РЕШЕНИЕ

№ 3

град Първомай, 20.01.2010 година

Първомайски районен съд, трети съдебен състав, в открито заседание на осми декември две хиляди и девета година с

Председател Спасимир Здравчев

при секретаря Атанаска гаджева,

като разгледа докладваното от Председателя НАХД № 85 по описа на Съда за 2009 година, за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № *** от 11.05.2009 година на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Пловдив към Министерството на труда и социалната политика, с което на „Телком” ООД – София, БУЛСТАТ *** със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Й.Г.Т. с ЕГН **********, управител, на основание чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ) е наложена имуществена санкция в размер 15000 (петнадесет хиляди) лева за нарушение на чл. 63, ал. 2 във връзка с ал. 1 от КТ.

Жалбоподателят Й.Г.Т. в качеството си на управител на дружеството моли Съдът да отмени наказателното постановление по съображения, изложени в жалбата, и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител адвокат М.Д.Ф. ***.

Въззиваемата страна – Дирекция „Инспекция по труда” – Пловдив чрез представителя си инж. А.А.Ч., директор, моли Съдът да остави жалбата без уважение и да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, от фактическа и правна страна намира следното:

Жалбата е депозирана в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е процесуално допустима, а разгледана по същество, същата е основателна.

Към 11:50 часа на 10.02.2009 година служители на Дирекция „Инспекция по труда” – Пловдив – главен инспектор Н.И.Б. (актосъставител) и Т.Г.М. (свидетел по акта), по подаден по електронната поща сигнал извършват проверка за спазване на трудовото законодателство в оранжерии за производство на зеленчуци в село Градина, община Първомай, област Пловдив, стопанисвани от „Телком” ООД – София.

Работещи там, между които и свидетелят А.Ш.А. (И.) казват, че не са подписвали трудови договори. Инспекторите им дават да попълнят справки по чл. 402 от КТ, за да се провери наличието на трудови отношения с дружеството жалбоподател.

Свидетелят А.Ш. собственоръчно попълва декларацията, като изписва имената си по лична карта – с фамилия от преди развода си И., - постоянен адрес, месторабота, дата на постъпване, работно време, почивни дни и трудово възнаграждение, и проверяващите установяват наличие на трудово правоотношение.

По връчена покана на 13.02.2009 година управителят на „Телком” ООД – София представя в инспекцията документи, свързани с проверката, между които Трудов договор, сключен с А.Ш.А. от 10.02.2009 година и Справки от Териториална дирекция на НАП – София за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 4 от КТ.

По направено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” запитване до ТД на НАП – Пловдив се установява, че уведомлението за сключения с А.Ш.А. (И.) трудов договор е изпратено на 10.02.2009 година след 21:00 часа, т.е. на същата датата, но след часа на проверката.

За установеното нарушение на 03.04.2009 година в присъствието на управителя Й.Т., която представя Граждански договор *, сключен между повереното й дружество и А.Ш.А., е съставен Акт за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено атакуваното Наказателно постановление.

Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно установена от показанията на разпитания в качеството на свидетел актосъставител, които се кредитират като обективни и логични, частично от показанията на свидетеля А.Ш.И., от приетите писмени доказателства и от приложената административнонаказателна преписка.

Съдът не кредитира показанията на свидетеля А.И. в частта, в която същата твърди, че попълва справката по чл. 402 от КТ под диктовката на инспекторите от Дирекция „Инспекция по труда”, както и че към момента на проверката не е работила по трудови правоотношения. Думите й са нелогични, взаимно противоречащи си и несъответстващи на останалата доказателствена съвкупност по делото. В съдебно заседание свидетелката заявява, че по време на проверката казва на инспекторите „… имаме договори, временни договори”, а по-късно на конкретно зададени въпроси отговаря: „… не съм подписвала договор, преди да почна работа” и по време на проверката „Нямала съм друг договор, тъй като два дена съм била на работа”

От друга страна, липсват данни някой от проверяващите в нарушение на разпоредбата на чл. 403, ал. 3 от КТ да има интерес от дейността на контролирания обект – още повече от установяване на нарушение на трудовото законодателство от „Телком”ООД – София.

В тази връзка са несъстоятелни възраженията на процесуалния представител на жалбоподателя, че по време на проверката А.Ш. се е намирала в оранжерията като изпълнител по граждански договор. Буди съмнение съществуването на самия граждански договор към датата на проверката - той е от дата 01.02.2009 година, проверката е на 10.02.2009 година, а на 13.02.2009 година управителят Т. носи в Дирекция „Инспекция по труда” – Пловдив документи, свързани с проверката, между които Трудов договор, сключен с А.Ш.А. от 10.02.2009 година и Справки от Териториална дирекция на НАП – София за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 4 от КТ, но не носи гражданския договор. Представя го едва на 03.04.2009 година – датата на съставяне на Акта за установяване на административно нарушение.

Неоснователно е и твърдението на адвокат Ф., че справката по чл. 402 от КТ не може да послужи като годно доказателство, тъй като липсват някои от реквизитите, посочени в нея – не са попълнени, а друга част са попълнени некоректно и не са събрани други доказателства, установяващи наличието на трудови правоотношения като разплащателни ведомости, молби, заповеди, форми за отчитане на присъствието на работниците.

Справката по чл. 402 от КТ, попълнена от А.Ш.А. (И.), съдържа достатъчно елементи за установяване на наличие на трудово правоотношение, а именно, че се престира труд за определено време на определено място от определено лице срещу определено възнаграждение – част от елементите на трудовия договор по чл. 66, ал. 1 от КТ, а т.нар. „други доказателства” не са изискуем по закона реквизит за съществуването на трудово правоотношение.

С оглед на гореизложеното по безспорен начин се установява, че към 11:50 часа на 10.02.2009 година А.Ш.А. (И.) осъществява трудова дейност в оранжериите в село Градина за „Телком” ООД – София, без да има сключен писмен трудов договор (форма за действителност на същия).

Съгласно правната уредба за възникване на индивидуално трудово правоотношение, съдържаща се в Глава пета от КТ, преди работникът да постъпи на работа, по императива на чл. 61, ал. 1 и чл. 62, ал. 1 от КТ трябва да се сключи трудов договор в писмена форма, след което, съгласно разпоредбата на чл. 62, ал. 3 от КТ, в тридневен срок от сключването на договора работодателят или упълномощено от него лице да изпрати уведомление за това до съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите и след това възниква задължението на работодателя по чл. 63, ал. 1 от КТ да предостави на работника преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите, като няма право да го допуска до работа, преди да му предостави посочените документите (чл. 63, ал. 2 от КТ).

По настоящия казус е нарушена разпоредбата на чл. 61, ал. 1 от КТ, която се санкционира по чл. 414, ал. 1 от същия Кодекс, защото първото задължение на работодателя „Телком” ООД – София преди да допусне работника А.Ш.А. (И.) на работа, е да сключи с нея трудов договор, съгласно изискваните от закона форма и съдържание. Едва тогава за дружеството жалбоподател възникват останалите посочени по-горе задължения и то в изброената последователност. И тъй като изпълнението на всяко се явява правопораждащ факт за следващото, за да се санкционира работодателят за неизпълнението на което и да е от тях, то трябва да е възникнало по определения в закона алгоритъм, т.е. за да е налице неизпълнение на нормата на чл. 63, ал. 2 във връзка с ал. 1 от КТ, следва най-напред да са изпълнени изискванията на чл. 61, ал. 1 от КТ.

В случая настоящата инстанция споделя становището на процесуалния представител на жалбоподателя, че е налице несъответствие както между установената фактическа обстановка и описание на нарушението, така и несъответствие с квалификацията.

По смисъла на разпоредбите на чл. 42, т. 4 и т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 от ЗАНН в АУАН и в НП въз основа на фактически установеното от контролните органи трябва да бъдат посочени всички съставомерни елементи на деянието - обстоятелства, при които е извършено, и законова разпоредба, която е нарушена. С обективно констатираното и удостоверено по надлежния ред деяние се осъществява определен нормативно регламентиран състав на административно нарушение и с точната му конкретизацията от фактическа и правна страна се обезпечава правото на защита на санкционираното лице, включително правото му да знае точно какво административно нарушение се твърди, че е извършил, за да организира защитата си в пълен обем.

Неизпълнението на посочените разпоредби от ЗАНН води до незаконосъобразен административен акт от материална страна и е условие за отмяна на Наказателното постановление.

От друга страна и актът, и Наказателното постановление следва да са изрядни от формална страна, т.е. да съдържат всички реквизити, посочени в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.

В Акта за установяване на административно нарушение като дата на съставяне е посочена 03.04.2008 година, а неизправността във формата също води до незаконосъобразност на Наказателното постановление – условие за неговата отмяна.

Строгата формалност на административнонаказателното производство е да гарантира правото на защита на санкционирания във всяка една фаза на процеса от започването му със съставяне на акт за установяване на административно нарушение (чл. 36, ал. 1 от ЗАНН) до приключването му с влязло в сила наказателно постановление.

Липсата на прецизност от страна на актосъставителя при изписване на годината е нередовност на акта, която може да се санира по чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, но този порок следва да бъде изправен с издаденото от административнонаказващия орган по-късно Наказателно постановление.

В случая неизправеният недостатък се равнява на липса на съставен акт за установяване на административно нарушение, защото в Наказателното постановление като дата на съставяне на акта е посочена 30.04.2009 година, без наказващият орган съгласно правомощията си по чл. 52, ал. 2 от ЗАНН да мотивира безспорността на извършване на нарушението от нарушителя при нередовност на акта.

Мотивиран от изложеното, Районният съд счита, че обжалваното Наказателно постановление следва да се отмени като неправилно и незаконосъобразно.

Ето защо и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН Районен съд – Първомай, трети съдебен състав

РЕШИ:

Отменя Наказателно постановление № *** от 11.05.2009 година на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Пловдив към Министерството на труда и социалната политика, с което на „Телком” ООД – София, БУЛСТАТ *** със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Й.Г.Т. с ЕГН **********, управител, на основание чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда е наложена имуществена санкция в размер 15000 (петнадесет хиляди) лева за нарушение на чл. 63, ал. 2 във връзка с ал. 1 от КТ.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

Председател: (п)

СЗ / АГ