М О Т И В И

по НОХД № 218 / 2009 година

Производството е по реда на чл. 369а – чл. 374 от НПК.

Районна прокуратура – Първомай повдига обвинение против подсъдимия Х.Р.М. за това, че през периода 27.01.2009 година – 27.07.2009 година в село Дълбок извор, област Пловдив, в условията на опасен рецидив, след като е осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК, и след като е осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66 от НК, чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот, отнема чужди движими вещи, както следва:

v на 27 / 28.01.2009 година – 20 кг картофи на стойност 12,00 лева, 30 броя вилици на стойност 22,50 лева, 20 броя лъжици на стойност 15,00 лева, една трилитрова бутилка олио на стойност 5,00 лева, 1 кг ориз на стойност 2,50 лева и един брой кухненски нож на стойност 1,50 лева (на обща стойност 58,50 лева);

v на 29 / 30.01.2009 година – 10 литра домашна ракия на стойност 60,00 лева, 20 броя носни кърпички на стойност 10,00 лева, един чифт гумени цървули на стойност 5,00 лева (на обща стойност 75,00 лева)

– всичко на обща стойност 133,50 (сто тридесет и три лева и петдесет стотинки) от владението на И.Т.Г. ***;

v на 27.07.2009 година – един брой тирбушон на стойност 5,00 лева, 15 броя домашни яйца на стойност 3,00 лева и сумата от 15,00 лева – всичко на обща стойност 23,00 лева от владението на П.Т.К. ***,

- без съгласие на собствениците, с намерението противозаконно да ги присвои, като общата стойност на отнетото имущество е 156,50 лева (сто петдесет и шест лева и петдесет стотинки) – престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 195, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 29, ал. 1, букви А и Б във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК.

Прокурорът поддържа изцяло така повдигнатото обвинение по отношение на подсъдимия Х.Р.М. за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 195, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 29, ал. 1, букви А и Б във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК и счита за безспорно установено от доказателствата по делото същият да е извършил престъплението кражба със съответните квалифициращи признаци. Предвид реда на разглеждане на делото и съгласно разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК предлага на подсъдимия да бъде наложено наказание по чл. 196, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 195, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 29, ал. 1, букви А и Б във връзка с чл. 26, ал. 1 – лишаване от свобода в размер под минимума на посочения текст на основание чл. 58а във връзка с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, като наказанието да се изтърпи реално при първоначален строг режим в затвор или в затворническо общежитие от закрит тип.

Моли подсъдимият да бъде осъден да заплати и направените по делото разноски.

Адвокат С.С., служебен защитник на подсъдимия, моли на подзащитния му да бъде наложено наказание, клонящо към минимума за подобен род престъпления, тъй като в рамките на настоящото производство безспорно е установена фактическата обстановка, твърдяна от Прокуратурата по внесения в съда Обвинителен акт и тъй като подзащитният му изцяло признава фактите и обстоятелствата по обвинителния акт, при което съдейства за разкриване на обективната истина по далото.

Подсъдимият се присъединява изцяло към казаното от защитника си, признава изцяло фактите в обстоятелствената част на Обвинителния акт на основание чл. 371, т. 2 от НПК, като се съгласява да не се събират доказателства за тези факти. Изразява съжаление за стореното от него, като твърди, че е психически недобре от 7-8 години и на моменти прави „тези неща”, но няма медицински документи за здравословното си състояние.

Съдът след проверка на събраните по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната съвкупност намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Подсъдимият Х.Р.М. е роден на *** ***, ЕГН **********, българин, български гражданин, женен, осъждан, с основно образование, работещ обща работа на частно, живущ ***.

Същият до момента е осъждан, както следва:

1. С Присъда № 10 / 14.05.2002 година по НОХД № 412 / 2000 година на Районен съд – Първомай, влязла в сила на 14.06.2002 година, е осъден на лишаване от свобода в размер на шест месеца за престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК, извършено на 28.09.2000 година, като на основание чл. 66 от НК изтърпяването на наказанието е отложено за срок от три години.

2. С Присъда № 481 / 25.11.2002 година по НОХД № 76 / 2002 година на Районен съд – Димитровград, влязла в сила на 28.12.2002 година, е осъден на лишаване от свобода в размер на шест месеца за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 от НК, извършено на 03.11.2000 година, като на основание чл. 66 от НК изтърпяването на наказанието е отложено за срок от три години.

3. С Присъда № 133 / 11.03.2003 година по НОХД № 15 / 2002 година на Районен съд – Димитровград, влязла в сила на 14.04.2003 година, е осъден на лишаване от свобода в размер на три месеца за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 5 от НК, извършено през месец август 1994 година, като на основание чл. 66 от НК изтърпяването на наказанието е отложено за срок от три години и на основание чл. 59, ал. 1 от НК е приспаднато времето на предварителното задържане за периода 17.12.2002 година – 11.03.2003 година.

С протоколно определение от 18.03.2004 година по същото дело, влязло в сила на 06.04.2004 година, Районен съд – Димитровград групира наложените на подсъдимия наказания по НОХД № 412 / 2000 година, НОХД № 76 / 2002 година и НОХД № 15 / 2002 година и определя едно общо, най-тежко наказание в размер на шест месеца лишаване от свобода, като на основание чл. 66 от НК отлага изтърпяването на наказанието за срок от три години и на основание чл. 59, ал. 1 от НК приспада времето на предварителното задържане за периода 17.12.2002 година – 11.03.2003 година.

4. Със Споразумение № 4 от 29.01.2004 година по НОХД № 21 / 2004 година на Районен съд – Първомай, влязло в сила на 29.01.2004 година, му е определено наказание лишаване от свобода в размер на шест месеца при първоначален общ режим за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 7 във връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 18, ал. 1 във връзка с чл. 28, ал. 1 от НК, извършено на 05.07.2003 година.

С протоколно определение от 26.05.2004 година по същото дело, влязло в сила на 11.06.2004 година, Районен съд – Първомай на основание чл. 68, ал. 1 от НК отменя условното осъждане по НОХД № 15 / 2002 година на Районен съд – Димитровград и постановява наложеното наказание в размер на шест месеца лишаване от свобода да се изтърпи отделно и изцяло при първоначален общ режим от наказанието по НОХД № 21 / 2004 година, като на основание чл. 59, ал. 1 от НК приспада времето на предварителното задържане по НОХД № 15 / 2002 година за периода 17.12.2002 година – 11.03.2003 година.

5. С Присъда № 58 / 30.01.2006 година по НОХД № 930 / 2004 година на Районен съд – Хасково, влязла в сила на 14.02.2006 година, е осъден на лишаване от свобода в размер на една година и три месеца при първоначален общ режим за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, предложение 1 и т. 7 във връзка с чл. 194, ал. 1 от НК, извършено през месец август 2003 година, като на основание чл. 59, ал. 1 от НК е приспаднато времето на предварителното задържане от 16.09.2005 година.

Със същата присъда са групирани наказанията, наложени му по НОХД № 930 / 2004 година и НОХД № 21 / 2004 година и е определено едно общо наказание в размер на една година и три месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим, като на основание чл. 68, ал. 1 от НК е постановено наказанието по НОХД № 15 / 2002 година на Районен съд – Димитровград от шест месеца лишаване от свобода да се изтърпи отделно и изцяло от определеното общо наказание.

Видно от писмо рег. № И – 823 / 18.01.2010 година на Началник-сектор „Режимна дейност” към Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” – София при Министерство на правосъдието, подсъдимият Х.Р.М. е изтърпял наложените му наказания лишаване от свобода в Затвора - Пловдив, както следва:

§ определеното общо наказание по НОХД № 15 / 2002 година на Районен съд – Димитровград, НОХД № 76 / 2002 година на Районен съд – Димитровград и НОХД № 412 / 2000 година на Районен съд – Първомай от 09.02.2004 година до 13.05.2004 година;

§ наказанието по НОХД № 21 / 2004 година на Районен съд – Първомай – от 13.05.2004 година до 12.11.2004 година, когато е освободен по изтърпяване;

§ определеното общо наказание по НОХД № 21 / 2004 година на Районен съд – Първомай и НОХД № 930 / 2004 година на Районен съд – Хасково - от 16.09.2005 година до 16.06.2006 година, когато е освободен по изтърпяване.

Около 20:00 часа на 27.01.2009 година пострадалият свидетел И.Г. *** и отива с автомобила си на зеленчуковата борса в село Плодовитово.

Същата вечер подсъдимият Х.Р.М., който е в магазина на РПК до къщата на свидетеля Г., забелязва, че автомобилът на последния не е на обичайното си място под навеса, и решава да влезе в дома на свидетеля да търси ракия. Прескача оградата, отива зад къщата, счупва прозорец, влиза в стая на първия етаж, чиято врата разбива, и изнася една гаца (20 кг) картофи, 30 броя вилици, 20 броя лъжици, 1 бутилка олио от 3 литра, 1 кг ориз и един кухненски нож.

Вечерта на 28.01.2009 година свидетелят И.Г. се прибира вкъщи, вижда счупените прозорец и врата и установява липсата на вещите си. Поправя само вратата, а на прозореца дърпа пердетата.

Около 4:00 часа на 29.01.2010 година натоварва ремаркето на автомобила си със стока и към 6:00 часа тръгва към зеленчуковата борса в село Първенец, където остава до обяд на следващия ден.

Същата вечер подсъдимият отново влиза в дома му, като разбива поправената врата и изнася от втория етаж на къщата 10 литра домашна ракия, 20 броя носни кърпички и един чифт гумени цървули.

След като около 15:00 часа на 30.01.2009 година свидетелят И.Г. се прибира у дома и вижда, че вратата на стаята отново е разбита и установява кражбата на другите вещи, съобщава в полицията, без да депозира жалба.

Около 8:00 часа на 27.07.2009 година подсъдимият вижда как свидетелят П.Т.К. *** и решава да потърси там ракия - влиза в двора, чупи прозорец в коридора на лятната кухня отстрани до къщата и влиза в помещението, откъдето взема един тирбушон, 15 домашни яйца и сумата от 15,00 лева, след което излиза по обратния път и се прибра в дома си.

Около обяд пострадалият свидетел П.К. се връща у дома и след установяване на счупеното стъкло и липсата на вещите сигнализира органите на РУ на МВР - Първомай.

От назначените по делото стоково-оценъчни експертизи се установява, че общата стойност на противозаконно отнетите вещи възлиза в размер на общо 156,50 лева – 133,50 лева от владението на И.Т.Г. и 23,00 лева от владението на П.Т.К..

Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно и категорично установена от кореспондиращите помежду си, приложени по делото писмени доказателства, а именно: справка за съдимост, ведно с преписи от бюлетини за съдимост и справка за правното положение на подсъдимия (л. 19, л. 22 – л. 29 от делото, л. 38 - л. 39 от дознанието); стоково-оценъчни експертизи (л. 31, л. 34 от дознанието), характеристична справка (л. 40 от дознанието) обясненията на подсъдимия, дадени в качеството му на обвиняем на досъдебното производство (л. 24 от дознанието) и от показанията на свидетелите (л. 25 – л. 29 от дознанието) - всички приобщени по чл. 373, ал. 1 във връзка с чл. 283 от НПК и преценени по реда на чл. 373, ал. 3 от НПК.

Стоково-оценъчните експертизи по делото се кредитират от настоящата инстанция като компетентно изготвена с необходимите професионални познания и опит в съответната област, неоспорени от страните и съответстващи на събрания по делото доказателствен материал.

При постановяване на съдебния си акт Съдът не кредитира твърденията на подсъдимия в съдебно заседание в частта, в която заявява, че е психически недобре, а намира думите му за защитна позиция с цел да бъде избягната следващата се за противоправното му поведение наказателна отговорност - от механизма на всяко от деянията, осъществяващи състава на кражбата, се установява адекватност на действията с разбиране на свойството и значението им и волевото им ръководене.

Съдът приема за установени обстоятелствата, изложени в Обвинителния акт и счита, че направеното от подсъдимия самопризнание в съдебно заседание изцяло се подкрепя от събраните на досъдебното производство гласни и писмени доказателства по делото, които са обективни, взаимно допълващи се, и въз основа на логическото им единство се установява в цялост гореизложената фактическа обстановка.

При обсъждането на останалите събрани по делото доказателствени материали, сочени по-горе, Съдът не констатира наличието на противоречия досежно обстоятелства, включени в предмета на доказване.

При така установената безспорна фактическа обстановка, Съдът намира от правна страна, че с деянието си подсъдимият Х.Р.М. осъществява обективните и субективни признаци от състава на престъплението кражба с квалифициращите признаци, за които му е повдигнато обвинение по чл. 196, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 195, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 29, ал. 1, букви А и Б във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК, тъй като през периода 27.01.2009 година – 27.07.2009 година в село Дълбок извор, област Пловдив, в условията на опасен рецидив, след като е осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК, и след като е осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66 от НК, чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот, отнема чужди движими вещи, както следва:

– всичко на обща стойност 133,50 (сто тридесет и три лева и петдесет стотинки) от владението на И.Т.Г. ***;

- без съгласие на собствениците, с намерението противозаконно да ги присвои, като общата стойност на отнетото имущество е 156,50 лева.

От обективна страна с действията си подсъдимият реализира обективните признаци от състава на престъплението кражба, тъй като през инкриминирания период с присвоително намерение отнема посочените движими вещи от пострадалите без съгласието им, като прекъсва владението на всеки от тях върху тях и успява да установи своя фактическа власт. Престъплението е продължавано и се квалифицира с признаците на разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот, тъй като е извършено с три деяния, всяко от които осъществяващо състава на кражбата, през непродължителен период от време и при една и съща обстановка, като за осъществяване на всяко престъпно посегателство подсъдимият взломява прозорец и / или врата.

Особеност от обективна страна е, че кражбата е осъществена при условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал. 1, букви А и Б от НК.

Влезлите в сила съдебни актове по НОХД № 412 / 2000 година, НОХД № 76 / 2002 година, НОХД № 15 / 2002 година, по които наказанията са групирани, т.е. налице е едно осъждане, и НОХД № 21 / 2004 година, между което и първите три не могат да намерят приложение разпоредбите на чл. 25 и чл. 23 от НК, квалифицират извършените от подсъдимия деяния през месец януари 2009 година по чл. 29, ал. 1, буква Б от НК, тъй като от изтърпяване на определеното общо наказание и наказанието по НОХД № 21 / 2004 година не са изтекли 5 години, за да са неприложими разпоредбите за опасния рецидив по силата на чл. 30, ал. 1 от НК.

Същевременно влезлите в сила съдебни актове по НОХД № 21 / 2004 година и НОХД № 930 / 2004 година, по които наказанията също са групирани, т.е. налице е едно осъждане, квалифицират престъплението, предмет на настоящото дело, по чл. 29, ал. 1, буква А от НК, защото от изтърпяване на определеното общо най-тежко наказание не по-малко от една година лишаване от свобода и не отлагано по чл. 66 от НК, не са изтекли 5 години по смисъла на чл. 30, ал. 1 от НК.

Горепосочените предпоставки от обективна страна в съответствие с разпоредбата на чл. 26, ал. 3 от НК квалифицират продължаваното престъпление, извършено от подсъдимия Х.Р.М., при условията на буква А и буква Б на чл. 29, ал. 1 от НК.

От субективна страна подсъдимият извършва престъплението, за което е ангажирана отговорността му, с пряк умисъл, с целени и настъпили общественоопасни последици, като съзнава общественоопасния характер на стореното от него, иска настъпването на общественоопасните последици и всяко от деянията му, включени в състава на престъплението, за което е повдигнато обвинение, са извършени и при еднородност на вината, като всяко следващо деяние от субективна страна се явява продължение на предшестващото го.

С оглед на посочените и приети по-горе правни квалификации на извършеното от подсъдимия престъпление, за което е подведен под наказателна отговорност, за да определи наказанието, предвид целите му по чл. 36 от НК, както и обстоятелствата по чл. 55 от НК (съгласно императива на чл. 373, ал. 2 от НПК), Съдът отчете следното:

За подсъдимия са налице смекчаващи отговорността обстоятелства като факта, че признава вината си, съдейства за разкриване на обективната истина на досъдебното производство и в съдебно заседание, невисоката стойност на противозаконно отнетото и тежкото му материално положение – сезонен работник на неквалифицирана работа с нередовни ниски доходи. Налице са обаче и отегчаващи отговорността му обстоятелства - предишните му пет осъждания, все за престъпления против собствеността, четири от които са квалифицирани състави на кражбата, и фактът, че престъплението, предмет на делото, е извършено с три деяния.

Тези отегчаващи обстоятелства са достатъчни, за да характеризират подсъдимия като лице с висока степен на обществена опасност, спрямо което, ако не се наложи по-висока санкция за престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 2 от НК, след прилагане на разпоредбата на чл. 58а във връзка с чл. 55, ал. 1, т. 1 от същия Кодекс, предвид реда, по който се разглежда делото, не биха се изпълнили генералната и индивидуалната превенции на наказанието.

С оглед на изложеното при преценка на горепосочените обстоятелства, съпоставени по относителната си тежест, Съдът е на мнение, че най-справедливо е на Х.Р.М. да бъде наложено наказание лишаване от свобода в размер на една година, което наказание предвид факта, че същият е рецидивист по смисъла на § 3, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗИНЗС, да бъде изтърпяно реално от подсъдимия в затвор или затворническо общежитие от закрит тип на основание чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС при първоначален строг режим на основание чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС.

Това наказание съответства на обществената опасност на виновния и на извършеното него деяние, на семейното му и имотно състояние и би постигнало своята поправяща и превъзпитаваща роля спрямо същия.

Причини за извършване на деянието - незачитане на установения в страната правов ред, неуважение към чуждата собственост и желание за лично облагодетелстване по неправомерен начин.

Подбуди - користни.

На основание чл. 189, ал. 3 във връзка с ал. 1 от НПК подсъдимият следва да заплати по сметка на Районен съд – Първомай сумата в размер на 50,00 (петдесет) лева за стоково-оценъчни експертизи на досъдебното производство, както и сумата от 5,00 (пет) лева за служебно издаване на изпълнителен лист.

По изложените съображения Съдът постанови присъдата.

Председател: (п)

СЗ / АГ