповедното производство в размер 99,60 лв.
При
този изход на спора с оглед заявената претенция и разпоредбата на чл.78, ал.1
ГПК в полза на ищцовата страна следва да се присъдят деловодни разноски
съразмерно на уважената част от исковете. Ищецът е направил разноски в исковото
производство, както следва: 78,82 лв. държавна такса, 120 лв. – адвокатско възнаграждение и 180 лв.
– възнаграждение за вещо лице, общо 378,82 лв. От тях по съразмерност на същия
се следват 220,67 лв.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение К.И.И.,
ЕГН **********,***, че същият дължи на „***”ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на
управление гр.***, представляван от управителя В.Т., сумата 1 162,40 лв. (хиляда сто шестдесет
и два лева и 40 ст.), представляваща неплатена цена за доставени семена по
фактура №0000000204/20.04.2011г. и кредитно известие към нея
№0000000260/11.08.2011г., ведно със законна лихва от датата на заявлението – 01.11.2012г.,
до окончателното й изплащане, сумата 174,54
лв. (сто седемдесет и четири лева и 54 ст.) – обезщетение за забава в
плащането на горното парично задължение за периода от 20.04.2011г. до 01.10.2012г.,
както и сумата 99,60 лв. (деветдесет
и девет лева и 60 ст.) – деловодни разноски в заповедното производство, за
които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№453/2012г.
по описа на РС Първомай, като ОТХВЪРЛЯ
исковете за установяване на вземания по заповедта от признатите до пълните им
предявени размери, съответно от 1 995,50 лв. – цена за доставени стоки,
299,64 лв. – мораторно обезщетение и 171 лв. – деловодни разноски, като
неоснователни.
ОСЪЖДА К.И.И., ЕГН **********,***,
да заплати на „***”ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр.***,
представляван от управителя В.Т., сумата 220,67
лв. (двеста и двадесет лева и 67 ст.) – деловодни разноски в производството
по гр.д.№563/2012г. по описа на РС Първомай.
Решението
подлежи на обжалване пред ОС Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РК/ВК РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/