№ 12

 

град Първомай, 01.04.2010 година

 

 

Първомайски районен съд, трети съдебен състав, в открито заседание на двадесет и пети февруари две хиляди и десета година с

Председател Спасимир Здравчев

при секретаря Таня петрова,

като разгледа докладваното от Председателя НАХД № 149 по описа на Съда за 2010 година, за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № * / 10.08.2009 година на Директора на РИОКОЗ - Пловдив, с което на ЕТ „Европа 2000 – К.Б.” – Първомай, БУЛСТАТ *, представлявано от К.Я.Б., от град Първомай, област Пловдив, улица *,

§              на основание чл. 48, ал. 2 от Закона за храните е наложена имуществена санкция, в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева за нарушение по чл. 73, ал. 1 от Наредба № 5 от 25.05.2006 година за хигиена на храните;

§              на основание чл. 229, ал. 2 от Закона за здравето е наложена имуществена санкция, в размер на 500 (петстотин) лева за нарушение по чл. 15, ал. 1 от Наредба за условията и реда, при които се допуска по изключение тютюнопушене в обособени зони на закритите обществени места и на закритите работни помещения.

Жалбоподателят К.Я.Б., в качеството си на ЕТ „Европа 2000 – К.Б.” – Първомай, моли Съдът да отмени атакуваното Наказателно постановление по съображения, изложени в жалбата. Призован на посочения от него адрес, същият не се явява в съдебно заседание.

Въззиваемата страна РИОКОЗ - Пловдив чрез процесуалния си представител адвокат А.Г. моли Съдът да отхвърли жалбата като неоснователна и да потвърди Наказателното постановление като правилно и законосъобразно.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и е процесуално допустима, а разгледана по същество, същата е частично основателна, но не по съображенията, изложени в нея.

На 04.06.2009 година служители на РИОКОЗ – Пловдив – младши здравен инспектор към отдел „Контрол хранителни обекти и храни” към Дирекция „Здравен контрол” при РИОКОЗ – Пловдив Д.Л.Л., актосъставител, и здравен инспектор Й.П.С. извършват проверка в ресторант „Европа” в град Първомай, стопанисван от жалбоподателя.

При започване на проверката здравните инспектори молят служителите да се обадят на управителя на фирмата, при което идва жена, представя се като госпожа Б., но не представя документи в какво качество се явява.

По време на инспекцията е представена ХАСEП системата на обекта, но от предоставените Дневник за отчитане температурата на хладилните системи и Дневник за хигиенното състояние на обекта се установява, че не се водят редовно записи по програмите за добри хигиенни практики – последните отбелязвания за температурното състояние на хладилните системи са от 23.08.2008 година, а за хигиенното състояние на обекта – от 23.03.2008 година.

На здравните инспектори е представен Протокол за ефективността на механичната приточна вентилация с изтекъл срок на валидност – Сертификат за контрол № * / 17.03.2008 година.

Представените дневници и протокол са иззети и след края на проверката на госпожа Б. е връчена покана с дата за явяване на управителя на фирмата в РИОКОЗ – Пловдив.

На 08.06.2009 година в приемната на РИОКОЗ – Пловдив се явява госпожа Б., която отново не представя пълномощно да представлява фирмата, и актът за установяване на административно нарушение е съставен при условията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН и е изпратен за връчване от Община Първомай (връчен на управителя лично на 17.07.2009 година).

Въз основа на акта е издадено и атакуваното Наказателно постановление.

Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно установена от показанията на разпитания в съдебно заседание на въззивната инстанция свидетел, от приетите писмени доказателства и от приложената административнонаказателна преписка.

При постановяване на решението си Съдът не кредитира приложеното към възражението по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН заверено копие от Работна тетрадка на ЕТ „Европа 2000” за периода 23.08.08 г.- - 04.06.09 г., в която са отразени отчитания на температурата на хладилните системи в проверявания обект, а намира документа за създаден след проверката на 04.06.2009 година и представен с цел търговецът да избегне следващата се административнонаказателна санкция за вмененото му в отговорност нарушение по чл. 73, ал. 1 от Наредба № 5 / 25.05.2006 година за хигиената на храните.

Житейски нелогично е и в противоречие с другите доказателства ЕТ „Европа 2000 – К.Б.” – Първомай в съответствие с въведената за ресторанта ХАСЕП система да има заведен Дневник за отчитане температурата на хладилните системи, започнат на 01.03.2008 година и същевременно необходимите записи да не се правят в него, а на отделна тетрадка и то от датата, когато е установено последното коректно записване – 23.08.2009 година до датата на проверката 04.06.2009 година. От друга страна, с показанията на актосъставителя се установява, че такава тетрадка не му е представена по време на проверката.

В останалата част настоящата инстанция кредитира доказателствената съвкупност като обективна, взаимосвързана и логична.

Въз основа на фактически установеното Съдът намира следното от правна страна:

Първото деяние на нарушителя правилно е санкционирано по посочения законов текст – чл. 73, ал. 1 от Наредба № 5 / 25.05.2006 година за хигиената на храните, чиято т. 1 гласи: Производителите и търговците на храни са длъжни да предоставят на компетентните органи доказателство за постигнато съответствие с изискванията по чл. 70 по начин, изискван от компетентния орган, вземайки под внимание вида и капацитета на обекта, а именно да …въвеждат, прилагат и поддържат система от процедури и програми за управление на безопасността на храните или система за анализ на опасностите и критични контролни точки (система НАССР), а когато цялостното внедряване на системата е неприложимо - процедури в съответствие с принципите на системата НАССР (чл. 70, ал. 1 от Наредбата).

За посоченото нарушение наказващият орган точно ангажира административнонаказателната отговорност на жалбоподателя по чл. 48, ал. 2 от Закона за храните: За нарушение по ал. 1 (Който наруши разпоредбите на този закон или наредбите по прилагането му…, се наказва с глоба ...) извършено от… едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 2000 лв…

Несъстоятелни са възраженията в жалбата, че за това нарушение не е спазена разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т 5 от ЗАНН (Наказателното постановление трябва да съдържа описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават), тъй като административнонаказващият посочва само основания състав на нормата на чл. 73, ал. 1, т. 1 от Наредба № 5 / 2006 година за хигиената на храните, без да конкретизира какви следва да са доказателствата по чл. 70 от Наредбата, за да бъде преценено дали се изискват и трябва ли да се поддържат в обекта.

По делото не се спори, че в ресторант „Европа” е внедрена Система за анализ на опасности и критичните контролни точки (система НАССР), но в съответствие с разпоредбата на 70, ал. 2 от Наредбата един от принципите, на които се основава тази система, изисква водене и поддържане на документи и записи, съизмерими с осъществяваната в обектите дейност и капацитет… (т. 7). И в Акта и в Наказателното постановление ясно е изписано, че към датата на проверката „от представената документация по програмите за добри хигиенни практики не се поддържат записи по програмите: отчитане на температурата на хладилните системи от 23.08.2008 г.; поддържане хигиенното състояние на обекта от 23.03.2008 г.”. За търговеца правилото да води писмена отчетност по изградената и внедрена от него и сертифицирана ХАСЕП система е императивно, тъй като посредством документите и записите се демонстрира ефективното прилагане на мерките по т. 1 – 6 (пак т. 7).

Възражението в жалбата за незаконосъобразност на Наказателното постановление, защото в него е употребен изразът „програмите за добри хигиенни практики”, вместо приетия от закона термин „система за анализ на опасностите и критичните контролни точки (система НАССР)”, също е неоснователно.

В редица текстове на Закона за храните (въз основа на който е издадена Наредба № 5 / 2006 година за хигиената на храните) са използвани понятията „програма”, „хигиена” и „добри практики”, включително като легална дефиниция, за обективиране на волята на законодателя - в чл. 17, ал. 1 на производителите и търговците на храни е вменено задължението да спазват хигиенните изисквания и да прилагат добри практики на всички етапи на производството, преработката и дистрибуцията на храните, в §1 от Допълнителните разпоредби на същия закон се визира в т. 14: "Добра практика" е системата от основни хигиенни и технологични правила за работа, които се прилагат при производството и търговията на храни, за да се сведе до приемлив минимум рискът от замърсяване на храните чрез производствена или човешка дейност, в т. 47: "Програма" е система от процедури и присъщите им документи, а в т. 56: "Система за управление на безопасността на храните" е системата от програми и процедури, основаващи се на добрата практика за производство и принципите на системата Анализ на опасностите и критични контролни точки (НАССР), чието внедряване създава условия за самостоятелен контрол и осигуряване безопасността на храните, или е система, която съответства на изискванията на Кодекс Алиментариус или на БДС ISO 22000. Посочените думи в израза „програмите за добри хигиенни практики” са употребени от актосъставителя и административнонаказващия орган, без промяна на лексикалната семантика, придадена от законодателя, и смисълът на словосъчетанието им е достатъчно пълен и ясен, за да се декларира неточност при описанието на нарушението, от която жалбоподателят да не може да разбере неизпълнението на кое задължение му се вменява в отговорност.

Несъстоятелно е и твърдението в жалбата, че на търговеца е засегнато правото на защита, тъй като при описание на нарушението по чл. 73, ал. 1, т. 1 от Наредбата наказващият орган визира, че не се предоставят доказателства за постигнато съответствие по чл. 70, но без да укаже нормативния акт, от който е разпоредбата.

На страница 2 от жалбата си до съда за разпоредбата на чл. 73, ал. 1, т. 1 от Наредба № 5 / 2006 година за хигиената на храните К.Б. заявява: „Съгласно тази норма в качеството ми на търговец на храни съм задължен да представя на контролните органи доказателства за постигнато съответствие с изискванията по чл. 70 от описаната по-горе наредба (подчертаването наше) по начин изискван от компетентния орган…”, за да се счете, че търговецът не знае от кой закон е посочената разпоредба и да е лишен от възможността да разбере какво точно нарушение му се вменява, както пак сам твърди на същата страница, по-надолу.

Второто деяние на нарушителя също правилно е санкционирано по чл. 15, ал. 1 от Наредба за условията и реда, при които се допуска по изключение тютюнопушене в обособени зони на закритите обществени места и на закритите работни помещения, чийто текст гласи: Лицата, които използват обектите по чл. 3, и работодателите по чл. 14 веднъж годишно осигуряват измерване от акредитирана лаборатория на ефективността на механичната вентилация.

За това нарушение също точно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя по чл. 229, ал. 2 от Закона за здравето: Когато нарушението по ал. 1 (Който наруши разпоредбите на този закон или нормативните актове по прилагането му…, се наказва с глоба ...) е извършено от едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 200 до 600 лв…

Не се спори, че проверяваният на 04.06.2009 година обект ресторант в град Първомай е закрито обществено място по смисъла на чл. 3 от Наредбата и се стопанисва и използва от ЕТ „Европа 2000 – К.Б.” – Първомай, ерго е негово задължение заради допуснато тютюнопушенето в заведението ежегодно да осигурява измерване на механичната приточна вентилация от акредитирана лаборатория.

В тази връзка е необосновано възражението на жалбоподателя, че няма извършено нарушение по чл. 15, ал. 1 от Наредба за условията и реда, при които се допуска по изключение тютюнопушене в обособени зони на закритите обществени места и на закритите работни помещения, тъй като разпоредбата задължава лицата, ползващи сочените помещения, да осигурят измерване веднъж годишно, „без обаче да указва дата до която или периода, в който това измерване трябва да бъде извършено”.

Сроковете в нормативните актове гарантират безконфликтно, нормално и законосъобразно развитие на обществените отношения, тъй като определят времевите рамки на законово определена процедура по реализиране на права и доброволно изпълнение задължения от страна на правните субекти. След изтичането на конкретен срок правата, които не са осъществени, се погасяват по давност или се преклудират, а за неизпълнените задължения се търпи гражданска, наказателна или административна репресия.

Сроковете се изчисляват в дни, седмици, месеци и години:

§              срокът, който се брои на дни, започва да тече от следващия ден и изтича в края на последния присъствен ден, а когато денят е неприсъствен - в първия следващ присъствен ден;

§              срокът, който се брои в седмици и месеци, изтича в съответния ден на последната седмица или на съответното число на последния месец, а когато последният месец няма съответно число - в последния ден на месеца;

§              срокът, който се брои на години, изтича в съответния ден на последната година, а ако месецът в последната година няма съответно число - в последния му ден.

При спазване на горепосочените принципи в настоящия казус Сертификатът за контрол № 678 / 17.03.2008 година на ресторант „Европа”, град Първомай, е с валидност до 17.03.2009 година и измерването на ефективността на механичната вентилация от акредитирана лаборатория е следвало да се осигури от ползвателя на обекта до посочената дата или непосредствено след нея, но не по-късно от края на месец март 2009 година.

Възражението в жалбата, че наказателното постановление е връчено на бащата на К.Б., който не е упълномощен да представлява търговеца, е неаргументирано, а се явява и ирелевантно за спора, тъй като с образуване и провеждане на настоящото производство и произнасяне по същество на ЕТ „Европа 2000 – К.Б.” – Първомай е осигурена възможност да упражни правото си на защита в пълен обем.

И Актът, и Наказателното постановление са съставени при спазване на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, като съдържат всички реквизити, посочени там, т.е. същите са изправни от формална страна.

Имуществените санкции и за двете нарушения са в съответствие с разпоредбите на чл. 27, ал. 1 и чл. 83 от ЗАНН, тъй като всяка от тях е наложена за неизпълнение на задължение към държавата при осъществяване на дейност, и размерът й е в границите, предвидени по закон, но в случая настоящата инстанция намира, че наложените от административнонаказващия орган санкции не са съобразени с разпоредбата на чл. 27, ал. 2 и ал. 3 от ЗАНН и се явяват завишени.

Съдът отчита, че на търговеца е ангажирана административнонаказателната отговорност за две нарушения, но всяко от тях се явява първо за жалбоподателя и от въззиваемата страна не са представени доказателства ЕТ „Европа 2000 – К.Б.” – Първомай друг път да е нарушавал нормативните изисквания за хигиена на храните и здравето на хората. Същевременно от доказателствената съвкупност по делото се установява, че търговецът няма други нарушения по въведената от него ХАСЕП система, а още в деня на проверката е осигурено измерване от акредитирана лаборатория за ефективността на механичната приточна вентилация.

Горепосоченото е основание наложените на ЕТ „Европа 2000 – К.Б.” – Първомай имуществени санкции да бъдат определени в минимума на посоченото в закона за всяко от нарушенията, за което и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН Районен съд – Първомай, трети съдебен състав

 

 

Изменя Наказателно постановление № * / 10.08.2009 година на Директора на РИОКОЗ - Пловдив, с което на ЕТ „Европа 2000 – К.Б.” – Първомай, БУЛСТАТ *, представлявано от К.Я.Б., от град Първомай, област Пловдив, улица *,

§              на основание чл. 48, ал. 2 от Закона за храните е наложена имуществена санкция, в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева за нарушение по чл. 73, ал. 1 от Наредба № 5 от 25.05.2006 година за хигиена на храните, като намаля размера на имуществената санкция на 1000 (хиляда) лева,

§              на основание чл. 229, ал. 2 от Закона за здравето е наложена имуществена санкция, в размер на 500 (петстотин) лева за нарушение по чл. 15, ал. 1 от Наредба за условията и реда, при които се допуска по изключение тютюнопушене в обособени зони на закритите обществени места и на закритите работни помещения, като намаля размера на имуществената санкция на 200 (двеста) лева.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

 

Председател: (п)

СЗ / АГ