Р Е Ш Е Н И Е

№ 8

гр. Първомай, 24.02.2012 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Районен съд Първомай, първи съдебен състав в открито заседание на двадесет и пети януари през две хиляди и дванадесета година, в състав:

Районен съдия: Елена Калпачка

при секретаря Таня Петрова

като разгледа докладваното от съдията НАХД № 183 по описа на съда за 2011 год.

за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 63, ал.1 от ЗАНН.

Обжалва се наказателно постановление № 57/25.10.2011 год. на Изпълнителния директор на Агенция по енергийна ефективност, с правоприемник Агенция за устойчиво енергийно развитие, с което на “Булконс Първомай” АД, ЕИК ***, гр. София, на осн. чл. 83, ал. 2, предложение второ, във връзка с чл. 36, ал. 6, във вр. с чл. 36, ал. 5 от Закон за енергийната ефективност (ЗЕЕ), е наложена имуществена санкция в размер на 5 000 лева, за това, че в качеството си на собственик на промишлена система по чл. 33, ал. 2 от ЗЕЕ – промишлена система, чието годишно потребление е над 3000 MWh, дружеството не е изпълнило задължението си по чл. 36, ал. 5 и ал. 6 от ЗЕЕ за представяне в агенцията по енергийна ефективност на годишен отчет за управление на енергийната ефективност за 2010 год., в законоустановения срок, не по-късно от 31 март на годината, следваща годината на изпълнение на съответните дейности и мерки (в конкретния случай 31.03.2011 год., установено на 01.04.2011 год. от извършена проверка в деловодството на АЕЕ.

Недоволен от издаденото наказателно постановление нарушителят го обжалва, като моли същото да бъде отменено от съда поради това, че са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, като е нарушено изискването за издаване на акта за установяване на административно нарушение в присъствие на нарушителя, а същото е издадено без да е бил уведомен жалбоподателя на адреса по седалището си, посочен в ТР, или адреса за кореспонденция, също посочен в ТР, в негово отсъствие, при нарушение на чл. 40 от ЗАНН. Твърди това да е довело до накърняване на правото му на защита, като моли да се отмени наказателното постановление, без да се обсъжда по същество извършване на нарушението. Отделно твърди, че не е извършил нарушението, тъй като не е задължено лице по смисъла на чл. 36 от ЗЕЕ, тъй като годишното потребление на енергия на предприятието е под 3000 MWh, не е включен в списъка на собствениците на промишлени системи, чието годишно потребление на енергия е над 3000 MWh, поради което и не е от лицата, които следва да представят годишен отчет за управление на енергийната ефективност, но дори и да е така, то срокът за му е до 31.03.2012 год., тъй като доклад – обследване за енергийна ефективност на промишлена система е изготвен една в началото на 2011 год., поради което и няма предприети дейности и мерки, по смисъла на чл. 36, ал. 6 от ЗЕЕ.

Административнонаказващият орган счита жалбата за неоснователна и моли да бъде потвърдено издаденото наказателно постановление като правилно и законосъобразно. Счита, че нарушението е доказано по безспорен начин от събраните по делото доказателства, а нарушението на чл. 40 от ЗАНН, доколкото има такова, не е съществено и не е довело до нарушение на правото на защита на нарушителя, тъй като същият се е възползвал от правото си да подаде възражения срещу акта.

Съдът, като прецени събраните доказателства, установи:

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима, разгледана по същество същата е неоснователна.

С писмо от 27.01.2011 год. в АЕЕ е било изпратено от жалбоподателя копие на Доклад – обследване за енергийна ефективност на промишлена система „Булконс Първомай” АД и копие на резюме на доклад от извършено обследване от „Енержи Сейвинг” ООД. От така получения доклад – обследване за енергийна ефективност на промишлената система на жалбоподателя, е установено от актосъставителя, че годишното потребление на тази промишлена система, собственост на жалбоподателя, е над 3000 MWh годишно. Извършена е била проверка в деловодството на АЕЕ за подаден доклад по чл. 36, ал. 5 и ал. 6 от ЗЕЕ и е било констатирано, че липсва подаден такъв от задълженото лице. Въз основа именно на така направените констатации е издаден и акта за установяване на административно нарушение, а въз основа на него и обжалваното наказателно постановление.

В производството по издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от компетентен орган в сроковете по чл. 34 от ЗАНН и съдържат изискуемите от закона реквизити.

Актът за установяване на административно нарушение е бил съставен от оправомощено лице, видно от представената заповед в съдебно заседание на Изпълнителния директор на АЕФ. Издаден е при нарушение на чл. 40 от ЗАН, тъй като е издаден в отсъствие на нарушителя, без да са били налице условията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН. Това е така, тъй като нарушителят е бил известен и не е бил поканен да се яви за съставяне на акта нито на посочения в търговския регистър адрес на управление, нито на посочения в същия адрес за кореспонденция, а поканата на връчена на адрес, който е чужд за жалбоподателя.

Неизпълнение на тази част от формалното производство, установено в ЗАНН, се преодолява с прилагане на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, което е посочено в атакуваното наказателно постановление. Актът е бил връчен на пълномощник на нарушителя, чрез общинската администрация, на осн. чл. 43, ал. 4 от ЗАНН. Налице е специален процесуален ред, гарантиращ законосъобразното развитие на правоотношението между страните и нарушаване на който е самостоятелно основание за отмяна на крайния акт – при отчитане на конкретните обстоятелства за всеки отделен случай. Независимо от изразеното разбиране за процедурата за съставяне и връчване на АУАН, тези действия са пряко свързани с осъществяване на правото на защита. Защитата се осъществява в пълен обем в две фази – при осъществяване правото на подаване на писмено възражение в 3-дневен срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН и при реализация на правото на оспорване на НП. Първата фаза предпоставя проявяване съставът на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН и възможност за допълнително разследване на спорните обстоятелства. Тъй като възражение срещу АУАН е представено, следва да се приеме, че посоченото нарушение не е съществено, защото няма неблагоприятни последици за правото на защита, реализирано в административната фаза.

За да установи така описаната фактическа обстановка съдът кредитира изцяло свидетелските показания на актосъставителя С., които бяха логични, последователни, непротиворечиви и кореспондираха с приетите по делото писмени доказателства, както и представената заповед и резюме на доклад.

По същество съдът намери, че изложената в акта и в издаденото въз основа на него наказателно постановление фактическа обстановка се потвърждава от показанията на разпитания по делото свидетел, които кореспондират със събрания по делото писмен доказателствен материал, поради което и съдът ги кредитира изцяло и приема за безспорно установено, че към 01.04.2011 год. не е бил представен годишен отчет за управление на енергийната ефективност за 2010 год. в агенцията по енергийна ефективност от жалбоподателя, в качеството му на собственик на промишлена система по чл. 33, ал. 2 от ЗЕЕ.

Съдът намира оплакванията в жалбата за нарушения на материалния закон за неоснователни. От приложеното към административнонаказателната преписка писмо, с което е изпратен доклад за извършено обследване за енергийна ефективност на промишлена система и от резюме на същия, прието по делото като доказателство, представено от жалбоподателя, е видно, че жалбоподателят е собственик на промишлена система, която има годишно потребление на енергия над 3000 MWh – 6120,49 MWh, поради което и жалбоподателят попада в кръга на лицата, определени с чл. 33,ал. 2 от ЗЕЕ като задължение да приемат и изпълняват мерки за подобряване на енергийната ефективност, поради което и задължени ежегодно да подават годишен отчет за управление на енергийната ефективност, със съдържанието, посочено в чл. 36, ал. 6 от ЗЕЕ, до 31 март на годината, следваща годината на изпълнение на съответните дейности или мерки. Неизпълнение на задължението да се предвидят, приемат и изпълнят такива не освобождава задълженото лице по чл. 33, ал. 2 от подаване и на годишен отчет по чл. 36 от ЗЕЕ. Задължението на лицето възниква от момента на превишаване на така посоченото годишно потребление на енергия от всякакъв вид – горива, ел. енергия, топлинна енергия, в размер над 3000 MWh. Поради което и за изпълнение на тези задължения следва да бъде представян и така посочения годишен отчет.

Безспорно бе установено в съдебно заседание от разпита на свидетеля, подкрепен от приложените писмени доказателства – резюме на доклад от извършено обследване на енергийна ефективност, че описаното в акта за установяване на административно нарушение нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление е извършено от жалбоподателя.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира че нарушението е квалифицирано правилно. Правилно административно-наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана на основание чл. 83, ал. 2 от ЗЕЕ, който предвижда за нарушение по чл. 36, ал. 6 от ЗЕЕ, извършено от юридически да се наложи имуществена санкция в размер от 5 000 до 8 000 лв. Санкцията правилно е определена от административнонаказващия орган в минимален размер, който е справедлив и съответства на извършеното нарушение.

Мотивиран от изложеното и на осн. чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 57/25.10.2011 год. на Изпълнителния директор на Агенция по енергийна ефективност, с правоприемник Агенция за устойчиво енергийно развитие, с което на “Булконс Първомай” АД, ЕИК ***, гр. София, на осн. чл. 83, ал. 2, предложение второ, във връзка с чл. 36, ал. 6, във вр. с чл. 36, ал. 5 от Закон за енергийната ефективност (ЗЕЕ), е наложена имуществена санкция в размер на 5 000 лева, за това, че в качеството си на собственик на промишлена система по чл. 33, ал. 2 от ЗЕЕ не е изпълнило задължението си по чл. 36, ал. 5 и ал. 6 от ЗЕЕ за представяне в агенцията по енергийна ефективност на годишен отчет за управление на енергийната ефективност за 2010 год., в законоустановения срок, не по-късно от 31.03.2011 год., установено на 01.04.2011 год., за нарушение на чл. 36, ал. 6 от ЗЕЕ.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Пловдив в четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните.

Районен съдия : (п)

ЕК / ТП