Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е  

  57                                            гр. Първомай, 07.06.2013 г.                         

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

  РАЙОНЕН СЪД - ПЪРВОМАЙ, трети  състав в публично заседание на осми май две хиляди и тринадесета година в състав:

 

               ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕВЕНА КАБАДАИЕВА

 

при секретаря Мария Запрянова    като разгледа докладваното от съдия НЕВЕНА КАБАДАИЕВА гр. дело № 480  по описа за 2012г. и като обсъди:

 

 

 Предявен е установителен иск по реда на  чл. 422 ГПК вр.чл.  280 ЗЗД.

 “ПРО АУТО К. ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. П.,   ул. „***“ № 16  моли да бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено по отношение на Л.С.Д., с посочен адрес,***    съществуване   вземането на ищеца   в  размер на  1124лв главница, представляваща неплатена цена по поръчка- договор от 14.07.2012г, и фактура № 35/2012г, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлениегто по ч.гр.д. 382/2012г на РС Първомай.  Твърди, че    осъществява основна търговска дейност - техническо обслужване и ремонт на автомобили, а ответницата познава от две години, тъй като последната е работила в ДФЗ , а ищцовото дружество е обслужвало автопарка на ДФЗ Пловдив. На 14.07.2012г ответницата е дошла в сервиза на ищцовото дружество с лек автомобил Фиат Браво, като е обяснила че възнамерява да закупи същия, но тъй като не е в изправно сътояние, желае да му бъде извършен технически преглед и след като се установи какви  ремонтни дейности трябва да се извършат и на каква стойност да представи на собственика продавач на автомоблила списък  какво следва да се подмени. На 14.07.2012г ищецът извършил поисканата услуга и изготвил поръчка-договор за извършване на ремонт на автомобил Фиат Браво , от който е било видно какво точно следва да се подмени и на каква стойност ще възлиза целия ремонт. Ответницата взела договора, за да го представи на продавача, след известно време се върнала в сервиза, оставила автомобила и казала да поправят всичко необходимо, така както е описано в договора-поръчка. Ищецът изпълнил изцяло ремонта на автомобила,   който възлязъл общо на стойност 1124лв, която стойност включвала вложените части и труд. Ответницата помолила дължимата сума да заплати след една седмица , и тъй като я познавал като  клиент и преди, ищецът се съгласил, а услугата е фактурирана с фактура № 35/18.09.2012г.  След многокраетно проведени телефонни разговори  ответницата не е изпълнила задължението си, поради което ищецът се снабдил със заповед за изпълнение в образуваното ч.гр.д. 382/2012г на РС Първомай. Настоящия иск предявява след постъпило възражение от ответницата.  Ангажира събиране на  доказателства, претендира разноски.   

    Ответницата оспорва иска.  Не оспорва твърдението,   че познава лично П. К., баща на собственика на сервиза. Не оспорва и твъредението, че е представила колата в сервиза. Твърди, че автомобилът е престоял в сервиза повече от един ден. С продавачката на колата се запознала случайно, тя предлагала своя автомобил за продан , а ответницата търсела такава марка кола, като се договорили  цената на автомобила да е 2000лв, от които 1000лв ответницата платила същия ден, а останалата половина следвало да плати след проверката в ищцовия сервиз  при евентуално добра автотехническа оценка, и договаряне от двете страните за по малките ремонти. До сделка не се е стигнало, тъй като ремонтите са щели да бъдат скъпи. Посочва, че уговорката с П. К. е била да огледа колата и да изготви устно становище за автотехническото състояние на автомобила, какви ремонти и на каква стойнот следва да се извършат, за да бъде колата в добро техническо състояние. Оспорва твърдението да е искала или поръчвала да  се ремонтира автомобила.  Твърди, че не е подписвала съставените поръчка-договор от 14.07.2012г и фактура № 32/18.09.2012г,  същите не са й известни, заявява че ищцотвото дружество  се е възползвало от продължителния престой на колата в района на сервиза, без да са извършени ремонти на колата , са й заявили че дължи сумата от 1500лв. Оспорва твърденията на ищеца, че се е укрилвала. Ангажира събиране на доказателства, претендира разноски.

   Съдът, като взе предвид становищата на страните, и ангажираните доказателства, намира за установено следното:     Представя се от ищеца поръчка- договор от 14.07.2012г с предмет на поръчката “Фиат Браво” , собственик Л.Д.,   с  отразени вложени материали и  части и извършени ремонтни работи на обща стойност 1124лв, както следва: помпа горивна , горивен филтър, гориво, комплект ангренаж, запалителни свещи, маслен филтър, въздушен филтър, масло, маншон полуос, маншон полуоска, ключ газ- бензин, реле, външна гума 4бр, лагер пр. главина, помпа бензин, ремонт ауспух, смяна масло, смяна ангренаж, смяна маншони, монтаж и баланс, диагностика, тампони,  смяна лагер на главина. Посочена е  стойността на труда – 365лв, вложени части и материали 759лв, или общо 1124лв. От ищеца е издадена фактура 35/18.09.2012г на стойност 1124лв, която стойност представлява съгласно описаното във фактурата стойността на извършени ремотни услуги Фиат Браво по договор-поръчка от 14.07.2012г. Представя се по делото още един договор-поръчка за автомобил FIAT  с ДКН РВ 4980(л.21) на обща стойност 713лв,  , която стойност е формирана от вложени материали и части:  горивна помпа,горивен филтър, бензин , ангренажен комплект, запалителни свещи, филтър маслен, филтър въздушен, масло, маншон пол, маншон полуос, масло, гуми монтаж, както  и извършени ремонтни работи – помпа и филтър, смяна масло , ремонт ауспух, смяна ангренаж, смяна маншон, с  посочена стойност на материали и части 488, а труд -225. Представена и приета е по делото преписка  вх.№ 8422/2012г на РП Пловдив, образувана по тъжба на Я. А. Й.

   От заключението на допуснатата по делото СГЕ( първоначално и допълнително),   неоспорено от страните, което съдът кредитира като пълно, компетентно и безпристрастно изготвено, се установява, че  ръкописните текстове в представените за изследване документи- два броя поръчки- договори при автосервиз  “ПРО АУТО К.” гр. Пловдив относно автомобил Фиат Браво, единия от който с дата  14.07.2012г,  са  изпълнени от едно и също лице – П. К.,  а подписът  в поръчка-договор при автосервиз  “ПРО АУТО К.” гр. Пловдив относно автомобил Фиат Браво с дата 14.07.2012г е изпълнен от  П. К. . Изслушано в с.з. вещото лице заявява, че почеркът на сина на П. К.   е различен   и няма вероятност той да е изписал текста на поръчките-договори.

  В обясненията, дадени по реда на чл. 176 ГПК ответницата заявява, че е оставила автомобил Фиат Браво за преглед   да се установи какво е състоянието му, а не за ремонт, тъй като при предаването на автомобила, продавачът казал че трябва да се смени ангренажен ремък и искала да провери това твърдение, не е оставяла колата за ремонт, а за преглед, е не е плащала сумата от 1124лв, тъй като не й е била предявявана.

            В хода на производството бяха събрани гласни доказателства. Св. П. К.(баща на собственика на ищцовото дружество) твърди в показанията си, че ответницата е била клиентка като служител на ДФ “Земеделие” със служебна кола на сервиза, от който момент я познава, а след като е напуснала работа е останала клиент на фирмата с личния си автомобил до  претърпяване на катарстрофа и е останала без кола. След като е останала без кола, е поставила на свидетеля задача да й търси автомобил който да закупи, а впоследстве поискала възстанови собствения си автомобил, след което се е отказала. Казала на свидетеля, че може да вземе кола от нейна позната без да я плаща, като пожелала да докара колата да я прегледат за да кажат за колко пари може да се ремонтира. Ответницата докарала колата,  свидетелят  я огледал, казал й какво ще струва евентуално ремонта, след което тя поискала от собственика на сервиза сметка, която да представи на продавача на колата, за да си уредят отношенията. Заявява, че на уговорките му с ответницата е присъствал и С. К. Твърди,     че ответницата се върнала с автомобила, казала че я устройва цената на ремонта, като предварително са говорили , че стнойността на ремонта е някъде около 1000лв, а ответницата направила уговорка че може да плати в края на месеца. Ремонтът бил извършен, като единственото възражение на ответницата е било, че колата не работи на бензин. Ответницата не платила цената в края на месеца, както обещала, и свидетелят започнал да я търси, тъй като настоял пред собственика на сревиза ремонтът да се извърши спешно, но тя не вдигала телефона. Посочва, че не работи в  сервиза, но е присъствал на разговор между ответницата и сина му който е собственик на сервиза, и я е консултирал  по нейно желание, а със сина му са се разбрали да се ремонтира тази кола, за да може ответницата да пътува от Първомай до Пловдив. Заявява, че подписът на поръчка- договор не е негов, не знае на кого е.  Посочва, че  договорът-поръчка е правен от сина му И.К., който е собственик на сервиза. Посочва, че е присъствал на уговорката между ответницата за ремонта на автомобила, което станало след като докарала колата в сервиза, като заявила “вземам  гумите, правете колата по-най бързия начин, защото съм без транспорт,  крайно неудобно ми е с влакове да пътувам”. След това дошла, взела колата и благодарила, както и че в края на месеца ще плати. Заявява, че  ремонтът се изразявал в техническо обслужване на автомобила смяна на свещи , ангренаж, масла, маншони, лагер главина, ремонт по ауспуха, по газовата уредба, смяна на бензинова помпа и гумите.  Св. С. К.  твърди в показанията си, че е виждал ответницата няколко пъти в сервиза на ищцовото дружество, като при едно от посещенията са говорили за кола, която не е била там и й казали да я докара да я видят, а колата била Фиат Браво тъмносива, при следващото посещение на свидетеля в сервиза колата е била на повдигача, жената е била там също и говорели какво трябва се прави на колата. Свидетелят закарал гуми за колата  - четири гуми за 100лв, като се разбрали, че ще бъдат платени със метката за ремонта на колата. Тя казала, че ще плати на края на месеца,  като вземе заплата. Посочва, че след два-три дни колата пак била в сервиза и видял бензинова помпа, на която пластмасата била разлепена, а помпата  не работела. Заявава ,че собственикът на ищцовото дружество и неговият баща са говорели с ответницата какво трябва да  се смени по колата, последната заявила че няма кола, с която да пътув, тъй като работи в Пловдив, а живее  в Първомай. Твърди също така,  че е присъствал на уговорка, при която те се разбрали да й ремонтират колата, а свидетелят се разбрал с нея за гумите, като уговорките били устни. Св. Я. Й.(продавач на автомобила, за който се твърди да е извършен сочения ремонт)  посочва, че с ответницата са се виждали няколко пъти преди да си продаде колата, като я познава от старата й месторабота, и тъй акто е имала същия автомобил като този на свидетелката - Фиат Браво, а след като е катастрофирала, искала да купи същата кола. Посочва, че  колата била Фиат Браво с ДКН РВ 4980 МА. Посочва, че ответницата в края на юни я попитала може ли да купи колата на свидетелката, като са се споразумяли , че ще купи колата като я заплати на две части, а впослествие са говорили че колата подлежи на обслужване – ангренажен ремък и ролка. Ответницата казала, че има позант, който може да свърши това. Уговорката между двете била, че стойността на ремонта на колата ще се приспадне от продажната цена, като частите на автомобила, които трябвало да се сменят стрували около 120 до 150лв . Твърди, че  ответницата й се обадила след две-три седмици,  като й представила бележка от сервиза   за ремонт  на стойност 713лв. Твърди, че бележката била на един бял лист,  на който бирло изписано “Про Ауто К.” посочва, че предявеният й (приложен на л.21 ) от делото й е бил показан от ответницата, и свидетелката е отказала да продава автомобила  при уговорките за продажба на автомобила,  които са имали. Отказала да се ремонтира колата и да се закара в сервиза. Твърди, че преди да се съгласи да продаде колата, я е закарала при нейн познат в автосервиз, който е казал че колата е в изправно състояние. Твърди, че си е получила колата обратно в края на месец август , като казала на ответницата че няма да се състои сделка. Твърди, че колата била в по-лошо състояние,  отколкото когато я предала, били сменени четири гуми които били “като галоши”, и колата била блъсната от дясната страна, което наложило свидетелката да я отремонтира. От ответницата знае, че са я търсили от сервиза,  като й казвали различни суми за ремонта -  един път 713лв, един път 1200лв, 1500лв. Твърди, че от края на месец юни до почти края на месец август автомобилът е бил в ответницата, свидетелката й се обадила да потвърди,  че не е съгласна с ремонта на автомобила и ще отиде да си вземе автомобила, а тя й казала че е на нейното работно място. Отново заявява, че  колата била в движение и обслужена при передаването,  а за смяна били само ангренажен ремък и ролка на стойност най-много  150лв. Св. Н. Я.(клиент на автосервиза на ищцовото дружество) заявява в показанията си, че познава ответницата,   юни 2012г автомобилът на свидетеля имал повреда и се наложило да ходи в сервиза на ищцовото дружсетво, а ответницата е била при И.П.К.. От присъствието си в сервиза свидетелят разбрал, че е оставила за ремонт автомобил  Фиат Браво, който  бил отвън и тя със собственика на ищцовото дружество обсъждала ремонта на автомобила. Според свидетеля ремонтът продължил няколко дни, през което автомобилът е  бил  в халето и отвън. Твърди, че при  едно от посещенията  в сервиза отново видял  ответницата, която обсъждала  с И.К. ремонта на  нейния автомобил, от разговора им запомнил ответницата с това,  че тя имала предложение да се намали цената на ремонта, като остави катализатора в сервиза, за да го използват  за друг ремонт. Твърди също така, че ответницата не възразила на цената на ремонта, а поведението й било такова,  че одобрява . Свидетелят стоял отстрани, когато е чул разговора,  а след това попитал собственика на сервиза защо е предлагала катализатора, на което той обяснил, че се касае за автомобил, който госпожата била закупила, взела да ползва,  искала да бъде сигурна в него и затова било наложително да се извършат определени операции. Заявява, че била спомената цената  на ремонта 1200-1300лв, и със стойността на катализатора да бъде намален. Заявява, че бил чул в разговора – “няма проблем след три дни сумата  ще я имате, ще си взема колата и ще си я платя”.

               Съдът, като взе предвид наведените в исковата молба обстоятелства и петитум, квалифицира правно предявения иск по чл. 422 от ГПК вр.чл. 280 ЗЗД   - установителен иск, в производството по който ищецът цели да установи, че ответникът дължи сумата от 1124лв,  ведно със законната лихва, за която е издадена  заповед за изпълнение на парично задължение   по ч.гр.д. 382/2012г. на  РС – Първомай. От приложеното в настоящото производство ч.гр.д.382/2012г. по описа на  РС Първомай е видно, че  искът за съществуване на вземането   допустим, като   предявен в   предвидения едномесечен срок.  

            Разгледан по същество е неоснователен.  Ищецът твърди да е сключил с ответника договор за поръчка, в изпълнение на който  е извършил ремонтни дейности по лек автомобил Фиат Браво с ДКН  РВ 4980, за което е издадена фактура  35/18.09.2012г на   стойност   1124лв,  която сума е останала неизплатена въпреки отправената покана.    От ответника се оспорва изцяло иска, като се твърди,  че не е сключван договор за поръчка, същият не е известен на ответницата и не е подписван от нея, нито пък фактурата носи нейн подпис.    Заявява, че не е възлагала извършването на ремонт на  автомобила, а единствено е поискала проверка техническата изправност на автомобила. Валидността на договора за поръчка не е обусловена от спазване изискванията за форма и       може да бъде доказван с всякакви доказателствени средства.  От ангажираните от ищеца писмени и гласни доказателства не се доказа  твърдението му за наличие между страните на договор за поръчка, в изпълнение на който са вложени описаните в договора поръчка части и са извършени ремонтните дейности на обща стойност 1124лв. На първо място представеният договор-поръчка не носи подпис на ответницата, а показанията на свидетеля П. К., преценени във връзка с всички останали доказателства съдът не кредитира като противоречащи им. Св. К. заявява в показанията си, че подписът на поръчка – договор от 14.07.2012г не е негов, както и че приложеният на л.21 към делото поръчка договор е изготвен от сина му. В обратния смисъл е заключението на допуснатата по делото и неоспорена от страните  СГЕ,  а именно че  ръкописните текстове в  два броя поръчки- договори при автосервиз  “ПРО АУТО К.” гр. П. относно автомобил Фиат Браво, единия от който с дата  14.07.2012г,  са  изпълнени от   П. К.,  а подписът  в поръчка-договор при автосервиз  “ПРО АУТО К.” гр. П. относно автомобил Фиат Браво с дата 14.07.2012г е изпълнен от  П. К. . Вещото лице заявява, че няма вероятност   сина на П. К.     да е изписал текста на поръчките-договори. Показанията на св. К., като базирани на лични впечатления, съдът кредитира, но те не установяват какви ремонтни дейности са били извършени по автомобила. Свидетелят посочва единствено, че е продал 4 гуми на стойност 100лв(които не са предмет на настоящото производство). Твърди, че “    по ходовата част са сменяли накрайници, шарнири”. Няма твърдения от страна на свидетеля да е присъствал на цялостния ремонт на автомобила:”Виждах, че се сменят детайли на ходовата част на колата. Не съм присъсствал на цялостен ремонт, а на отделни елементи”(с.з. 20.02.2013г). Показанията на свидетеля не доказват твърденията за извършен ремонт на автомобила съгласно описанието в поръчка-договор от 14.07.2012г, още по-малко пък на каква стойност и дали са вложени описаните в договора части. Показанията на св. Я. в едната им част препредават чуто и преразказано от собственика на ищцовото дружество, а в останалата им част противоречат на останалите ангажирани по делото доказателства,  поради което съдът не ги кредитира.  Фактурата сама по себе си    не удостоверява  нито сключването на договора, нито изпълнението му, тъй като тя не носи подписа на ответника, при което не материализира  неговото съгласие,   а е подписана   единствено от търговеца-ищец.   

       Или от ангажираните по делото доказателства не се установява   да е поръчван описаният в договор    поръчка от 14.07.2012г(л.4) ремонт. Представеният и приет по делото договор, при положение че не е подписан от ответницата, а тя оспорва да й е известен, не може да установи облигационна връзка между страните по делото, нито условията, при които е сключен подобен договор - вида и обема на възложената работа, възнаграждението, което е уговорено. Показанията на разпитаните по делото свидетели също не установяват по категоричен начин да е бил сключен между страните договор за поръчка , още по- малко пък при какви условия и уговорки, за какви   ремонти, стойност на услугата.   За да бъде основателен искът следва да се докаже и  че   поръчващият е приел извършената съгласно договора работа.   Доказателства за такова приемане не се ангажираха по делото. Поради гореизложеното съдът приема за недоказани твърденията на ищеца    за наличието на облигационно правоотношение между страните по делото по смисъла на чл. 280  от ЗЗД.     Ето защо искът за признаване същестуване вземането на ищеца спрямо ответника по заповед за изпълнение изд. по ч.гр.д. 382/2012г на РС Първомай,  като неоснователен и недоказан ще следва да се отхвърли.  

            Съобразно изхода на делото, направеното искане и на основание   чл. 78 ал.3 ГПК следва да бъде осъден  ищецът да заплати на ответника сторените в производството разноски(съобразно представените доказателства за направени такива) в размер на 701,40лв.

           

           Мотивиран така, съдът

Р  Е  Ш  И:

           ОТХВЪРЛЯ предявеният  иск от  “ПРО АУТО К.” ЕООД ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. П.,   ул. „***“ № 16    против Л.С.Д. ЕГН**********, с посочен адрес      гр. П., ул. „***“ № 11 А    за признаване  за установено, че       съществува вземането на ищеца   по заповед за изпълнение с основание чл. 410 от ГПК, постановена по ч. гр. дело № 382/2012г. на  РС - Първомай  в размер на        1124 (хиляда сто двадесет и четири) лв. главница, представляваща неплатена цена по поръчка договор от 14.07.2012г, и фактура № 35/2012г, ведно със законтата лихва от датата на подаване на заявлението по ч.гр.д. 382/2012г на РС Първомай.  – 25.09.2012г    до изплащане на вземането .  

           ОСЪЖДА “ПРО АУТО К. ЕООД         ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. П.,   ул. „***“ № 16     да заплати на Л.С.Д. ЕГН**********, с посочен адрес,     гр. П., ул. „***“ № 11 А, направените разноски по производството в размер на 701,40(седемстотин и един лв и четиридесет ст)лв.

            Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ:  /П/

НК / НК