Р Е Ш Е Н И Е № 118

гр.Първомай, 11.10.2013г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЪРВОМАЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ІІ състав, в открито съдебно заседание на единадесети септември две хиляди и тринадесета година, в състав

Председател: Росица Кюртова

секретар: Мария Запрянова,

като разгледа докладваното от съдията гр.дело №378 по описа на съда за 2012г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.108 и чл.109 от Закона за собствеността.

Ищецът Ж.П.П., ЕГН **********,***, представляван от адв.Т.А.,***, твърди, че бил собственик на урегулиран поземлен имот ІІІ-665 в квартал 69 по плана на с.И., общ.П., целият с площ 880 кв.м., ведно с построените в него жилищна сграда и стопанска постройка, при граници: от две страни улици, УПИ ІV-666 и УПИ ІІ-664, за който имот разполагал с нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка от 29.01.1992г. Ответникът бил собственик на съседния имот от западната страна. Ищецът наел геодезист, който да извърши трасиране на имотите, при което се установило, че ответникът е навлязъл с около 22 кв.м. (уточнение от открито заседание на 11.09.2013г.) в имота на ищеца, като е изградил по протежението на границата между двата имота ажурна ограда – отдолу с бетон, а отгоре с мрежа. В северозападния край оградата навлизала с 45 см, а в югозападния – със 75 см в имота на ищеца, което било видно от изготвената от геодезиста скица. Въпреки многократните покани, които отправял към него, ответникът отказвал да премести оградата си и по този начин накърнявал правото на собственост и правото на ползване на ищеца. Въз основа на изложените обстоятелства, в исковата молба е формулирано искане ответникът да бъде осъден да предаде владението върху имота, който се заключава между построената от него ограда и регулационната граница, както и да премахне съществуващата ограда. (В частта относно искането за определяне на граница между имотите производството по делото е прекратено с влязло в сила определение.) Претендират се сторените деловодни разноски.

Ответникът П.К.С., ЕГН **********,***, представляван от адв.С.М., оспорва исковете. Признава, че с ищеца са съседи. Възразява, че между тях никога не е имало спорове относно границата между имотите, като съществуващата ограда била построена от бащите им в периода 1966-1970г. точно на регулационната граница, която не била променяна от влизане в сила на плана от 1971г. Моли исковете да се отхвърлят. Претендира разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа страна следното:

Няма спор между страните, а това се установява и от приложените нотариални актове, че ищецът е собственик по наследство и давностно владение на дворно място, ведно с построените в него жилищна и стопанска сграда, съставляващо урегулиран поземлен имот ІІІ-665 в квартал 69 по плана на с.И., общ.П., обл.П., с площ 880 кв.м. и граници: от две страни улици, К. П.С. и И. К. Р., а ответникът е собственик по силата на алеаторен договор на УПИ ІІ-664 в кв.69 по плана на с.И., общ.П., с площ 1073 кв.м., ведно с построените в него жилищна и стопански сгради, при граници: улица, Ж.П., В. К. и П. Р. Двата имота са съседни, което се установява от документите за собственост и приетите по делото скици.

По делото е прието заключение на съдебно-техническа експертиза със задача да извърши геодезическо заснемане на имотите и да отговори къде се намира регулационната граница между тях, съответно къде е ситуирана оградата. Според заключението с регулационен план на с.И., одобрен със заповед №308/1971г. за поземлен имот 664, собственост на П.К.С., е отреден УПИ ІІ-664 от кв.69 с площ 1029 кв.м., а за поземлен имот 665, собственост на Ж.П.П., е отреден УПИ ІІІ-665 от кв.69 с площ 854 кв.м. На място между ПИ 665 и ПИ 664 е построена ограда с бетонови колове и мрежа, същата се намира между точките 9 и 17 на изготвената от вещото лице комбинирана скица и изцяло съвпада с регулационната граница. Имотната граница от точка 17 до точка 16 представлява масивна стена от стопанска сграда, построена в ПИ 665. В тази част имотната граница не съвпада с регулационната и УПИ ІІ-664 навлиза към УПИ ІІІ-665 с 1 кв.м., заключен между точките 3, 16 и 17 от скица №3 към заключението, която част от урегулирания имот се използва от ответника.

Разпитани са двама свидетели. Според св.Д. П., между имотите на страните през 1970г. била изградена ограда – бетонирана отдолу и нагоре с мрежа и колове. Оттогава оградата не била местена. Със строежа били запознати и двамата съседи, никой нямал възражения относно границата. Според св.С., когато правили оградата през 1967-1969г., извикали техника на селото, който поставил колчета на три места в присъствието на К. С. – баща на ответника, и П.П. – баща на ищеца. После изляли отдолу цимент, а нагоре поставили колове и опънали мрежата. Бащите на страните се разбрали като съседи, нямали спорове за границата.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

По ревандикационния иск:

Искът по чл.108 ЗС, наричан още ревандикационен, е иск, с който невладеещият собственик претендира от владелеца на вещта предаване на владението въз основа на своето право на собственост. Ревандикационният иск може успешно да бъде проведен само от собственик на вещта, който не я владее. По общото правило тежестта на доказване лежи върху ищеца. Той трябва да докаже: 1/ че е собственик на вещта, 2/ че ответникът е владелец на вещта. Последният от своя страна следва да докаже при условията на пълно и главно доказване, че държи или владее процесната вещ на валидно правно основание.

В конкретния случай относно правото на собственост на ищеца спор не съществува. То се установява и от приетия по делото нотариален акт за собственост, издаден въз основа на обстоятелствена проверка. Същият се ползва с доказателствена сила относно удостовереното от нотариуса право до доказване на противното. За имоти, които попадат в регулация, правото на собственост се простира върху урегулирания поземлен имот, който е отреден за имота, и се ограничава в неговите граници, определени с регулационния план. От заключението на вещото лице, което съдът изцяло кредитира като обективно и компетентно изготвено, почиващо на знанията и опита на експерта и неоспорено от страните, се установява, че ответникът владее част от имота на ищеца с площ 1 кв.м., заключена между точките 3, 16 и 17 от скица №3. От негова страна доказателства за наличие на правно основание да осъществява фактическата власт върху посочения имот не са ангажирани, следователно за тази част искът се явява доказан и основателен. За останалите 21 кв.м., за които ищецът твърди, че ответникът е навлязъл в неговия имот, доказателства по делото за владение от негова страна не се събраха. В тази връзка представените с исковата молба протокол и заключение за извършено трасиране не могат да бъдат кредитирани, тъй като не са назначени от съда и са в противоречие със заключението на съдебно-техническата експертиза, която е категорична, че оградата на ответника не е построена в имота на ищеца и попада изцяло върху регулационната граница между двата имота. Ответникът следва да бъде осъден да предаде на ищеца владението върху недвижимия имот с площ 1 кв.м. с форма на триъгълник между точките 3, 16 и 17 от скица №3 към СТЕ, като в останалата си част исковата претенция е неоснователна и следва да се отхвърли.

По негаторния иск:

Негаторният иск с правно основание чл.109 ЗС е средство за правна защита на собственика срещу всяко неоснователно действие или създадено състояние, което му пречи да упражнява своето право. Основателността на иска предполага кумулативно наличие на предпоставките: ищецът да е собственик на имота, а ответникът с неоснователни, противоправни действия да пречи на ищеца да упражнява правата си на собственик в пълния им обем.

В конкретния случай се твърди, че ответникът е изградил в имота на ищеца ограда, която пречи на последния да ползва заградената част от имота си. Посоченото състояние попада в обхвата на защитата по чл.109 ЗС, но не се установява от доказателствата по делото. От заключението на вещото лице по СТЕ се установи по категоричен начин, че процесната ограда се намира върху регулационната граница между имотите на страните, същата не попада дори в частта от 1 кв.м., която се ползва без основание от ответника, следователно не е доказано изискваното от закона неоснователно пречене на ищеца да упражнява правата си на собственик и този иск следва да бъде отхвърлен изцяло.

При този изход на спора и предвид заявеното искане в тази насока, в полза на всяка от страните следва да се присъдят деловодни разноски на основание чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК. В полза на ищеца се дължат разноските, направени във връзка с първия кумулативно съединен иск, съразмерно на уважената му част. Това са държавна такса в размер 50 лв., ½ част от заплатеното от него възнаграждение за адвокат и ½ част от заплатеното възнаграждение за вещо лице, общо 450 лв., от които по съразмерност следва да му бъдат присъдени 20,45 лв. На ответника следва да бъдат репарирани разноските по втория иск изцяло и по първия, съразмерно на отхвърлената му част. Същият е направил разноски за адвокатско възнаграждение в общ размер 200 лв., от които му се следват 195,45 лв.

Мотивиран от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА П.К.С., ЕГН **********,***, представляван от адв.С.М., на основание чл.108 ЗС да предаде на Ж.П.П., ЕГН **********,***, представляван от адв.Т.А.,***, владението върху недвижим имот с площ един квадратен метър с форма на триъгълник, оцветен в жълто, заключен между точките 3, 16 и 17 на скица №3 към заключението на вещото лице, съставляващ част от собствения на Ж.П.П. УПИ ІІІ-665 в кв.69 по плана от 1971г. на с.И., общ.П., обл.П., с площ 854 кв.м. и граници: от две страни улици, запад – УПИ ІІ-664 и юг УПИ ІV-667, като ОТХВЪРЛЯ иска за предаване на владението върху останалата част от претендирания имот с площ около 21 кв.м. между построената ограда и регулационната граница като неоснователен.

Скица №3 от заключението на съдебно-техническата експертиза на л.76 от делото е заверена от съда и съставлява неразделна част от това решение.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от Ж.П.П., ЕГН **********,***, представляван от адв.Т.А.,***, иск с правно основание чл.109 ЗС за осъждане на П.К.С., ЕГН **********,***, представляван от адв.С.М., да премахне съществуващата ограда между УПИ ІІІ-665 и УПИ ІІ-664 в кв.69 по плана от 1971г. на с.И., общ.П., обл.П.

ОСЪЖДА П.К.С., ЕГН **********,***, представляван от адв.С.М., да заплати на Ж.П.П., ЕГН **********,***, представляван от адв.Т.А.,***, сумата 20,45 лв. (двадесет лева и 45 ст.) – деловодни разноски в производството по гр.д.№378/2012г. по описа на РС Първомай.

ОСЪЖДА Ж.П.П., ЕГН **********,***, представляван от адв.Т.А.,***, , да заплати на П.К.С., ЕГН **********,***, представляван от адв.С.М., сумата 195,45 лв. (сто деветдесет и пет лева и 45 ст.) – деловодни разноски в производството по гр.д.№378/2012г. по описа на РС Първомай.

Решението подлежи на обжалване пред ОС Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/

РК / НК