Решение по Гражданско дело 556/2012г.

Р Е Ш Е Н И Е № 132

гр. Първомай 12.11.2013 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД - ПЪРВОМАЙ, втори състав, на тридесети октомври две хиляди и тринадесета година в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЕЛ ПАВЛОВ

При Секретаря Таня Петрова като разгледа докладваното от съдията

гр. дело № 556 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл.310 и сл. от ГПК.

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.4 от КТ, чл.128, т.2 във връзка с чл.245, ал.2 от КТ, чл.221, ал.1 от КТ, чл.224, ал.1 от КТ и чл.86 от ЗЗД.

Ищцата Г.В.В. от гр. Първомай моли да бъде постановено решение, с което да отмени като незаконосъобразна Заповед № 07/16.10.2012 г. на Управителя на ответното дружество; да поправи вписаното в трудовата й книжка основание за прекратяване на трудовото й правоотношение; да осъди ответното дружество да й заплати: сумата от 14 500 лв., представляваща дължимо трудово възнаграждение за периода от месец август 2011 г. до 17.10.2012 г., ведно с обезщетение за забава за периода от деня следващ датата на която всяко от месечните трудови възнаграждения е станало изискуемо – 20-то число на месеца, до подаване на исковата молба, в размер на общо 1 100 лв.; обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ за неспазен срок на предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение в размер на 1 000 лв., ведно с обезщетение за забава за периода от 18.10.2012 г. до предявяване на иска в размер на 16, 65 лв.; сумата 789, 47 лв., представляваща обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2012 г. – 15 дни, ведно с обезщетение за забава върху тази сума за периода от 18.10.2012 г. до предявяване на иска в размер на 18, 22 лв., ведно със законната лихва върху трите главници от предявяване на иска до окончателното им изплащане, по изложените в исковата молба и в писмена защита съображения. Претендира разноски.

Ответникът “Георадар” *** оспорва ОСИ и моли съдът да ги отхвърли като неоснователни и недоказани, по изложените в отговора на исковата молба и в писмена защита съображения. Прави възражение за погасяване по давност на ОСИ с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.4 от КТ. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед на наведените от страните доводи, намира за установено следното:

Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства (и преди всичко тези, съдържащи се в представеното в заверен препис ЛТД на ищцата) се установява, че действително ищцата е работила при ответника по трудово правоотношение за неопределено време като “техник геология” по силата на сключен между страните Трудов договор № 1/30.01.2009 г., с уговорено основно трудово възнаграждение в размер на 1 000лв., увеличено с 0,6% за прослужено време, платимо до 20-то число на съответния месец, до 16.10.2012 г., считано от която дата с процесната Заповед № 05/16.10.2012 г. на ищцата е било наложено дисциплинарно наказание “Дисциплинарно уволнение” и прекратено трудовото й правоотношение на основание чл.188, т.3 във връзка с чл.190, ал.1, т.4 и т.3 от КТ и чл.187, т.7, т.8 и т.9 от КТ, и чл.330, ал.2, т.6 от КТ.

Както вече бе посочено, трудовото правоотношение с ищцата е било прекратено считано от 16.10.2012 г., а исковата молба е била подадена в съда от Г.В. на 19.12.2012 г. – т. е., след изтичане на двумесечния давностен срок по чл.358, ал.1, т.2 и ал.2, т.1 от КТ по отнешение на ОСИ с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.4 от КТ.

При така установената фактическа обстановка, с оглед направеното от ответника възражение в отговора на исковата молба, съдът намира че ОСИ с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.4 от КТ се явяват неоснователни и недоказани предвид предявяването им след изтичане на законоустановения давностен срок, поради което и ще следва да се отхвърлят като такива. Предвид отхвърлянето на иска с правно основание чл.344, ал.1, т.4 от КТ, респективно – на претенцията на ищцата да бъде поправено основанието за прекратяване на трудовото правоотношение, вписано в трудовата книжка на ищцата (а именно – чл.327, ал.1, т.2 от КТ вместо вписаното от работодателя основание чл.330, ал.2, т.9 от КТ), като неоснователен и недоказан ще следва да се отхвърли и искът с правно основание чл.221, ал.1 от КТ – за присъждане в полза на ищцата на обезщетение за неспазване на предизвестието за прекратяване на трудовото й правоотношение на твърдяното от нея основание, а оттук, с оглед на акцесорния му характер, като неоснователен и недоказан ще следва да се отхвърли и обективно съединеният с тази претенция иск с правно основание чл.86 от ЗЗД – за присъждане на обезщетение за забава върху това обезщетение.

Същевременно, както се установява от представените по делото писмени доказателства, показанията на разпитаните по делото свидетели и заключенията от 26.08.2013 г. и допълнителното такова от 20.09.2013 г., и двете на вещото лице по ССЕ З.М., действително ищцата през процесния период не е получавала месечното си трудово възнаграждение, като общо за периода й се дължат 7 345, 67 лв. (съгласно варианта от заключението от 26.08.2013 г. – който и вариант, предвид писмените доказателства по делото и свидетелските показания съдът намира, че е е действително дължимият), а обезщетението за забава върху тази сума за горепосочения период е в размер общо на 625, 51 лв.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че ОСИ с правно основание чл.128, т.2 във връзка с чл.245, ал.2 от КТ и чл.86 от ЗЗД по отношение на тази главница, се явяват доказани по основание и до размерите, установени от ССЕ, до които и размери следва да се уважат, заедно със законната лихва върху главницата от 19.12.2012 г. – датата на подаване на исковата молба, като за разликата над посочените до пълните предявени размери тези искове следва да се отхвърлят като неснователни и недоказани.

Установява се също така, че ищцата по време на работата си при ответника не е ползвал полагащият му се платен годишен отпуск за 2012 г. От посочените заключения на в. л. по ССЕ Зл. М., които съдът им, с оглед останалите събрани по делото доказателства, кредитира в частта им, дадена в заключението от 26.08.2013 г., за 2012 г. на ищцата са се полагали 10 дни платен годишен отпуск, останал неползван от нея – обезщетението за които е в размер на 467, 14 лв., а обезщетението за забава върху тази сума за горепосочения период е в размер на 8, 17 лв.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че ОСИ с правно основание чл.224, ал.1 от КТ и чл.86 от ЗЗД по отношение на тази главница, се явяват доказани по основание и до размерите, установени от ССЕ, до които и размери следва да се уважат, заедно със законната лихва върху главницата от 19.12.2012 г. – датата на подаване на исковата молба, като за разликата над посочените до пълните предявени размери тези искове следва да се отхвърлят като неснователни и недоказани.

От страна на ищцата не са ангажирани доказателства, от които да се установява, че е уговорила и заплатила с пълномощника си посоченото в списъка на разноските адвокатско възнаграждение в размер на 957, 22 лв., поради което й, независимо от изхода от спора, разноски в полза на ищцата не следва да се присъждат. С оглед на изхода от спора ищецът следва да заплати разноски по съразмерност на ответника в размер, съобразно отхвърлената част от ОСИ, общо на 1 070 лв. – следващата се част от платеното от ответника адв. възнаграждение и платени депозити за ССЕ и за призоваване на свидетел. Ищецата е освободена от заплащане на ДТ и разноски по настоящото производство, поради което и съобразно изхода на делото и на основание чл.78, ал.6 от ГПК следва да бъде осъден ответникът да заплати по сметка на ВСС в полза на Районен съд – Първомай ДТ в размер на 337, 86 лв. и депозити за ССЕ в размер общо на 170 лв.

Мотивиран от горното, съдът

Р Е Ш И

ОСЪЖДА “Георадар” ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Управителя И.Й.Х., ДА ЗАПЛАТИ НА Г.В.В., ЕГН **********, със съдебен адрес:***, адв. С.З. и адв. Б.Г., СУМАТА 7 345, 67 лв., представляваща дължимо трудово възнаграждение за периода от месец август 2011 г. до 17.10.2012 г., ВЕДНО С обезщетение за забава за периода от деня следващ датата на която всяко от месечните трудови възнаграждения е станало изискуемо – 20-то число на съответния месец до 19.12.2012 г. в размер на общо 625, 51 лв., ВЕДНО СЪС законната лихва върху главницата, начиная от 19.12.2012 г., до окончателното й изплащане; СУМАТА 467, 14 лв., представляваща обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2012 г. – 10 дни, ВЕДНО С обезщетение за забава върху тази сума за периода от 18.10.2012 г. до 19.12.2012 г. в размер на 8, 17 лв., ВЕДНО СЪС законната лихва върху главницата, начиная от 19.12.2012 г., до окончателното й изплащане, А по сметка на ВСС в полза на Районен съд – Първомай – ДТ в размер на 337, 86 лв. и депозити за ССЕ в размер общо на 170 лв., КАТО обективно съединените искове с правно основание чл.128, т.2 във връзка с чл.245, ал.2 от КТ и чл.86 от ЗЗД и чл.224, ал.1 от КТ и чл.86 от ЗЗД – за разликата над уважените до пълните предявени размери, И обективно съединените искова с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.4 от КТ, чл.221, ал.1 от КТ и чл.86 от ЗЗД – за отмяна като незаконосъобразна на Заповед № 07/16.10.2012 г. на Управителя на ответното дружество; поправка на вписаното в трудовата книжка на ищцата основание за прекратяване на трудовото й правоотношение и осъждане на ответника да заплати на ищцата обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ за неспазен срок на предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение в размер на 1 000 лв., ведно с обезщетение за забава за периода от 18.10.2012 г. до предявяване на иска в размер на 16, 65 лв., заедно със законната лихва върху тази главница, ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.

ОСЪЖДА Г.В.В., с посочените ЕГН и съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА “Георадар”, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление и законен представител, 1 070 лв. разноски по съразмерност.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок, считано от деня, в който съдът е посочил, че ще обяви решението си – 13.11.2013 г.

ПП/ВК РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/