Р Е Ш Е Н И Е

№ 72 гр. Първомай, 12.07.2013г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД - ПЪРВОМАЙ, І състав на дванадесети юни две хиляди и тринадесета година в публичното заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕВЕНА КАБАДАИЕВА

секретар Мария Запрянова като разгледа докладваното от съдия НЕВЕНА КАБАДАИЕВА гражданско дело № 528 по описа за 2011г. и като обсъди:

Предявени субективно съединени искове с правно основание чл.124 ГПК, 79 ЗС.

П.И.Ч., Б.А.К. и Р.А.Н., и тримата с адрес с. Д., общ. П. молят да бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено по отношение на: П.Т.К. ***, И.Т.К.,*** , А.А.Я.,***, Н.А. ***, А.Н.К.,***, Г.Н.К. ***, П.А. ***, П.А. *** , В.А. ***, Н.И.А. ***, К.П.Д. ***, И.И.Г. ***, А.И.Г. ***, Й.А.К. с адрес ***, В.А. *** , Г.А.Р. *** и Ж.А.М. с посочен адрес *** , че са собственици на основание давностно владение, продължило от 1992г на имот УПИ ІХ- 667, предназначен да жилищно строителство, с площ от 840кв.м. в кв.64 по действащия план на Д., община П., при граници и съседи: УПИ Х-671, УПИ VІ-669, УПИ VІІ-668, УПИVІІІ-фурна и улица. Твърдят, че съгласно Решение № 35 от 20.02.1992г на РС Първомай, наследниците на М.П. Ч. са признати за собственици на имота, а от постановяване на съдебното решение и до настоящия момент имотът се владее и ползва като собствен от ищците постоянно непрекъснато и явно , заплащали са данъци за имота. Този факт е известен на всички ответници, тъй като те са знаели, че ищците са се грижили за М. Ч. приживе и имотът ще стане тяхна собственост. Ангажират събиране на доказателства.

Й.А.К. не оспорва иска.

В.А.Ч., П.А.Ч., И.И.Г., А.А.Я., Н.А.С., А.Н.К., В.А.К., К.П.Д., П.А.Ш., Н.И.А. и Ж.М. признават иска. Декларират в постъпили по делото становища, че не са владели имота предмет на делото, знаят че М. Ч. е нямала деца, както и че за нея са се грижили само наследниците на А.К. – ищците по делото. Заявяват, че им е известно, че между всички братя и сестри е имало уговорка, че за М. Ч. ще се грижат наследниците на А. П. К., които ще наследят и имотите й. Сочат, че ищците са ги уведомили още преди 20 години, че владеят и ползват имота като собствен и не са се противопоставяли на това.

След като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, доводите и становищата на страните, съдът намира за установено следното : С решение № 35 от 20.02.1992г (в сила от 17.09.93г)постановено по гр.д. 301/91г на РС Първомай е признато за установено по отношение на: Т. И. К., Х. И. К., Е. И. Г., А. Й. Ж., М. Й. К. и Р. Й. П., всички от с. Д. обл. П., че Б.А.К., С. А. Ч., Р.А.Н., П. Т.К., И.Т.К., М. А. К., С. А. Ч., Е. А. Г., П.А.Ш., А.Г.Р., А.А.Я., Н.А.С., Й.А.К., В. А.К. и Р. Г. К., всички от с. Д. са собственици по наследство от М. Ч. поч. На 29.08.1989г, на дворно място от около 840кв.м. с построената на него къща и стопански постройки, находящо се в с. Д., Пловдивска област, при граници: улица, фурна, Д. А. Ч., наследниците на И. П. Ч. и С. Д. К., представляващо парцел ІХ -667 в кв.64 по плана на селото. Страните по делото са наследници на М. Ч. - починала на 29.08.1989г (у-ние насл изх.№ 493/06.12.2011г, у-ние насл № 132/27.12.2011г , у-ние насл № 126/07.05.2012г в заверен препис).

От показанията на разпитаните в хода на производството св. К. и Б., които съдът кредитира като базирани на лични впечатления, безпротиворечиви и правдиви се установява, че ищците грижили за М. Ч. до смъртта й, а другите наследници не са идвали в имота. Св. Б. сочи, че ищците обработват двора, като сеят люцерна, косят я. Според свидетелите, имота гледат като свой.

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните изводи: С оглед твърденията на ищците, че са собственици на процесния имот на основание давностно владение, отпочнало 1992г съдът намира, че са предявени субективно съединени искове с правно основание чл.124 ГПК, 79 от ЗС. По допустимостта: Исковете са допустими, като предявени от надлежна страна в процеса, имаща интерес от водене на делото.

Разгледани по същество са частично основателни. Предявен е иск за придобиване право на собственост по давност чрез владение, упражнявано в периода от 1992г. Не е спорно между страните, а и се установява от ангажираните доказателства че наследниците на М. Ч. са признати за собственици на имота(Решение № 35 от 20.02.1992г (в сила от 17.09.93г)постановено по гр.д. 301/91г на РС Първомай), че общата наследодателка не е имала деца, а грижите за нея до смъртта й са полагани от ищците. Страните в настоящото производство са наследници на М. Ч. Общата наследодателка е починала на 29.08.1989г и е оставила наследници - двама братя и две сестри – А.К.(поч. На 1983г и наследен от ищците -негови деца и внук), Т. К., Ж. Р. и Г. Ш. Не се оспорва от ответниците обстоятелството, че ищците са владяли имота от 1992г като свой, като са уведомили останалите наследници за намерението си да владеят имота като свой, като по този начин са демонстрирали по отношение на невладеещия собственик поведение, което несъмнено да сочи, че упражняват собственическите правомощия за себе си. Установява се по делото, че ищците действително са владели целия имот, включително и притежаваните от ответниците по наследство идеални части. Ето защо съдът намира, че ищците са собственици на ¼ ид.ч. от имота, предмет на настоящото производство по наследство от М. Ч., а собствеността върху ¾ ид.ч. от имота са придобили на основание давностно владение, осъществявано от 1992г. Поради това следва да се признае за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на имот УПИ ІХ 667 предназначен да жилищно строителство, с площ от 840кв.м. в кв.64 по действащия план на Дълбок извор община Първомай при граници и съседи: УПИ Х-671, УПИ VІ-669, УПИ VІІ-668, УПИVІІІ-фурна и улица.

Съобразно изхода на делото, и на основание чл.78 ал.1 ГПК ищците имат право да им бъдат заплатени направените разноски по производството съобразно уважената част на иска. При липса на заявена претенция, съдът не присъжда разноски.

Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на: П.Т.К. ***, И.Т.К. ЕГН**********,*** , А.А.Я. ЕГН**********,***, Н.А.С. ЕГН**********,***, А.Н.К. ЕГН**********,***, Г.Н.К. ЕГН ********** ***, П.А.Ш. ЕГН********** ***, П.А.Ч. ЕГН********** *** , В.А.Ч. ЕГН********** ***, Н.И.А. ЕГН ********** ***, К.П.Д. ЕГН********** ***, И.И.Г. ЕГН********** ***, А.И.Г. ЕГН********** ***, Й.А.К. ЕГН********** ***, В.А.К. ЕГН********** *** , Г.А.Р. ЕГН********** *** и Ж.А.М. Л № *** с посочен адрес гр. П., ЖК *** бл. *** вх. *** ап. *** ет. ***, че П.И.Ч. ЕГН **********, Б.А.К. ЕГН********** и Р.А.Н. ЕГН**********, всички с адрес: с. Д., общ. П. са собственици на имот УПИ ІХ 667(девети шестотин шестдесет и седми), предназначен да жилищно строителство, с площ от 840(осемстотин и четиридесет)кв.м. в кв.64(шестдесет и четвърти) по действащия план на Д. община П. при граници и съседи: УПИ Х-671, УПИ VІ-669, УПИ VІІ-668, УПИVІІІ-фурна и улица .

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/

НК /НК