Р Е Ш Е Н И Е

№ 9

гр. Първомай, 06.02.2013 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Първомайският районен съд, втори съдебен състав, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди и тринадесета година в състав:

Районен съдия: Елена Калпачка

при секретаря: Мария Запрянова

като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 369 по описа на съда за 2012г.

за да се произнесе, взе предвид:

Иск на основание чл. 79 ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът В.Д.В. твърди, че е сключил устен договор за заем с ответника Г.Д.Д., на 03.01.2009 год., по силата на който му е дал сумата от 2600 лв., като ответникът се е задължил да я върне на 18.01.2009 год., но не е изпълнил това свое задължение. В последствие страните се уговорили срокът за изпълнение на задължението да е до 06.06.2012 год., но и в така дадения допълнително срок ответникът не изпълнил задължението си по договора. Моли да бъде осъден ответника Г.Д.Д. да му върне сумата от 2600 лв., представляваща главница по устен договор за заем от 03.01.2009 год., с падеж 18.01.2009 год., ведно със законната лихва от датата на постъпване на исковата молба в съда – 19.09.2012 год., до окончателното изплащане на задължението.

В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 ал.1 от ГПК, не е постъпил отговор от назначения особен представител на ответника, по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК. В съдебно заседание адв. И. заяви, че предоставя на съда да прецени дали искът е основателен.

Съдът, като прецени събраните доказателства, с оглед становището на страните и разпоредбите на чл. 235 от ГПК, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

На в началото на месец януари, на 03 или 04.01.2009 год., в гр. Първомай, кв. Дебър, в здравната служба, ищецът дал на ответника сумата от 2600 лева. През 2011 год. ищецът, заедно със свидетелите Х. и З. два пъти ходили да търсят ответника, за да върне парите. При първата среща през месец септември ищецът посетил ответника, в присъствието на свидетеля Х., като поискал да му върне парите, а ответникът обещал, но не го сторил. Тогава ответникът признал пред свидетеля Х., че има да дава сумата от 2600 лв. на ищеца. След това, през месец ноември, отново се срещнали, като обещал, че до два-три дни ще се издължил, но отново не изпълнил задължението си.

Съгласно уредбата на договора за заем за потребление, в чл. 240 от ЗЗД, заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Договорът е реален и се счита сключен при предаване на вещта, след постигнатото съгласие на страните. За възникване на облигационното отношение не е необходима специална форма, а с оглед размера на исковата претенция, не е необходима и специална форма за доказване, тъй като задължението е под 5 000 лева. Поради изложеното съдът прие за безспорно доказано със свидетелските показания на свидетеля Х., че между страните валидно е възникнало облигационно отношение, по силата на което, в изпълнение на задълженията си, ищецът е дал сумата от 2600 лева в заем на ответника Д.. Изпълнението на това задължение съдът прие за доказано с извънсъдебното изявление на ответника, направено пред свидетеля Х., за размера на получената сума. Съдът при преценка на свидетелските показания на свидетеля Х., в изпълнение на разпоредбата на чл. 172 от ГПК, прецени евентуалната заинтересованост на свидетеля от изхода на делото, с оглед роднинската му връзка с ищеца, но прие показанията му, дадени под страх от наказателна отговорност, за истинни, с оглед подкрепата им от показанията на свидетеля З., незаинтересован от изхода на делото. Съдът не прие за доказателства относно сключване на договора, неговото съдържание и падеж на задължението, приложените към исковата молба покани за доброволно изпълнение, тъй като същите представляват изявление на страна за обстоятелства, които са в нейна полза, поради което и не могат да бъдат ползвани като доказателства за тези обстоятелства, а и няма данни да са достигнали до знанието на ответника.

С даването на уговорената сума задълженията на ищеца по договора са били изпълнени. Не се установи по делото със събраните свидетелски показания уговорен падеж за изпълнение на задълженията на ответника. Безспорно се установи обаче, че два пъти през месец септември и месец ноември на две хиляди и единадесета година ищецът е искал от ответника изпълнение на задълженията му за връщане на сумата. Когато не е уговорен падеж на парично задължение, същото се дължи при поискване, поради което и съдът приема, че за ответника е възникнало задължението за връщане на заетата сума, след поискването и от ищеца.

Поради изложеното съдът счита за безспорно доказано, че страните са сключили договор за заем за потребление за сумата от 2600 лева, като ответника, заемател по договора, е изпаднал в забава след поискването им – месец септември 2011 година, съгласно чл. 84, ал. 2 от ЗЗД. Няма твърдения и доказателства по делото за изпълнение на задължението, поради което съдът приема, че изпълнение не е настъпило. Поради това ответника дължи връщане на сумата, ведно с обезщетение за забавата, съгласно чл. 86 от ЗЗД, в размер на законната лихва, от датата на постъпване на исковата молба в съда – 19.09.2012 год., до окончателното изпълнение на задължението, както е поискано.

Поради изложеното съдът намира, че искът следва да бъде уважен като основателен и доказан. Следва на ищеца да бъдат присъдени направените по делото разноски, съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, а именно сумата от 104 лв. платена държавна такса за образуване на производството, сумата от 400 лева възнаграждение за адвокат, както и сумата от 296 лв. плаено възнаграждение за особен представител на ответника, съгласно представения списък на разноските.

Водим от горните съображения, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА Г.Д.Д., с ЕГН: **********,***, да заплати на В.Д.В., с ЕГН: **********,***, чрез пълномощника му адв. С. К. – М., гр. Първомай, обл. Пловдивска, ул. “***” № 1, сумата от 2 600 /две хиляди и шестстотин/ лева, по сключен договор за заем месец януари 2009 год., на основание чл. чл. 79 ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху тази сума от 19.09.2012 год. до окончателното погасяване на задължението, на осн. чл. 86, ал.1 от ЗЗД.

ОСЪЖДА Г.Д.Д., с ЕГН: **********,***, да заплати на В.Д.В., с ЕГН: **********,***, чрез пълномощника му адв. С. К. – М., гр. П., обл. П., ул. “***” № 1, направените по делото разноски в размер на 800 /осемстотин/ лева, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ПОС в двуседмичен срок от получаването му от страните.

Районен съдия: /П/

ЕК / НК