Р Е Ш Е Н И Е

 43

гр. Първомай, 09.04.2013 год.

 

В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

            Първомайският районен съд, втори съдебен състав, в публично заседание на единадесети март през две хиляди и тринадесета година в състав:

                                                                                                Районен съдия: Елена Калпачка

при секретаря:  Мария Запрянова

като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 621 по описа на съда за 2011 г.

за да се произнесе, взе предвид:

 

            Обективно съединени искове по обективно съединени искове по чл. 79, във вр. с чл. 266 от ЗЗД, чл. 92 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът Частна профилирана гимназия с чуждоезиково обучение с общежитие „Стоянстрой” гр. П. твърди, че като изпълнител по договор № 9/19.08.2010 год., за обучение на Г. К. С., сключен с ответника К.Т.С. ***, е изправна страна по договора за обучение на сина на ответника. Тъй като синът на ответника напуснал училище след започване на учебната 2011/2012 год., твърди, че му се дължи пълната уговорена такса за обучение на ученика, както и обезщетение за забава, под формата на неустойка, съгласно уговореното в чл. 12 от договора.

Моли да бъде осъден ответника да заплати сумата от 2 905,50 лв., представляваща неизплатено задължение – неплатена такса за обучение за учебната 2011 – 2012 год., по договор № 9/19.08.2010 год., за обучение на Г. К. С., както и обезщетение за забава в размер на 10% месечно върху тази дължимата такса за периода от 15.09.2011 год. до 15.12.2011 год., в размер на 870 лв., както и законната лихва върху двете суми от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението. Претендира разноски.

Ответникът не оспорва наличието на договор и факта, че не e заплатил такса за обучението на сина си за учебната 2011/2012 година. Не признава дължимост на задължението, тъй като оспорва, че ищецът е изпълнил задълженията си по договора, което довело до едностранното му прекратяване от страна на ответника, по вина на ищеца, поради което не се дължи уговорената такса, както и обезщетение за забава. Твърди, че не се дължи обезщетение и на основание неизпълнение на ищеца на задължението му да изпрати писмено уведомление за дължими суми на ответника, поради което такова задължение не е ставало изискуемо.

На осн. чл. 26, ал. 2, предл. 2 от ЗЗД ответникът прави възражение за нищожност на Договора поради липса на съгласие, тъй като е сключен от лице без представителна власт.

На осн. чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД ответникът прави възражение за нищожност на Договора като противоречащ на закона - чл. 8 ал. 1, т. 5 и 6 от Наредба № 7/25.06.2001 год. на МОН, тъй като не съдържа изискуемо по закон съдържание.

На осн. чл. 26, ал. 1, предл. 1 и 2 от ЗЗД ответникът прави възражение за нищожност на разпоредбата на чл. 17, чл. 11 от Договора, поради противоречието им със закона – чл. 26, ал. 2 от ЗНП, чл. 51, ал. 1 от ППЗНП, чл. 8, ал. 1, т. 6 от Наредба № 7/25.06.2001 год. на МОН, и добрите нрави, а на чл. 12, ал. 2 от Договора поради противоречието и със закона, тъй като ограничава свободното преместване на ученика и избора му на училище, както и на морала, на същото основание.

На осн. чл. 92, ал. 2 от ЗЗД прави евентуално възражение за намаление на уговорената неустойка поради прекомерност.

На осн. чл. 103 от ЗЗД, във вр. с чл. 82, във вр. с чл. 79, ал. 2 от ЗЗД, ответникът прави възражение за прихващане, при условията на евентуалност, със сумата от 1937 лв., представляваща 2/3 от дължимата такса обучение за учебната 2010/2011 год., поради неизпълнение на задълженията на ищеца да осъществи обучение на ученика за учебната 2010/2011 год. в часове по История и цивилизация, География и икономика, Биология и здравно образование, Физика и астрономия, Химия и опазване на околната среда, възражение за прихващане със сумата от 4000 лв., представляваща претърпени от ответника неимуществени вреди от получения стрес у сина му, във връзка с невъзможността да бъде записан в друго учебно заведение, поради неизпълнение от страна на ищеца на задълженията му да оформи удостоверение за преместване на ученика и възражение за прихващане със сумата от 90 лв., представляваща имуществени вреди от закупуване на медикаменти за лечение на алергия на стресова основа у детето, причинена от неизпълнение на задължението на ищеца да оформи тези документи.        

Съдът, като прецени събраните доказателства, с оглед становището на страните и разпоредбите на чл. 235 от ГПК, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

            Страните Частна профилирана гимназия с чуждоезиково обучение с общежитие „Стоянстрой” гр. П., в качеството на изпълнител и ответника К.Т.С., в качеството на възложител, са сключили Договор № 9/19.08.2010 год., за обучението на Г. К. С., от гр. П. Основни задължения на училището са да организира обучението на ученика в съответствие с държавните образователни изисквания, да осигури материална база и кадрово обезпечение на завършване на петгодишния курс на образование, след което да издаде съответна диплома по образец, да осъществява текущ и периодичен контрол на знанията на ученика, да осъществява два пъти годишно външно оценяване, да организира учебно-възпитателния процес в учебни години, срокове, седмици, дни и часове в съответствие с нормативните изисквания на чл. 91 и сл. от ППЗНП, при спазване и уважаване на личното достойнство и човешки права на ученика. Основно задължение на възложителя е да заплати такси и други суми, посочени в раздел четири от договора. Горното се удостоверява с приложения към исковата молба и приет като доказателство по делото договор. От същия се установява и обстоятелството, че уговорената такса за учебна година е 1490 евро, която, съгласно договора, за възложители от гр. П. се внася на две вноски, а от други населени места наведнъж до началото на учебната година – 15.09 на съответната година. Съгласно чл. 17 от подписания от страните договор, при преместване на ученик по собствено желание, след започване на учебната година, се заплаща целогодишната такса за обучение за съответната учебна година. Не се спори и относно обстоятелството, че ответникът не е заплатил дължимата такса за учебната 2011/2012 година, както и, че детето Г. С. се е преместил в друго училище след започване на учебната година, което е видно от представените писмени доказателства – удостоверение за преместване с изх. № 12 / 11.11.2011 год., удостоверение от ЧПГ „Класик” гр. П. № 251/17.02.2012 год., представените от ЧПГ „Класик” гр. П. доказателства – личен картон на ученика и удостоверение за преместване.  

            Така установените категорично въз основа на събраните писмени доказателства обстоятелства не са спорни между страните. Спорни между тях са въпросите за дължимостта на таксата за обучение на ученика за 2011/2012 година, изпълнението на задълженията по договора от страна на изпълнителя и действителността и действието на договора.

            На първо място следва да бъдат обсъдени възраженията на ответника за недействителност на договора, във формата на нищожност.

            Първото възражение е за сключване на договора от лице без представителна власт. Съдът намира това възражение неоснователно, на първо място договорът е подписан от Директор, който е вписан като такъв, съгласно регистъра на средните училища и детски градини към МОМН. Съгласно ЗНП директорът управлява училището, което е самостоятелно юридическо лице от публикуване на заповедта на Министъра на МОМН в ДВ, поради което и лицето, подписало договора, е такова, което, представлява ищеца. Дори договора да бе подписан от лице без представителна власт, след като е потвърден от ищеца, то договорът е действителен и поражда права и задължения за страните.

            По отношение на възражението на ответника, на осн. чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, за нищожност на Договора като противоречащ на закона - чл. 8 ал. 1, т. 5 и 6 от Наредба № 7/25.06.2001 год. на МОН, тъй като не съдържа изискуемо по закон съдържание, съдът счита, че и това възражение е неоснователно. Действително, цитираните норми на Наредба № 7 от 25.06.2001 г. за откриване, преобразуване, промени и закриване на частни детски градини и училища съдържа изисквания към съдържанието на договора, който се представя с документацията за откриване на частно училище. В случая нормите на закона не противоречат с тези на сключения между страните договор. Доколкото действително не се съдържа норма, която да задължава училището да върне заплатена предварително такса при обективните условия за прекратяване на договора, то следва да се приложи, по необходимост, императивната норма на закона, но това не влече недействителност на процесния договор. В конкретния случай обаче не се касае до причини за прекратяване на договора, каквито са посочените в наредбата - взаимно съгласие; при закриване на детската градина или училището; по причини, свързани със здравословното състояние на детето или ученика, при които се дължи връщане на заплатена такса.

            Посочено е и още едно основание за нищожност на разпоредба на договора, а именно чл. 17 от същия, който задължава възложителя да заплати изцяло годишната такса за обучение на детето, ако то по собствено желание се премести след започване на учебната година. На осн. чл. 26, ал. 1, предл. 1 и 2 от ЗЗД ответникът прави възражение за нищожност на разпоредбата на чл. 17, чл. 11 и чл. 12, ал. 2 от Договора, поради противоречието им със закона – чл. 26, ал. 2 от ЗНП, чл. 51, ал. 1 от ППЗНП, чл. 8, ал. 1, т. 6 от Наредба № 7/25.06.2001 год. на МОН, и добрите нрави, тъй като ограничава свободното преместване на ученика и избора му на училище, както и на морала, на същото основание. Съдът счита и това възражение неоснователно, тъй като договорът не противоречи на императивните норми на ЗНП и ППЗНП, а само урежда финансовите отношения на страните, при положение, че възложителя пожелае да се ползва от тези свои права, които не се ограничават по никакъв начин. Действително нормата на чл. 11 от Договора е дискриминационна по отношение на местожителството на възложителя, което следва да се отнесе към признака лично положение, по смисъла на чл. 4, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация, и е в пряко противоречие със забраните за дискриминация по отношение на лично положение в закона и Конституцията на РБ, но дори да се приеме нищожност на тази разпоредба, тя не влече нищожност на договора, а следва да се прилага към всички, вместо нея, нормата на чл. 10 от Договора.

Поради изложеното съдът счита, че между страните е възникнало валидно правоотношение, по силата на сключения между тях писмен договор за обучение, който е вид договор за услуга, който, при липса на специална разпоредба в Наредба № 7 от 25.06.2001 г. за откриване, преобразуване, промени и закриване на частни детски градини и училища, относно изисквания към съдържанието на договора, се подчинява на общите правила на ЗЗД, в частност разпоредбите на чл. 226 и сл. от ЗЗД.

От свидетелските показания на свидетелите, доведени от ответника се установи, че възложителят не е бил доволен от начина на организация и протичане на образователния процес, поради което е поискал да бъдат изяснени причините за това с ръководството на училището, но не срещнал разбиране. Това довело до прекратяване на договора, като възложителят посочил като основание за това неизпълнение на поетите договорни отношения от ищеца за предходната учебна година и липсата на съдействие от ръководството на училището за преодоляването му. Възможност за прекратяване на договора по искане на ученика или неговите родители е предвидена в раздел, V, чл. 1, б. Г от Договора, без да е определен срок или други условия за да настъпи прекратяването на договора, освен изявлението на лицата. Видно от приложеното заявление за прекратяване на договора е, че на 27.12.2011 год. договора е прекратен, по искане на възложителя.

Съгласно чл. 226 и сл. от ЗЗД, възложителят на работата дължи на изпълнителя уговореното възнаграждение за приетата работа. Фактическият състав по чл. 266, ал. 1 ЗЗД, от който възниква задължението за плащане, включва: сключен договор за изработка; изпълнение на конкретната възложена работа; приемане на работата. Ищецът доказа възникване на валидно правоотношение между страните и неговото съдържание. За да бъде обаче основателен искът му за заплащане на такса за обучение, то следва да докаже и изпълнение на задълженията си по договора, а именно да организира обучението на ученика в съответствие с държавните образователни изисквания, да осигури материална база и кадрово обезпечение на курса на образование, да осъществява текущ и периодичен контрол на знанията на ученика по кредитна система, да осъществява два пъти годишно външно оценяване, да организира учебно-възпитателния процес в учебни години, срокове, седмици, дни и часове в съответствие с нормативните изисквания на чл. 91 и сл. от ППЗНП, при съответното уведомяване на ответника – възложител по договора. Това ищецът не успя да стори при условията на пълно и главно доказване в процеса. Както от разпита на доведените свидетели по делото – и от ищеца и от ответника, така и от приетите по делото писмени доказателства – дневник на десети и единадесети клас, удостоверение за преместване, индивидуален план и от всички писмени доказателства, приложени към преписка на МОМН е видно, че ученикът е обучаван по индивидуална програма за подготовка и консултации на Г. С. Чрез свидетелските показания на свидетелите, доведени от ищеца, се установи, че тъй като ученикът е бил на индивидуална програма, часовете му не са съвпадали с тези на съучениците му от класа, тъй като, когато съучениците му имали предмети, по които според ръководството на училището ученикът вече имал оценка за този материал, за него били предвиждани часове за консултации. Това е видно и от индивидуалния план и от дневниците, в които липсват данни да са проверявани знанията на ученика по предметите История и цивилизация, География и икономика, Биология и здравно образование, Физика и астрономия, Химия и опазване на околната среда. Ученикът е завършил десети клас без оценки по тези предмети. Това е нарушение на чл. 111 от ППЗНП. Липсват други събрани доказателства, че е изпълнявано задължението на ищеца да осъществява текущ и периодичен контрол на знанията на ученика по кредитна система, да осъществява два пъти годишно външно оценяване по всички предмети. Съгласно извършената проверка в училището и изготвения констативен протокол от МОМН, Регионален инспекторат по образованието П., както и доклад на Началника на РИО Пловдив е видно, че при организирането на обучението на ученика Г. С. са допуснати нарушения на държавните образователни изисквания и нормативната база, по-точно на чл. 79 от ППЗНП, който гласи, че в дневна форма на обучение учениците се организират в паралелки и групи, съгласно седмично разписание, по реда на чл. 95, ал. 2 от ППЗНП. Съгласно и доклада на контролния орган – РИО Пловдив, ищецът е следвало да организира обучението на ученика така, че да изучава всички предмети за десети клас от училищния учебен план на паралелката, както и да посещава учебните занятия по утвърденото за паралелката седмично разписание.

Не се установиха по делото твърдените нарушения във връзка с отсъствие на преподаватели – липса на кадрово обезпечение на образователния процес, довело до свободни часове, липса на контрол над учениците, липса на обезпечена материална база за провеждане на часовете по информатика. Въпреки това, поради констатираните по-горе нарушения на нормативните изисквания за организация на учебния процес на ученика, съгласно действащата нормативна уредба и държавни образователни изисквания, както и поради неизпълнение на задълженията на изпълнителя да осъществява текущ и периодичен контрол на знанията на ученика, включително два пъти годишно външно оценяване по всички предмети, съдът приема, че е налице неизпълнение на най-съществените задължения за изпълнителя по договора. Поради това и съдът приема, че за възложителя не е възникнало и пропорционалното задължение да заплати стойността на уговорената услуга. Договорът е двустранен и възмезден, като уговорената цена на услугата се дължи като възнаграждение за предоставянето и, съгласно постигнатите уговорки за нейния вид и качество, а не единствено по силата на полагането на подпис под договора. Тъй като не се установи по делото изпълнение на задълженията на ищеца за предоставяне на услугата, уговорена в договора, то не е възникнало и съответно задължението за заплащането и. Поради изложеното искът за заплащане на такса за обучение следва да бъде отхвърлен изцяло.

Тъй като не е възникнало задължението за заплащане на такса за обучение, то не е осъществен и фактическия състав за възникване на задължението за заплащане на неустойка за неизпълнение на задължението за заплащане на такса за обучение, поради което и този иск следва да бъде отхвърлен.

Следва да бъдат отхвърлени и акцесорните искове за заплащане на обезщетение за забава върху така предявените искове, тъй като са приети за неоснователни.

Поради отхвърляне на исковите претенции не следва да бъдат обсъждани и възраженията на ответника за намаление на уговорената неустойка поради прекомерност, за прихващане със сумата от 1937 лв., представляваща 2/3 от дължимата такса обучение за учебната 2010/2011 год., поради неизпълнение на задълженията на ищеца да осъществи обучение на ученика за учебната 2010/2011 год. в часове по История и цивилизация, География и икономика, Биология и здравно образование, Физика и астрономия, Химия и опазване на околната среда, за прихващане със сумата от 4000 лв., представляваща претърпени от ответника неимуществени вреди от получения стрес у сина му, във връзка с невъзможността да бъде записан в друго учебно заведение, поради неизпълнение от страна на ищеца на задълженията му да оформи удостоверение за преместване на ученика и възражение за прихващане със сумата от 90 лв., представляваща имуществени вреди от закупуване на медикаменти за лечение на алергия на стресова основа у детето, причинена от неизпълнение на задължението на ищеца да оформи тези документи, направени при евентуалност.

Следва на ответника да бъдат присъдени направените по делото разноски, съгласно изхода от делото и направеното искане от пълномощника на ответника в съдебно заседание и в представената писмена защита. Не е представен списък на разноските по чл. 80 от ГПК от ответника. Представено е пълномощно за един адвокат и договор за правна защита и съдействие, от който е видно, че от ответника е заплатена сумата от 300 лв. за адвокатска защита, която, съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, следва да бъде присъдена на ответника.

            Водим от горните съображения, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от Частна профилирана гимназия с чуждоезиково обучение с общежитие „Стоянстрой”, с ЕИК ***, с адрес гр. П., бул. „***” № 252, представлявано от директора С.Г.А. – Т., искове срещу К.Т.С., с ЕГН: **********,***, за заплащане на сумата от 2 905,50 лв., представляваща неизплатена такса за обучение за учебната 2011 – 2012 год., по договор № 9/19.08.2010 год., за обучение на Г. К. С., сумата от 870 лв., представляваща неустойка за забава в размер на 10% месечно върху посочената такса за периода от 15.09.2011 год. до 15.12.2011 год., ведно със законната лихва върху тези суми от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.

 

ОСЪЖДА Частна профилирана гимназия с чуждоезиково обучение с общежитие „Стоянстрой”, с ЕИК ***, с адрес гр. П., бул. „***” № 252, представлявано от директора С.Г.А. – Т., да заплати на К.Т.С., с ЕГН: **********,***, сумата от 300 (триста) лева, на осн. чл. 87, ал. 3 от ГПК.

 

            РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Пловдив, в двуседмичен срок от връчването му, от страните.

 

                                                                                                Районен съдия:  /П/

 

ЕК / НК