Р Е Ш Е Н И Е

№ 55 гр. Първомай, 17.05.2013 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД - ПЪРВОМАЙ, втори състав в публично заседание на седемнадесети април две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕВЕНА КАБАДАИЕВА

при секретаря Мария Запрянова като разгледа докладваното от съдия НЕВЕНА КАБАДАИЕВА гр.дело № 374 по описа за 2012г. и като обсъди:

Предявен е установителен иск по реда на чл. 422 ГПК вр.чл. 367 ТЗ, 86 ЗЗД.

“***” ООД, със седалище и адрес на управление гр. Г., ул. „***“ № 41 моли да бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено по отношение на “***” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. П., ул. „***“ № 48 съществуване вземането на ищеца в размер на 8547,17лв главница, дължима по фактура № 679/16.09.2010г, 1665,50лв обезщетение за забава върху главницата за периода от 17.09.2010г до 05.08.2012г , ведно със законната лихва от образуване на ч.гр.д. 251/2012г на РС - Първомай. Твърди, че в средата на месец юли 2010г между ищцовото дружество в качеството на превозвач и ответното дружество, в качеството на възложител са започнали търговски взаимоотношения, произтичащи от сключен договор за превоз на товари, като превозваната стока е била пшеница. Договорена е била превозна цена от 12ст на тон на изминат километър с ДДС, а превозите са били извършвани с товарен автомобил Скания R144, с рег № СТ 0440 ОС, собственост на ищеца до съобщавано на изпълнителя място на товарене и разтоварване. За периода от 21.07.2010г до 02.08.2010г по възложение на ответника са извършени 11 транспорта с товарен автомобил Скания R144, с рег № СТ 0440 ОС, за което са били съставени пътни листи и товарителници. След като ответника – възложител е съобщил на ищеца, че няма да се нуждае от превозни слуги, на 16.09.2010г, въз основа на издадените пътни листи и товарителници, е била съставена фактура № 679/16.09.2010г на стойност 8547,17лв, платими по банков път. Сделката е била осчетоводена, вписана в дневниците за продажбите и декларирана пред НАП, ответникът не е изразил писмено възражение относно качеството или стойността на извършената услуга , през август 2011г е поканен да заплати дължимото, но не е сторил това. Поради забава в плащането, дължи и обезщетение от падежа. Ищецът се е снабдил за вземането си със заповед за изпълнение в образуваното ч.гр.д. 251/2012г по описа на РС Първомай, а настоящия иск предявява след постъпило възражение от длъжника. Ангажира събиране на доказателства, претендира разноски.

Ответникът оспорва иска по основание и размер. Твърди, че нито издадената фактура 679/16.09.2010г, нито представените с ИМ пътни листове и товарителници носят подписа на лице, което представлява ответника, и не съдържат никакви данни че тези документи са стигнали до знанието и са представени на ответника. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, и ангажираните доказателства, намира за установено следното: От ищеца е била издадена № 679/16.09.2010г за извършен превоз на пшеница с товарен автомобил СТ 0440 СВ на обща стойност 8547,17лв. Представени са и приети по делото(л.10-29вкл) издадени от ищеца пътни листове №№№ 651704/20.07.2010г, 651705/22.07.2010г, 651706//24.07.2010г, 651707/25.07.2010г, 651709/27.07.2010г, 651710/28.07.2010г, 651711/29.07.2010г, 6517012/30.07.2010, 6517013/31.07.2010, 651714/01.08.2010, 6517015/02.08.2010, 651716/03.08.2010, както и съответните товарителници №№ 0130400, 0130527, 0130528, 0130530, 0130531, 0130532, 0130408, 0130533, 0130534, 0130412. Представената справка за извършен превоз на зърно от 16.07.2010г до 11.08.2010г не се коментира, тъй като не е ясно от кого е изготвена. С нотариална покана от 12.08.2011г, получена от ответното дружество на 07.11.2011г, последното е поканено от ищеца в 10-дневен срок от поканата да внесе дължимите суми за извършени услуги на 16.09.2010г на обща стойност 23 622,99лв.

От заключението на допуснатата по делото ССчЕ, неоспорено от страните което съдът кредитира като пълно, компетентно и безпристрастно изготвено, се установява, че: в счетоводството на ищеца ДФ редовно е осчетоводена през м. 09.2010г, описана е в дневника за продажби под № 3 в м.09.2010г, и заедно с протоколи и справка декларации е представена пред НАП, по посочената фактура няма извършени плащания от ответника. Вещото лице е установлио при проверка документацията на ответника, че посочената ДФ 679/16.09.2010г не се намира в счетоводството на ответника, не е описана в дневника за покупки през м.09.2010г , нито пък през следващите два месеца – м.10 и м.11.2010г, не е описана в протокола и справка декларация представени пред НАП, не е осчетоводена в дружеството и не е подписана от представител на ответника. Като размер на обезщетението за забава на плащането върху главницата, е посочената сумата от 1655,50лв.

Съдът, като взе предвид наведените в исковата молба обстоятелства и петитум, квалифицира правно предявения иск по чл. 422 от ГПК вр.чл. 367 ТЗ, 86 ЗЗД - установителен иск, в производството по който ищецът цели да установи, че ответникът дължи сумата от 8547,17лв, ведно с обезщетение за забава, за която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. 251/2012г. на РС – Първомай. От приложеното в настоящото производство ч.гр.д.251/2012г. по описа на РС Първомай е видно, че искът за съществуване на вземането допустим, като предявен в предвидения едномесечен срок.

Разгледан по същество е неоснователен. Ищецът твърди да е сключил с ответника договор за транспортна услуга, в изпълнение на който е извършил по негова поръчка превоз на пшеница с товарен автомобил Скания R144, с рег № СТ 0440 ОС, за което е издадена фактура 679/16.09.2010г на обща стойност 8547,17лв ( представена с ИМ в заверен препис), която сума е останала неизплатена въпреки отправената покана. От ответника се оспорва изцяло иска, като се твърди, че нито фактурата, нито съставените пътни листи и товарителници не носят подпис на представител на ответника. Договорът за превоз е неформален и може да бъде доказван с всякакви доказателствени средства. Фактурата сама по себе си обаче не удостоверява сключването на договора, тъй като тя не носи подписа на ответника, при което не материализира неговото съгласие, а е подписана единствено от търговеца-ищец. Задълженията по нея са осчетоводени от ищеца, но не са осчетоводени от ответника, такава фактура не се намира в счетоводството на последния, не е включена и в дневника за покупки(ССчЕ). Не се доказват твърденията на ищеца за наличие на договор за превоз и от представените товарителници. Вярно е , че товарителницата е само едно от средствата за доказване сключването на договора за превоз, като липсата й не се отразява на неговото съществуване и действителност (чл.50 ал.2 ЗАвтП), но същата би могла да служи като доказателство за твърденията на ищеца. Представените и приети по делото товарителници не съдържат подпис и печат на изпращача и по никакъв начин не могат да удостоверят твърденията на ищеца, че посочените в тях превози са извършени по възлагане от ответника. Недоказани останаха и твърденията за получавани заявки за превоз от страна на ответника по телефона. В подкрепа на тези си твърдения ищецът не ангажира никакви доказателства. В тежест на ищеца в настоящото производство беше при условията на пълно доказване да установи претенцията си. Последният не стори това. Ето защо искът за признаване същестуване вземането на ищеца спрямо ответника по заповед за изпълнение изд. по ч.гр.д. 251/2012г на РС Първомай, като неоснователен и недоказан ще следва да се отхвърли.

Съобразно изхода на делото, направеното искане и на основание чл. 78 ал.3 ГПК следва да бъде осъден ищецът да заплати на ответника сторените в производството разноски(съобразно представените доказателства за направени такива) в размер на 1000лв.

Мотивиран така, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявеният от „***“ ООД ЕИК *** , със седалище и адрес на управление гр. Г., ул. „***“ № 41 , иск против “***” ЕООД ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. П., ул. „***“ № 48 за признаване за установено, че съществува вземането на ищеца по заповед за изпълнение с основание чл. 410 от ГПК, постановена по ч. гр. дело № 251/2012г. на РС - Първомай в размер на 8547,17(осем хиляди петстотин четиридесет и седем лв и седемнадесет ст)лв главница, дължима по фактура № 679/16.09.2010г, 1665,50(хиляда шестотин шестдесет и пет лв и петдесет ст)лв обезщетение за забава върху главницата за периода от 17.09.2010г до 05.08.2012г, ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 06.08.2012г до изплащане на вземането .

ОСЪЖДА „***“ ООД ЕИК *** , със седалище и адрес на управление гр. Г., ул. „***“ № 41 да заплати на “***” ЕООД ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. П., ул. „***“ № 48 , направените разноски по производството в размер на 1000(хиляда)лв.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/

НК / НК