О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

             

Номер 69                                              19.02.2010 година                             Град Първомай

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

ПЪРВОМАЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                         ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На двадесет и първи януари                                                                                Година 2010

в публично заседание в следния състав :

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАТЕЙ ЗЛАТАНОВ

Секретар: ТАНЯ ПЕТРОВА

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдията Матей Златанов гражданско дело № 253 по описа за 2009 година, установи:

Предявен е иск от З.П.В., ЕГН **********,***, със съдебен адрес гр. Асеновград, ул.***” № **, чрез адвокат К. против Т.Г.Г., ЕГН **********, Р.Р.Г., ЕГН **********, Н.Г.К., ЕГН ********** и С.В.К., ЕГН **********,***, за разпределение ползването на поземлен имот № 00702.527.46 по кадастралната карта на Асеновград, одобрена със заповед № 300-5-52 от 08.07.2004 година на изпълнителния директор на АГКК, с адрес улица *** № **, с площ 367 кв. м., трайно предназначение: урбанизирана територия, начин на трайно ползване: ниско застрояване, стар идентификатор: пл. № 501359900, при граници: 527.47, 527.45, 529.235 и 526.1.

Правно основание чл. 32, ал. 2 от ЗС.

Сочи се в исковата молба, че ищцата е собственик на 1/3 ид. ч., ответниците Т.Г.Г. и Р.Р.Г. – на 1/3 ид. ч. в режим на съпружеска имуществена общност и ответниците Н.Г.К. и С.В.К. – на 1/3 ид. ч. при режим семейна имуществена общност от процесния поземлен имот.

Твърди се, че ползването на съсобствения поземлен имот създава проблеми помежду им, като съсобственици и доброволно не могат да разпределят реалното ползване на имота. Не могат да постигнат съгласие и разпределение на правото на ползване досега не е извършено.

По изложените съображения, ищците намират, че за тях е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск. В подкрепа на иска си сочат писмени и гласни доказателства.

Ответниците твърдят, че имота се ползва по един и същ начин отпреди повече от 30 години и е извършено разпределение на правото на ползване на съсобствения недвижим имот на Общо събрание на собствениците проведено на 18.01.2010 година. Твърдят, че не желаят да се извършва ново разпределение, а да се запази ползването до момента. Чрез своя процесуален представител, изразяват становище, че искът е недопустим, тъй като има решение на мнозинството за ползване на общата вещ и това решение не е вредно за последната.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното: Ищцата З.П.В. е собственик на 1/3 ид. ч. от поземлен имот № 00702.527.46 по кадастралната карта на Асеновград, одобрена със заповед № 300-5-52 от 08.07.2004 година на изпълнителния директор на АГКК, с адрес улица *** № **, с площ 367 кв. м., трайно предназначение: урбанизирана територия, начин на трайно ползване: ниско застрояване, стар идентификатор: пл. № 501359900, при граници: 527.47, 527.45, 529.235 и 526.1.

По 1/3 ид.ч., от същия имот притежават съответно и ответниците Т.Г.Г. и Р.Р.Г. и ответниците Н.Г.К. и С.В.К..

Съсъбствениците в недвижимия имот с декларация от 29.04.2001 година, се съгласили всеки от тях да си построи по един павилион с търговска цел, с търговска цел, с лице към една от границите на имота, с разрешение от Общината и по одобрен от Общината архитектурен план. Единия от съсобствениците поставил такъв павилион, през 2009 година. След поставянето на павилиона възникнали спорове във връзка с поставянето на други павилиони, с оглед постигнатото съгласие. Ищцата предложила на останалите съсобственици да се извърши ново разпределение на ползването на парцела, като са посочили свой вариант, но останалите съсобственици не са се съгласили с направеното предложение, а са отговорили, че всичко е разпределено и имота ще се ползва по начина по който се е ползвал досега.

В хода на делото са представени и приети като доказателства за проведено събрание на собствениците, за разпределение на ползването на имота, по начин съобразен с начина по който е ползван до настоящия момент. Видно от протокола от проведеното събрание мнозинството от собствениците са постигнали съгласие за начина на ползване на общата вещ.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: Съдебна администрация за определяне служенето с общата вещ е допустима в две хипотези, съгласно разпоредбата на чл. 32, ал. 2 от ЗС: когато не може да се образува мнозинство /няма решение на мнозинството за управлението на общата вещ/ или когато има решение на мнозинството, но то е вредно за общата вещ /решението е незаконосъобразно/.

Липсва специална форма за установяването на невъзможността да се формира решение на мнозинството на съсобствениците. Съдът намира, че не е налице тази предпоставка за съдебна намеса, тъй като в настоящия казус искът е предявен от съсобственик притежаващ 1/3 ид. ч. от парцела, т. е. от малцинството, а ответниците изразиха становище, че не желаят да се извършва ново разпределение на ползването, като представят взетото в тази насока решение от събрание на собствениците от 18.01.2010 година. Следователно, има взето решение на мнозинството за управление на общата вещ и това решение е да се запази досегашното ползване на парцела. Малцинството е длъжно да се съобразява с решението на мнозинството, което не може да бъде променяно дори и от съда, ако решението е законосъобразно. Съдът намира, че последното не е вредно за общата вещ, тъй като е съобразено с естеството на вещта и с правата на съсобствениците /втория вариант, предложен от вещото лице, отразява сегашното ползване на парцела/.

По изложените съображения, съдът намира, че предявеният иск е недопустим, поради което протоколното Определение на съда от 21.01.2010 година, с което делото е обявено за изяснено и обявено за решаване, следва да се отмени, а производството следва да се прекрати.

Следва да бъде определена окончателна държавна такса по чл. 3 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в размер на 50 лв., платими от ищцата.

Тъй като с поведението си ответниците не са дали повод за завеждане на делото и с оглед изхода му, на осн. чл. 78, ал. 4 от ГПК, следва да им бъдат присъдени направените по делото разноски за вещо лице и възнаграждение за един адвокат.

Водим от горното и на основание чл. 32, ал. 2 от ЗС, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ определението си от 21.01.2010 година за приемане на делото за изяснено и обявяването му за решаване на 19.02.2010 година.

ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело253 по описа на Първомайския районен съд за 2009 година, поради недопустимост на предявения иск.

ОСЪЖДА З.П.В., ЕГН **********,***, със съдебен адрес гр. Асеновград, ул.*** № **, чрез адвокат К. да заплати на Т.Г.Г., ЕГН ********** *** и Н.Г.К., ЕГН ********** *** направените от тях разноски в размер на 450 лв. /четиристотин и петдесет лева/.

ОСЪЖДА З.П.В., ЕГН **********,***, със съдебен адрес гр. Асеновград, ул.*** № **, чрез адвокат К., да заплати на държавата по сметка ***, държавна такса в размер на 50 лв. /петдесет лева/.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано от страните пред ПОС в едноседмичен срок от връчването му с частна жалба.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ : (п)

 

 

МЗ / ТП