№ 3

град Първомай, 13.01.2011 година

Първомайски районен съд, трети съдебен състав, в открито заседание на шестнадесети ноември две хиляди и десета година с

Председател Спасимир Здравчев

при секретаря Атанаска гаджева,

като разгледа докладваното от Председателя НАХД № 177 по описа на Съда за 2010 година, за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 40 от 11.10.2010 година на Директора на ДП „Държавно горско стопанство – Първомай”, град Първомай, област Пловдив, с което на Г.Н.К., ЕГН **********,***,

· на основание чл. 84, ал. 1 от Закона за лова и опазване на дивеча е наложено административно наказание глоба в размер на 80 (осемдесет) лева за нарушение на същия текст от закона;

· на основание чл. 84, ал. 3 от Закона за лова и опазване на дивеча е наложено административно наказание глоба в размер на 50 (петдесет) лева за нарушение на същия текст от закона;

· на основание чл. 94, ал. 1 от Закона за лова и опазване на дивеча е лишен от право на ловуване за срок от три години;

· на основание чл. 95, ал. 3 от Закона за лова и опазване на дивеча е определено да заплати равностойността на липсващите вещи, послужили за извършване на нарушението: 120 (сто и двадесет) лева за гладкоцевна ловна пушка ИЖ № У 8869, успоредка, 16 калибър.

Жалбоподателят Г.Н.К. чрез процесуалния си представител адвокат А.Д.Б.от Адвокатска колегия – Пловдив моли Съдът да отмени атакуваното Наказателно постановление по съображения, изложени в жалбата и в съдебно заседание на въззивната инстанция.

Въззиваемата страна ДП „Държавно горско стопанство – Първомай” чрез процесуалния си представител юрисконсулт Д.М.Б.моли Съдът да отхвърли жалбата като неоснователна и да потвърди Наказателното постановление като правилно и законосъобразно.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания, а разгледана по същество, е основателна.

На 18 септември 2010 година служители на Държавно горско стопанство – Първомай, между които актосъставителят Х.Н.Х., съвместно с РУ „Полиция” – Първомай, по утвърден график извършват проверка по Закона за лова и опазване на дивеча.

Проверяват ловните дружинки в селата Бяла река, Православен, Езерово.

Около 10:30 часа в слънчогледов масив в землището на село Драгойново забелязват лицето Г.К. да се движи се със сглобена, извадена от калъф ловна пушка. Изчакват го на пътя в посока село Драгойново.

Когато се срещат, извършват проверка, на която жалбоподателят не представя никакви документи и заявява, че същите са му в колата, в стопанския двор на село Драгойново, както и че е дошъл да сее рапица и докато чака да започне работата, е излязъл да се разходи.

Със служебния автомобил проверяващите го отвеждат до стопанския двор и там К. признава, че си е забравил документите – за лов и личните, след което К.С.К., младши инспектора по КОС при РУ „Полиция” – Първомай, отваря заредената пушка, изважда патроните и ги изземва с протокол.

Нарушителят е поканен в понеделник сутринта да се яви с личната карта за съставяне на акт за установяване на административно нарушение.

На 20.09.2010 година в сградата на горското стопанство в присъствие на жалбоподателя е съставен Акт за установяване на административно нарушение № 40 / 20.09.2010 година, въз основа на който е издадено атакуваното Наказателно постановление.

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на актосъставителя, разпитан в качеството на свидетел, от приобщените по надлежния ред писмени доказателства и от приложената административнонаказателна преписка.

При така възприетата фактическа обстановка от правна страна Съдът намира Наказателното постановление за незаконосъобразно, поради което то следва да бъде отменено, тъй като са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила още при съставянето на Акта за установяване на административно нарушение.

Формалността на административнонаказателното производство изисква да бъдат установени и описани конкретните фактически обстоятелства, отнесени към елементите на правната норма, за да може нарушителят да разбере в какво точно се обвинява и правилно и адекватно да организира защитата си – императивно изискване както при съставянето на акта за установяване на административно нарушение, така и при издаването на наказателно постановление.

Още с образуване на административнонаказателното производство е нарушена разпоредбата на чл. 42, т. 4 от ЗАНН, според която задължителен реквизит на акта е „описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено”.

При описание на нарушението на жалбоподателя е посочено: „Ловува с ловна гладкоцевна пушка ИЖ успоредка 16 кал. с номер У-8869 в землището на село Драгойново без да носи ловен билет и разрешително за лов, без да е убил дивеч”.

Легалната дефиниция на понятието „ловуване” се съдържа в разпоредбата на чл. 43 от Закона за лова и опазване на дивеча: „Ловуване е убиване, улавяне, преследване и нараняване на дивеч, както и вземане, пренасяне, укриване, съхраняване, обработване, превозване на намерен, ранен и убит дивеч или на разпознаваеми части от него, събиране и вземане на яйца от птици - обект на лов” (ал. 2). „Ловуване е и престой или движение на лица извън населените места със: 1) извадено от калъф и сглобено ловно оръжие, независимо дали е заредено или не; 2) стъпни капани, примки с метално въже и електрически звуковъзпроизвеждащи прибори за привличане на дивеча” (ал. 3) – подробно са изброени различни изпълнителни деяния, всяко от които покрива елементите от хипотезата на правната норма за наличие на ловуване.

Но едва в съдебно заседание на въззивната инстанция актосъставителят обяснява за жалбоподателя: „движи се със сглобена, заредена, извадена от калъф ловна пушка”, а в Акта за установяване на административно нарушение конкретните действия на нарушителя не са описани, което се явява порок.

При издаване на наказателното постановление тази нередовност би могла да бъде изправена от административнонаказващия орган (аргумент от разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН), който, съгласно законовите си правомощия, при произнасяне по административнонаказателната преписка, преценя събраните доказателства, „а когато е необходимо, извършва и разследване на спорните обстоятелства”. (чл. 52, ал. 4 от ЗАНН).

В случая в издаденото Наказателно постановление също липсва посочване на конкретните обстоятелства при описание на нарушението - задължителен реквизит по чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН – и е недопустимо жалбоподателят едва в съдебно заседание да разбере с точно какви действия осъществява състава на административното нарушение, вменено му в отговорност.

Посочените процесуални нарушения са от рода на съществените, довели до ограничаване на правото на защита на жалбоподателя, включително да се защити своевременно по съдебен ред, поради което следва Наказателното постановление да бъде отменено.

Наказателното постановление се явява незаконосъобразно и от материална страна по отношение на вмененото в отговорност нарушение на жалбоподателя по чл. 84, ал. 1 от Закона за лова и опазване на дивеча. Г.Н.К. е санкциониран за това, че на 18.09.2010 година в 10:30 часа ловува, без да носи разрешително за лов. Съгласно разпоредбата на посочения законов текст: „Който ловува, без да притежава редовно заверен билет за лов или с билет за лов, но без писмено разрешително за лов, или ловува извън определените в разрешителното места, без да е убил или уловил дивеч, се наказва с глоба от 50 до 400 лв” - т.е. лицето се санкционира за нарушение, че няма издадено писмено разрешително за лов, а не, че не го носи у себе си.

Отделно от горното, буди недоумение у настоящия състав разпореденото от административнонаказващия орган заплащане на паричната равностойност на липсващите вещи, послужили за извършване на нарушението.

Разпоредбата на чл. 95 от Закона за лова и опазване на дивеча визира отнемане в полза на държавата на оръжието при нарушения по чл. 84 от Закона (ал. 1), а нарушителят заплаща равностойността на оръжието при невъзможност да бъде отнето (ал. 3).

В показанията си актосъставителят съобщава, че ловното оръжие на Г.К. е иззето на място от служителя на КОС, но административнонаказващият орган не посочва защо не може да се отнеме в полза на държавата гладкоцевна ловна пушка ИЖ № У 8869, успоредка, 16 калибър, а следва да се присъди равностойността й, за определянето на чийто размер (120 лева) също липсват данни.

Воден от горните мотиви и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН Районен съд – Първомай, трети съдебен състав

Отменя Наказателно постановление № 40 от 11.10.2010 година на Директора на ДП „Държавно горско стопанство – Първомай”, град Първомай, област Пловдив, с което на Г.Н.К., ЕГН **********,***,

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

Председател: (п)

СЗ / АГ