Р Е Ш Е Н И Е

  41

гр. Първомай, 05.04.2013 год.

 

В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

            Първомайският районен съд, втори съдебен състав, в публично заседание на двадесети март през две хиляди и тринадесета година в състав:

                                                                        Районен съдия: Елена Калпачка

при секретаря: Мария Зпрянова

като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 478 по описа на съда за 2012 г.

за да се произнесе, взе предвид:

            Иск с правно основание чл. 422 от ГПК.

Ищецът “Мобилтел” ЕАД, с ЕИК ***, твърди, твърди, че въз основа на сключен договор за предоставяне на GSM услуги № И0545730 от 19.08.2005 година, за месечни абонаментни такси, за разговори, данни, съобщения и други такси и услуги, предоставени за периода от 14.10.2010 година до 14.04.2011 година, са били издадени данъчни фактури на подробно описани в исковата молба стойности, за предоставени услуги. Твърди, че въпреки изпълнение на задълженията от страна на ищеца, ответникът не платил дължимата цена за извършените услуги. Поради това подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против ответника И.Т.И., въз основа на което е било образувано ч. гр. дело № 355/2012г. на РС Първомай. По същото била издадена такава за сумата от общо 1 064,43 лв. представляваща главница по договора с ДДС, за предоставени услуги за периода от 14.10.2010 година до 14.04.2011 година, а след като получил препис от Заповедта ответникът подал възражение по реда на чл. 414 от ГПК, което наложило завеждане на иска. Твърди, че ответникът дължи сумите, за които били издадени цитираните данъчни фактури. Моли да бъде признато съществуване на вземане в размер на 1064,43 лева, представляващи неизплатено възнаграждение по Договор за предоставяне на GSM услуги № И0545730 от 19.08.2005 година, за разговори, данни, съобщения и други такси и услуги, предоставени за периода от 14.10.2010 година до 14.04.2011 година, за което са издадени данъчни фактури № 208963480 / 28.12.2010 година за 199,44 лева с ДДС; № 210352909 / 09.01.2011 година за 280,94 лева с ДДС; № 218820090 / 28.03.2011 година за 228,77 лева с ДДС; № 220528446 / 10.04.2011 година за 124,79 лева с ДДС; № 224005314 / 28.04.2011 година за 223,67 лева с ДДС; № 227020924 / 16.05.2011 година за 6,82 лева с ДДС, ведно със законната лихва върху тези суми от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението.  Претендира направените по делото разноски.

Ответникът не е подал писмен отговор на исковата молба. В срока за възражение срещу заповедта за изпълнение е възразил срещу дължимостта на сумата по заповедта, тъй като разговорите са били само в група приятели. Не взема становище по делото.

            Съдът, като прецени събраните доказателства, с оглед становището на страните и разпоредбите на чл. 235 от ГПК, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

На 18.09.2012 год. е образувано производство по чл. 410 от ГПК, въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение от ищеца срещу И.Т.И., за сумите от общо1064,43 лева, представляващи неизплатено възнаграждение по Договор за предоставяне на GSM услуги № И0545730 от 19.08.2005 година, за разговори, данни, съобщения и други такси и услуги, предоставени за периода от 14.10.2010 година до 14.04.2011 година, за което са издадени данъчни фактури № 208963480 / 28.12.2010 година за 199,44 лева с ДДС; № 210352909 / 09.01.2011 година за 280,94 лева с ДДС; № 218820090 / 28.03.2011 година за 228,77 лева с ДДС; № 220528446 / 10.04.2011 година за 124,79 лева с ДДС; № 224005314 / 28.04.2011 година за 223,67 лева с ДДС; № 227020924 / 16.05.2011 година за 6,82 лева с ДДС, ведно със законната лихва върху тези суми от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението. По така подаденото заявление е образувано ч. гр. дело № 355/2012 год. по описа на РС Първомай, като по делото е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 212 от 21.09.2012 год. Заповедта е била връчена на ответника, който е възразил срещу дължимостта на задължението, в срока по чл. 415 от ГПК, като е заявил, че разговорите са били само в група приятели. Това е обусловило правния интерес от завеждане на иска по чл. 422 от ГПК от ищеца и допустимостта на същия.

Не са оспорени от ответника приложените от ищеца писмени доказателства – договори, приложения № 1, тарифни планове, фактури и приложения към същите. От така представените документи се установява, че на 14.07.2007 год. между „Мобилтел” ЕАД гр. София и ответника И.Т.И., бил сключен договор за предоставяне на услуги чрез обществена далекосъобщителна подвижна клетъчна мрежа № И0545730. По силата на този договор ищецът се задължил да предоставя активираните услуги срещу тяхното заплащане от страна на ответника съгласно избрания тарифен/абонаментен/ план, посочен в Приложение № 1 към договора. Видно от същото е, че е избран тарифен план M-Tel Relax 500. По силата на този тарифен план ответникът получил право на 500 безплатни минути към номерата от услугата „Семейство и приятели”, месечната абонаментна такса възлизала на 15,90 лева, цената на минута изходящ разговор към номерата от услугата „Семейство и приятели” след изчерпване на безплатните минути - на 0,10 лева, а към останалите – 0,32 лева, цената на един sms към всички мрежи била уговорена на 0,14 лева.

Към исковата молба е приложен и друг договор, сключен на 16.07.2007 год. между „Мобилтел” ЕАД гр. София и ответника И.Т.И., за предоставяне на услуги чрез обществена далекосъобщителна подвижна клетъчна мрежа, със същия номер, както описания по-горе - № И0545730. По силата на този договор ищецът се задължил да предоставя активираните услуги срещу тяхното заплащане от страна на ответника съгласно избрания тарифен/абонаментен/ план, посочен в Приложение № 1 към договора. Видно от същото е, че е избран тарифен план M-Tel Relax 200, с кредитен лимит – 50 лева. По силата на този тарифен план ответникът получил право на 200 безплатни минути към номерата от услугата „Семейство и приятели”, месечната абонаментна такса възлизала на 9.90 лева, а останалите условия били като при първия договор - цената на минута изходящ разговор към номерата от услугата „Семейство и приятели” след изчерпване на безплатните минути - на 0,10 лева, а към останалите – 0,32 лева, цената на един sms към всички мрежи била уговорена на 0,14 лева.

С подписване на договора ответникът декларирал, че е получил екземпляр от Общите условия, запознат е с разпоредбите им, както и с действащия ценоразпис на „Мобилтел” ЕАД. Към делото не са приложени Общи условия за взаимоотношенията между „Мобилтел” ЕАД и абонатите на обществените мобилни наземни мрежи на „Мобилтел” ЕАД по стандарти GSM и UMTS, цитиран в т. 4 от подписаните между страните договори.

Представени са данъчни фактури № 208963480 / 28.12.2010 година за 199,44 лева с ДДС; № 210352909 / 09.01.2011 година за 280,94 лева с ДДС; № 218820090 / 28.03.2011 година за 228,77 лева с ДДС; № 220528446 / 10.04.2011 година за 124,79 лева с ДДС; № 224005314 / 28.04.2011 година за 223,67 лева с ДДС; № 227020924 / 16.05.2011 година за 6,82 лева с ДДС, които се твърди да са издадени въз основа на Договор за предоставяне на GSM услуги № И0545730 от 19.08.2005 година, за разговори, данни, съобщения и други такси и услуги, предоставени за периода от 14.10.2010 година до 14.04.2011 година. От фактурите не е видно във връзка с кой договор са издадени.

Съгласно разпределената в процеса доказателствена тежест ищецът следва да установи наличието на твърдяното правоотношение, както и надлежното изпълнение на задълженията си по него за претендирания период, съответно предоставянето на уговорените услуги и ползването им от ответника, както и тяхната стойност. В тежест на ответника е да докаже изпълнение по договора. По делото не се представиха доказателства, че страните са сключили договора, въз основа на който се твърди да предоставени услугите - № И0545730 от 19.08.2005 година, на посочената във фактурите стойност. По делото са представени два договора, с един и същ номер, но от различна дата и с различно съдържание. Ето защо не може да се установи по безспорен и категоричен начин, че страните са сключили посочения в заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение и в исковата молба договор, неговото съдържание – задължения на страните и уговорената стойност за заплащане на услугите. Поради това и съдът не може да приеме, че са дължими от ответника, именно по този договор, посочените в неоспорените по делото фактури суми за предоставени услуги.

Поради изложеното съдът счита, че ищецът не доказа установи по безспорен начин сключване на посочения от него договор между страните, поради което и остана недоказано основанието на иска и съответно на възникване на задълженията, сочени като дължими от ответника. Ето защо искът като недоказан, в следствие на което и неоснователен, следва да бъде отхвърлен.

            Водим от горните съображения, съдът

 

Р Е Ш И:

 

            ОТХВЪРЛЯ предявения от „Мобилтел” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление град София 1309,  район Илинден, улица „***” № 1, представляван от А. М. и Х. П. – изпълнителни директори, заедно, чрез пълномощник С. И. К. – юрисконсулт, иск срещу И.Т.И., с ЕГН: **********,***, за установяване на съществуване на вземане в размер на сумата от 1064,43 лв. (хиляда шестдесет и четири лева и четиридесети три стотинки), представляваща неизплатено възнаграждение по Договор за предоставяне на GSM услуги № И0545730 от 19.08.2005 година, за разговори, данни, съобщения и други такси и услуги, предоставени за периода от 14.10.2010 година до 14.04.2011 година, за което са издадени данъчни фактури № 208963480 / 28.12.2010 година за 199,44 лева с ДДС; № 210352909 / 09.01.2011 година за 280,94 лева с ДДС; № 218820090 / 28.03.2011 година за 228,77 лева с ДДС; № 220528446 / 10.04.2011 година за 124,79 лева с ДДС; № 224005314 / 28.04.2011 година за 223,67 лева с ДДС; № 227020924 / 16.05.2011 година за 6,82 лева с ДДС, ведно със законната лихва върху тези суми от датата на подаване на заявлението 18.09.2012 год. до окончателното изплащане на задължението, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 212 от 21.09.2012 год. по ч. гр. дело № 355/2012 год. по описа на РС Първомай.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                                    Районен съдия:  /П/

ЕК / НК