№ 2

град Първомай, 13.01.2010 година

Първомайски районен съд, трети съдебен състав, в открито заседание на осми декември две хиляди и девета година с

Председател Спасимир Здравчев

при секретаря Атанаска гаджева,

като разгледа докладваното от Председателя НАХД № 158 по описа на Съда за 2009 година, за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 740 / 24.08.2009 година на Началника на РУ на МВР - Първомай, с което на Я.Г.З., ЕГН ********** ***, са наложени глоба в размер на 500 (петстотин) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от четиринадесет месеца на основание чл. 174, ал. 3 от Закона за движение по пътищата за нарушение на същия текст от закона.

С Постановлението на основание чл. 4, ал. 1, т. 3 от Наредба № Iз-1959 от 27.12.2007 г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на моторно превозно средство, условията и реда за отнемането им и списъка на нарушенията на правилата за движение по пътищата, за които се отнемат за нарушението на Я.З. са отнети 12 контролни точки.

Жалбоподателят Я.Г.З. чрез процесуалния си представител адвокат И.Д. *** моли Съдът да отмени атакуваното Наказателно постановление по съображения, изложени в жалбата и в съдебно заседание на въззивната инстанция.

Въззиваемата страна РУ на МВР – Първомай, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е депозирана в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е процесуално допустима, а разгледана по същество, същата е неоснователна.

През нощта на 8 срещу 9 август 2009 година на ъгъла на Културния дом (читалище „Св. св. Кирил и Методий”), намиращ се на площада в град Първомай, пред ресторант „Бунаръ” до дискотека „Сателит” става побой, в който пострадва В.В.. На мястото на инцидента се събират хора, между които жалбоподателят и свидетелят А.М.. Подаден е сигнал до ЦСМП - Първомай, но поради забавяне на линейката Я.З. тръгва да я доведе с автомобила си „Рено 19” с ДК № ***.

На път към спешния център я пресреща и казва на шофьора, свидетеля Я.Д., да го последва.

Двете коли се качват на площада пред читалището, като жалбоподателят се движи пръв, а линейката – след него. Докато трае оказването на спешна помощ на пострадалия от инцидента и товаренето му в линейката с помощта на свидетеля А.М. и жалбоподателя, на място пристига полицейски автопатрул - свидетелите Г.И., П.П., Т.Б..

Органите на реда не знаят предварително за инцидента, но при установяване на събралото се множество и автомобил на „Бърза помощ” решават да направят проверка.

В.В. е откаран в болницата, а полицаите виждат паркираното на площада рено на жалбоподателя. Те знаят предварително чия е колата, тъй като майката на Я.З. *** свидетелят П.П. е бивш съпруг на сестрата на жалбоподателя.

Свидетелят П.П. пита Я.З. той ли е с колата и след потвърдителен отговор му казва да не я мести, тъй като е във видимо нетрезво състояние. Въпреки полицейското разпореждане, жалбоподателят се качва на шофьорското място, запалва двигателя и се опитва да потегли, но пред автомобила му застава свидетелят Г.И.. Един от полицаите взема ключовете от таблото на реното. Свидетелят Г.И. взема документите на водача и го кани до патрулния автомобил да бъде тестван за употреба на алкохол с техническо средство.

Жалбоподателят отказва. Заявява, че през деня е варил ракия на казана и че е ясно, че алкомерът ще отчете положителен резултат. Отказва и да даде кръв, за което не му е издаден талон за медицинско изследване.

Отведен е в РУ на МВР – Първомай, където му е съставен Акт за установяване на административно нарушение, в което З. собственоръчно вписва: „Няма да надувам алкомера и не желая да давам кръв за изследване. Нямам възражения по акта”.

След съставянето на акта жалбоподателят по своя инициатива отива до Центъра за спешна медицинска помощ в град Първомай, за да му бъде направено изследване за наличие на алкохол в кръвта. Посрещнат е от свидетеля Я.Д., който му обяснява, че без издаден от полицаите талон такова изследване не може да бъде направено и жалбоподателят си тръгва.

Въз основа на акта е издадено и атакуваното Наказателно постановление.

Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно установена от показанията на разпитаните в съдебно заседание на въззивната инстанция свидетели Г.И.И., Т.П.Б. и Я.Й.Д., които се кредитират като обективни и логични, частично от показанията на П.К.П. и А.Д.М. и от приложената административнонаказателна преписка.

Съдът не кредитира заявеното от свидетеля П., че жалбоподателят няколко пъти пробва да „надува” алкомера, но не подава достатъчно въздух към апарата. Показанията на полицай П. в тази част са в противовес на думите на колегите му, които са категорични, че Я.З. отказва както да бъде изпробван с техническо средство, така и да даде кръв за изследване, и собственоръчно написва отказа си в Акта за установяване на административно нарушение (и в жалбата си до съда, въз основа на която е образувано делото).

Настоящата инстанция приема за достоверни показанията на свидетеля А.М. единствено в частта, в която заявява, че присъстват с жалбоподателя на мястото, от което В.В. е откаран в болницата, и че двамата помагат при качването на пострадалия в линейката. В частта, в която твърди, че Я.З. се качва в автомобила си, за да го премести, тъй като пречи на линейката да премине, че не е палил двигателя на реното, че полицаите вече са дошли при пристигането на линейката и че свидетелят П. се подиграва с Я.З. за оказаната от него помощ на В., Съдът намира думите на свидетеля А.М. за изказани с цел да защити жалбоподателя, с който са в приятелски отношения, от следващата се за неправомерното му поведение административнонаказателна санкция, а тези изявления са в противоречие с доказателствената съвкупност.

При обсъждане на останалите събрани по делото доказателствени материали, сочени по-горе, Съдът не констатира наличието на противоречия досежно обстоятелства, включени в предмета на доказване.

Въз основа на фактически установеното Съдът намира, че административнонаказващият орган правилно ангажира административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за нарушение по чл. 174, ал. 3 от Закона за движение по пътищата: Водач на моторно превозно средство…, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол…, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство,… за срок от 12 до 18 месеца и глоба от 500 до 1000 лв.

Нарушението по чл. 174, ал. 3 от ЗДП инкорпорира в себе си както задължителната норма на поведение, така и следващата се неизпълнението й санкция.

Несъстоятелни са възраженията в жалбата и в съдебно заседание, че с неиздаването на талон за медицинско изследване на Я.З. е нарушено правото на защита, защото е лишен от възможност да даде кръвна проба. Недопустимо е жалбоподателят да черпи права от неправомерното си поведение - и в акта, и в наказателното постановление е оформен категоричният му отказ да бъде изпробван с техническо средство и да даде кръв за медицинско изследване. Фактът, че по-късно по собствена инициатива посещава ЦСМП - Първомай да даде кръвна проба, не го оневинява – издаването на талон за медицинско изследване е процедура, обвързана със срок на явяване на нарушителя в съответното медицинско заведение по разпореждане на контролния орган и не може да бъде оставено на волята на дееца. От своевременното установяване дали дадено лице изпълнява императива да не управлява моторно превозно средство след употреба на алкохол зависи нарушени ли са обществени отношения, свързани с правилата на движението по пътищата, затова и отказът за уточняване на това обстоятелство се санкционира от закона.

По оплакването в жалбата, че свидетелството за управление на моторно превозно средство на Я.З. е отнето, без да е издавана заповед за това, настоящата инстанция не може да вземе отношение – временното отнемане на този документ е принудителна административна мярка, налагана с индивидуален административен акт, чието оспорване, включително и отказът да бъде издаден, е по реда на АПК.

Що се отнася до възражението на процесуалния представител на жалбоподателя в насока, че поведението на доверителя му е повлияно не от употреба на алкохол, а защото е бил разстроен от инцидента с приятеля му В.В., и поради ранния час на инцидента е бил сънлив, същото е правно ирелевантно за спора – нарушението по чл. 174, ал. 3 от ЗДП е формално и е без значение дали водачът е употребил, или не алкохол.

И АУАН, и Наказателното постановление са законосъобразни от формална страна – в тях е описано нарушението, конкретизирано е по време, място, извършител и е в съответствие с всички други изисквания на чл. 42, чл. 43 и чл. 57 от ЗАНН.

Относно наложените наказания Съдът намира, че са в границите на посоченото в закона, съгласно нормата на чл. 27, ал. 1 от ЗАНН, като при налагането им Началникът на РУ на МВР – Първомай по изискванията на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН следва да вземе предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя.

В случая при определяне на размера на глобата в минимума са отчетени смекчаващите отговорността обстоятелства – липсата на данни жалбоподателят и друг път да е нарушавал правилата за движение по пътищата и младата му възраст, но тези обстоятелства следва да се вземат предвид и при определяне на времето за лишаването от права, поради което настоящата инстанция намира, че срокът също следва да бъде определен в минимума на посоченото в закона.

Изменението на срока на наказанието лишаване от право да управлява моторно превозно средство не влияе на броя контролните точки, които следва да се отнемат за нарушението по чл. 174, ал. 3 от ЗДП - 12 контролни точки на основание чл. 4, ал. 1, т. 3 от Наредба № Iз-1959 от 27.12.2007 година на министъра на вътрешните работи, - тъй като съгласно чл. 157, ал. 1 от ЗДП те служат за отчет на извършваните нарушения и отнемането им не е нито наказание, нито принудителна административна мярка, а фактическо действие с контролно-отчетен характер, извършвано от наказващия орган в условията на обвързана компетентност.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Районният съд – Първомай, трети съдебен състав

РЕШИ:

Изменя Наказателно постановление № 740 / 24.08.2009 година на Началника на РУ на МВР - Първомай, с което на Я.Г.З., ЕГН **********,***, са наложени глоба в размер на 500 (петстотин) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от четиринадесет месеца на основание чл. 174, ал. 3 от Закона за движение по пътищата за нарушение на същия текст от закона и на основание чл. 4, ал. 1, т. 3 от Наредба № Iз-1959 от 27.12.2007 г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на моторно превозно средство, условията и реда за отнемането им и списъка на нарушенията на правилата за движение по пътищата, за които се отнемат за нарушението са отнети 12 контролни точки, като намаля лишаването от право да управлява МПС на дванадесет месеца.

Потвърждава Наказателно постановление № 740 / 24.08.2009 година на Началника на РУ на МВР – Първомай в останалата му част.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

Председател: (п)

СЗ / АГ