Р Е Ш Е Н И Е

Номер 11 01.04.2010 година град Първомай

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд – Първомай Втори състав

На двадесет и трети март Година 2010

в публично заседание в следния състав:

Председател: МАТЕЙ ЗЛАТАНОВ

Секретар: ТАНЯ ПЕТРОВА

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдията Матей Златанов

административно наказателно дело номер 21 по описа за 2010 година за да се произнесе, съобрази:

Обжалвано е Наказателно постановление № 16 - 1600510/21.01.2010 година на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” Пловдив – инж. А.А.Ч., с което на Д.К.Х., ЕГН **********,***, за извършено нарушение на чл. 126, ал. 2 от КТ, чл. 246, ал. 2 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване/ обн., ДВ, бр. 88 от 1999 г./, във връзка с чл. 24, ал. 2 и чл. 27, т. 2 от Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи /обн., ДВ, бр. 37 от 2004 година/ и на основание чл. 416, ал. 5 във връзка чл. 413, ал. 2 от Кодекса на труда е наложена глоба в размер на 2 500 лева.

Жалбоподателят моли да се отмени изцяло Наказателно постановление № 16 - 1600510/21.01.2010 година, издадено от Директора на Дирекция “Инспекция по труда” Пловдив, което счита за незаконосъобразно и необосновано и излага подробни съображения.

В с. з., въззиваемия Директор на Дирекция “Инспекция по труда” Пловдив, чрез старши юрисконсулт Т.Г.М., оспорва изцяло жалбата.

Съдът след като прецени твърденията в жалбата, становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в преклузивния седемдневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, за това е процесуално допустима, разгледана по същество e основателна, а атакуваното наказателно постановление следва на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН да бъде отменено по следните съображения:

С атакуваното наказателно постановление жалбоподателят е санкциониран на основание чл. 416, ал. 5 във връзка чл. 413, ал. 2 от Кодекса на труда, за това, че при извършена текуща проверка на 09.12.2009 година, на строителен обект “Офис сграда”, намиращ се в гр. Първомай, на който обект външната изолация се поставя от ООД “ИВОН – 76” е установено, че Д.К.Х., назначен като бригадир със заповед на работодателя е допуснал работниците на строителната площадка да работят без осигурените им лични предпазни средства и не ги е отстранил за това от работа.

Цитираната в обжалваното НП разпоредба на чл. 413, ал. 2 от КТ, като основание за налагане на административно наказание, визира случаите при които длъжностните лица, носят отговорност за нарушение на правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия за труд. Жалбоподателят оспорва фактическата обстановка, описана в АУАН, а именно, че той е осигурил здравословни и безопасни условия на труд за работниците от дружеството работодател и същите при работата си са използвали лични предпазни средства – работно облекло и каски.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства е установена следната фактическа обстановка:

При извършената проверка на 09.12.2009 година от актосъставителя Д.А.Т. и свидетеля К.С.В., на строителния обект били забязани лица, които полагат външна изолация и работят без лични предпазни средства. При представяне на техническия ръководител на обекта, свидетеля С.П.С. от страна на актосъставителя, била извършена проверка, по етажите на новостроящата се сграда. По скелето, което обхващало цялата сграда не били забелязани работници, без лични предпазни средства. Впоследствие бил установен жалбоподателя, като отговорник на работниците, работещи по външната изолация на сградата. Въпросните работници били до фургона, където течала проверката и били без лични предпазни средства, тъй като били в обедна почивка. Работниците на ООД “ИВОН-76”, за които отговарял жалбоподателят, четирима на брой, били извикани до фургона и попълнили справки. Работниците З.Р. и В.Р., разпитани в качеството на свидетели, твърдят, че са работили с лични предпазни средства, както и това, че на скелето е имало работници на други работодатели, подизпълнители на обекта, както и работници на изпълнителя на обекта.

От събраните на съдебното следствие гласни доказателства, не може да се направи обоснован извод, кои именно работници, жалбоподателят е допуснал на работа или не ги отстранил, поради липса на лични предпазни средства. Както в АУАН, така и в НП, административното нарушение не е индивидуализирано в своята обективна страна, тъй като няма посочване и твърдение на начина на извършването му. Административно наказващият орган е визирал само наличието на работници, без лични предпазни средства, като не ги е индивидуализирал поименно, а е посочил само работодателя им, въпреки, че по време на проверката е установено, че в обекта, работят работници на различни работодатели. В случая е налице описание на собствени действия по контролна дейност от актосъставителя и административно наказващия орган, с което не може да бъде очертан от обективна страна, начина на извършване на нарушението.

Ето защо следва да се приеме, че обжалваното Наказателно постановление не отговаря на изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН и се явява незаконосъобразно, поради липсата на изискуем от закона реквизит, описание на нарушението, поради което следва да бъде отменено. Точното описание на нарушението, следва изрично да се обективира от актосъставителя и наказващия орган. Не е допустимо този съществен елемент от обективна страна да се извлича по тълкувателен път от данните по преписката, предвид правораздавателния характер на наказателните постановления. Носенето на отговорност е винаги за точно определено поведение и факти. Недопустимо е санкционирането за неясни и неточни обстоятелства. Описанието на нарушението е неясно от обективна страна, същото е непълно очертано, което прави невъзможен последващия контрол по същество и адекватно и пълно упражняване на правото на защита от жалбоподателя.

Този пропуск е самостоятелно основание за отмяна на Наказателното постановление, тъй като го опорочава под формата на незаконосъобразност.

Предвид горното съдът намира, че наказателно постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, като такова.

Водим от гореизложените съображения, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 16 - 1600510/21.01.2010 година на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” Пловдив – инж. А.А.Ч., с което на Д.К.Х., ЕГН **********,***, за извършено нарушение на чл. 126, ал. 2 от КТ, чл. 246, ал. 2 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване /обн., ДВ, бр. 88 от 1999 г./, във връзка с чл. 24, ал. 2 и чл. 27, т. 2 от Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи /обн., ДВ, бр. 37 от 2004 година/ и на основание чл. 416, ал. 5 във връзка чл. 413, ал. 2 от Кодекса на труда е наложена глоба в размер на 2 500 лева, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на ЗВАС пред Административен съд град Пловдив, в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)

МЗ / ТП