ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Районен съд - Първомай, трети съдебен състав, в закрито заседание на дванадесети ноември две хиляди и десета година с

Председател Спасимир Здравчев

след разглеждане на материалите по частно гражданско дело № 91 по описа на Съда за 2010 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано на 30.03.2010 година по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК от „Банка ДСК” ЕАД – София срещу Х.Й.Г., ЕГН **********,***.

На 06.04.2010 година са издадени заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ и изпълнителен лист за

Ø сумата от 4786,86 лева (четири хиляди седемстотин осемдесет и шест лева и осемдесет и шест стотинки) – дължима главница по Договор за кредит за текущо потребление от 31.03.2008 година;

Ø сумата от 850,51 лева (осемстотин и петдесет лева и петдесет и една стотинки) – лихва, дължима за периода 14.09.2009 година – 30.03.2010 година;

Ø законната лихва върху главницата, считано от 30.03.2010 година до пълното погасяване на задължението;

Ø сумата от 112,75 лева (сто и дванадесет лева и седемдесет и пет стотинки) – разноски по делото.

На 29.04.2010 година изпълнителният лист е получен от Д.Ж.К. в качеството му на ИД мениджър на клон Първомай на Банка ДСК, упълномощен от Б.Б.В., търговски пълномощник по смисъла на чл. 26 от ТЗ на „Банка ДСК” ЕАД – София и главен регионален мениджър на Регионален център – Пловдив.

На 11.11.2010 година по делото от Й.Х.Й., ЕГН **********,***, постъпват Възражение по чл. 414 от ГПК (вх. № 4002) относно дължимостта на сумите по издадената заповед и Жалба (вх. № 4003) с искане за обезсилване на заповедта за изпълнение от 06.04.2010 година и прекратяване на заповедното производство. С жалбата е направено и особено искане по чл. 420, ал. 2 от ГПК за спиране на принудителното изпълнение по образуваното въз основа на издадения изпълнителен лист изпълнително дело № 2010*** по описа на частен съдебен изпълнител М.К., рег. № *, с район на действие Окръжен съд – Пловдив.

Жалбата се основава на обстоятелството, че производството по делото е образувано срещу несъществуващ правен субект - след смъртта на длъжника Х.Й.Г.. Допълнително се сочи, че Й.Х.Й. не е и пасивно легитимирана надлежна страна, тъй като се е отказал от наследството на баща си Х.Г..

Към жалбата са приложени заверени копия от:

Ø Покана за доброволно изпълнение изх. № 08378 / 04.11.2010 година от частен съдебен изпълнител с рег. № * до Й.Х. Й. ведно със Заповедта за изпълнение;

Ø препис-извлечение от Акт за смърт № * / 13.04.2009 година на Х.Й.Г.;

Ø Удостоверение № 5 / 02.11.2009 година на Районен съд – Първомай.

Възражението и Жалбата са подадени в срока по чл. 419, ал. 1 от ГПК и са процесуално допустими – не са представени доказателства за датата на връчване на Поканата за доброволно изпълнение от частния съдебен изпълнител, но от датата на издаването й до датата на депозиране на Жалбата и Възражението в Районен съд – Първомай не са изтекли две седмици.

Разгледани по същество, и Възражението, и Жалбата са основателни.

Заповедното производство е двустранно и условие за неговата допустимост е наличието към момента на образуването му на две страни - заявител и длъжник.

Видно от представеното заверено копие от Акт за смърт, длъжникът Х.Й.Г. е починал на 13.04.2009 година, т.е. към момента на подаване на заявлението и образуване на делото (30.03.2010 година) длъжникът вече е починал, поради което липсва начална процесуална правоспособност. Доколкото в заповедното производство липсват специални правила, уреждащи основанията за неговата допустимост, за него са приложими общите правила на ГПК, а съгласно чл. 27, ал. 1 от ГПК, процесуално правоспособен е този, който е правоспособен по материалното право.

Процесуалната правоспособност се прекратява със смъртта на физическото лице, т.е. по настоящото дело поради липсата на длъжник валидно процесуално правоотношение изобщо не е възникнало.

В случая са неприложими и разпоредбите на чл. 227 и чл. 429, ал. 2 от ГПК – липсата на създадено редовно процесуално правоотношение води до липсата на съществуване и на процесуално правоприемство.

По мотиви от изложеното, Съдът намира, че издадените заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист следва да бъдат обезсилени, тъй като са процесуално недопустими - постановени срещу ненадлежна страна.

Следва да се уважи и особеното искане на жалбоподателя за спиране на принудителното изпълнение по изпълнително дело № 2010*** по описа на частен съдебен изпълнител М.К., рег. № *, с район на действие Окръжен съд – Пловдив.

Обезсилването на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист води до прекратяване на принудителните действия на съдебния изпълнител, но с оглед на охрана на интересите на жалбоподателя до влизане в сила на настоящото определение в тази част, същият е заинтересуван от спиране на изпълнителното дело.

С оглед на горните съображения Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Обезсилва издадените на 06.04.2010 година Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ и Изпълнителен лист с кредитор „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: ***, и длъжник Х.Й.Г., ЕГН **********,***, за

Ø законната лихва върху главницата, считано от 30.03.2010 година до пълното погасяване на задължението;

Ø сумата от 112,75 лева (сто и дванадесет лева и седемдесет и пет стотинки) – разноски по делото.

Спира принудителното изпълнение по изпълнително дело № 2010*** по описа на частен съдебен изпълнител М.К., рег. № *, с район на действие Окръжен съд – Пловдив.

Прекратява производството по частно гражданско дело № 91 / 2010 година по описа на Районен съд - Първомай.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд – Пловдив в едноседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на страните.

Председател: (п)

СЗ / АГ