П Р О Т О К О Л

гр. Първомай, 17.02.2010 година.

РАЙОНЕН СЪД – ГР. ПЪРВОМАЙ, ПЪРВИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, в открито заседание на седемнадесети февруари 2010 година, с

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА КАЛПАЧКА

при участие на секретаря Мария Запрянова

сложи на разглеждане гр. д. № 53 по описа за 2007 година, докладвано от Председателя.

Заседанието се открива.

На именното повикване в 11:11 часа:

За ищцата Д.А.М., редовно призован, не се явява. За нея се явява адвокат Л.Г., с пълномощно по делото.

За ответника ППЗК „Труд” кв. Дебър, гр. Първомай, се явява адвокат В., с пълномощно по делото.

По хода на делото:

Адвокат Л.Г.: Да се даде ход на делото.

Адвокат К.В.: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че няма процесуална пречка за даване ход на делото в днешното съдебно заседание, за което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

Адвокат Л.Г.: Тъй като сме в хипотезата на параграф 2 от ПЗР на ГПК, т.е. производството следва да продължи по отменения процесуален закон, то правя искане за уточняване на размера на иска, като същият да се счита предявен по отношение на разликата от 1150 на 872 кв. м., т.е. за 278 кв. м. от местото, съгласно влязло в сила решение по приложеното гр. дело № 88 / 2003 год. по описа на Районен съд Първомай, че ответникът не е собственик на това място.

Правния интерес на доверителката ми за установяване на този факт произтича от обстоятелството, че на част от това място има построен гараж, който е търпим по смисъла на параграф 16 от ЗУТ и не подлежи на премахване. Имаме удостоверение в този смисъл, приложено в кориците на гр. д. № 88 / 2003 год. по описа на Районен съд Първомай. Също така там се намира и служебна бележка, издадена от АПК „Васил Коларов”, че точно този гараж е бил отдаван под наем и те са били наематели на него. Тя също се намира в кориците на това дело и е с дата 9 април 1987 год.

Отделно от това, заявено е от доверителката ми, че ответникът има намерение да постави ограда по границата на местата съгласно това съдебно решение, което би попречило в пълна степен доверителката ми да упражнява правата си на ползвател на този строеж, който е търпим по смисъла на ЗУТ.

В тази връзка ако допуснете това изменение на иска Ви моля да бъде приложено гр. дело № 176 / 03 год. по описа на ПРС, където съм описал какви писмени доказателства в подкрепа на твърденията ни се съдържат.

Втората част от доказателственото искане, описано в исковата молба в част доказателствени искания, за назначаване на СТЕ не го поддържам, тъй като този факт е установен. Считам, че със СТЕ следва да се установи нашето твърдение дали има построен такъв гараж, дали е в режим на търпимост по смисъла на ЗУТ, в частта от 278 кв. м., и има ли данни кой е ползвател на тази недвижима вещ.

Нямаме искания на този етап за събиране на гласни доказателства. Евентуално след изготвяне на тази експертиза ще направим съответното искане.

Считам, че решението на ПОС в частта, с която е признато че доверителката ми не е собственик на тези 278 кв. м. автоматично не легитимират ответника по настоящото производство като собственик на тези 278 кв. м.

Адвокат В.: От много искания, документи, искови молби, допълнителни обяснения и сегашното изявление на колегата, разбирам, че се касае за отрицателен установителен иск, че Кооперацията не е собственик на 278 кв. м. от имот 803, който имот попада в парцел ХІІІ, отреден за селсъвет и ТКЗС, който въпреки решението на окръжен съд, че ищцата не е собственица на тази част от парцела от 278 кв. м., сега отново ищецът се мъчи да докаже обратното, а именно, че те са собственици не само на този парцел, но и подобрения в тях.

Поначало считам, че иска е изцяло недопустим. Въпросът за собственост на ищцата е установен с влязло в сила решение за тези 278 кв. м., т.е. тя не е собственица на тези 278 кв. м. При това положение искът по чл. 97 от ГПК както е предявен би бил допустим единствено и само по отношение на останалите части от имот 803 , всъщност за него няма спор и има решение на ПОС – решение по гр. дело № 88 / 2003 г., влязло в сила, е категорично, че тя не е собственица на тези 278 кв. м., върху които е построена сградата, и които са прилежаща част към тази сграда. При това положение какъв е правния интерес на ищцата, тя сега какво иска да докаже – кой е собственик на този имот. Този факт е без значение. Тя би могла да заведе отрицателен установителен иск само когато има интерес от това. Щом по никакъв начин не е собственик на този имот, по никакъв начин няма правен интерес от водене на този иск, въпросът е решен. Сега се поставя въпроса за гараж или друга стопанска постройка, построена в тази част, но такова искане досега не е направено, и построената сграда не е била предмет на досегашни претенции на ищцата, поради което считам, че по отношение на иска ако остава в този вид, отрицателно установителен за тези 278 кв. м. на основание чл. 97, ал. 1 от ГПК, предявен като отрицателен, ищцата няма правен интерес, тъй като спорът между страните е решен с влязло в сила решение, а по отношение на гараж или стопанска постройка, находяща се в имота, просто няма такъв предявен иск и той не може да бъде предмет на днешното обсъждане.

Ето защо считам, че следва да прекратите делото като приемете, че искът е недопустим на две основания: първо – че спорът между страните досежно собствеността на тези 278 кв. м. е решен с влязло в сила решение, и второ – защото ищцата няма правен интерес, защото тя не е собственик. Отрицателен установителен иск би могла да води ако ние по някакъв начин накърняваме някакви други нейни права. В случая ние сме за установяване на част от имот от 278 кв. м., които съдът е казал, че не са нейни. Би трябвало да кажат на какво основание твърдят това, да искат отмяна на решение, или ползват друг процесуален способ.

Ето защо Ви моля да прекратите делото като приемете, че искът е недопустим, като присъдите на доверителя ми разноски.

Адвокат Л.Г.: Относно твърдението, че за доверителката ми липсва правен интерес за установяване на този факт, точно това имаме предвид, че точно върху това място има построен от праводателя им гараж, който те владеят повече от 30 години, и същият е в режим на търпимост и не подлежи на премахване по смисъла на ЗУТ. Именно поради този факт произтича правния иск на доверителката ми за установяване, че част от този терен, върху който тя е построена и ползва, ответникът не е собственик на този терен.

Действително искът е бил предявен по друг начин, но към онзи момент не е съществувало това решение на ПОС и затова делото е било спряно до решаване на въпроса, и именно затова днес правя това уточнение.

Адвокат В.: Аз считам, че искът е недопустим. Ако вие приемете, че следва да се разглежда, би следвало да направите изменение на иска при условията на ГПК. Много молби има, и аз се затрудних да уточня правото основание за предмета на иска. Мисля, че поначало искът е недопустим и предоставям на съда да прецизира това. Аз не чух искане за изменение на иска, а само уточняване на исковата претенция по смисъла на параграф 2 от ПЗР на ГПК.

Адвокат Л.Г.: Смисълът на направеното уточнение е именно искане за изменение на иска.

Съдът счита, че преди да се произнесе по направените искания за изменение на иска какъвто смисъл бяха изявленията на пълномощника на ищеца, както и направените от него доказателствени искания, следва да бъде обсъден въпроса налице ли е правен интерес от водене на процесния отрицателен установителен иск.

Ищцата е сезирала съда именно с отрицателен установителен иск, с предмет установяване, че ответната страна ППЗК „Труд” гр. Първомай, кв. Дебър, не е собственик на част от имот с пл. № 803, включен в парцел ХІІІ-селсъвет и дом на ТКЗС в кв. 61 по плана на гр. Първомай, кв. Дебър, с площ от 134,45 кв. м, върху които е построена административна сграда, собствена на ответника. Правният си интерес от завеждане на иска ищцата обосновава с претенции за собственост, по силата на договор за дарение и договор за покупко-продажба, на празно дворно място с площ от 1150 кв. м, съставляващо част от имот пл. № 803, включен в парцел ХІІІ- селсъвет и дом на ТКЗС в кв. 61 по плана на гр. Първомай, кв. Дебър. Или ищцата твърди, че е собственик на земята, върху която е построена част от административната сграда, собственост на ответника, с площ от 134,45 кв. м., поради което желае съдът да установи, че последният не е собственик на земята.

Независимо от това какви постройки има върху процесните метри земя, част от имот 803, правният интерес на ищцата се обосновава или с право на собственост върху земята или с друго вещно право, което тя да има и се легитимира със съответния акт. Производството не е образувано за установяване на право на собственост или друго вещно право върху постройка, за да има интерес ищцата да оспорва правото на собственост на ответника върху земята, тъй като искът касае единствено и само установяване на факта, че ответникът не е собственик на земята, а не установяване на права.

По делото е приложено производството по гр. дело № 88 / 2003 год. по описа на РС Първомай, по което с влязло в сила решение № 590 / 03.04.2009 год. на ПОС е потвърдено първоинстанционното решение по делото, с което е установено между страните по настоящото дело, че ищцата не е собственик на недвижим имот с площ от 278 кв.м, съставляващ част от имот с пл. № 803, включен в парцел ХІІІ - селсъвет и дом на ТКЗС в кв. 61 по плана на гр. Първомай, кв. Дебър, при граници: парцел ХІV – 258 селсъвет, парцел ХІ – 803 и парцел ХІІ – 258, 802, на основание покупко-продажба и дарение, извършени с нотариални актове № 113, том 3, нот. дело № 291 / 2001 год. и нот. акт № 79, том 5, нот. дело № 631 / 2002 и двата по описа на нотариус Н. К. с район на действие гр. Първомай. Със същото решение е отменен и нотариален акт за констатиране право на собственост по обстоятелствена проверка № 44, том 3, н. д. № 215 / 2001 год. по описа на нотариус Н. К., в частта, с която А.И.М. в е признат за собственик по наследство и давност на недвижим имот за тази площ от 278 кв. м. Видно от мотивната част на решението, площта от 278 кв. м съставлява площта от 149 кв. м, която е застроената площ от имот с пл. № 803, от административната сграда, и 129 кв. м – незастроената прилежащата площ към сградите, попадащи в дворно място с площ от 1150 кв. м, съставляващо част от имот пл. № 803, включен в парцел ХІІІ - селсъвет и дом на ТКЗС в кв. 61 по плана на гр. Първомай, кв. Дебър, на което ищцата се е легитимирала като собственик с посочените нотариални актове. Или посочената площ от 278 кв. м. включва и въпросната площ от 134,45 кв. м., върху които е построена част от административна сграда, собствена на ответника.

Производството по настоящото дело е било спряно до решаване на гр. дело № 88 / 2003 год. по описа на РС Първомай, поради преюдициалност на спора. След като с влязло в сила решение на ПОС по приложеното дело е установено, че ищцата М. не е собственик на претендираната от нея площ, то тя е лишена от правен интерес да отрича правата на собственост на ответната кооперация.

За други права към момента на предявяване на иска, както и към настоящия момент не са налични по делото доказателства, тъй като ищцата се е легитимирала като собственик на празно дворно място. Действително влязлото в сила решение, с което се признава, че ищцата не е собственик на част от имот 803, с площ от 278 кв.м, в която се включва и процесната площ по делото, не означава че е установен със сила на присъдено нещо и факта че ответника е именно собственик на тази площ. Ответникът се легитимира за собственик на сградата и определена площ с други актове – съдебно решение. Ищцата не е заявила претенции за собственост, различни от твърденията, че е собственик на процесните кв. м. земя, които всъщност са предмет на делото, а не права върху постройките върху тях. Иначе казано, поради изложеното, ищецът няма правен интерес да оспорва правото на собственост на ответника, тъй като по този начин той не би установил свои права, различни от отречените с цитираното, влязло в сила съдебно решение на Окръжен съд Пловдив.

Поради изложеното и искът следва да бъде приет от съда за недопустим, като лишен от правен интерес – абсолютна процесуална предпоставка за разглеждането му, и на това основание производството по делото да бъде прекратено.

Ето защо

О П Р Е Д Е Л И:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 53 / 2007 год. по описа на Районен съд Първомай.

Определението е неокончателно и подлежи на обжалване с частна жалба в седмодневен срок от днес пред Окръжен съд – Пловдив.

Адвокат В.: Моля да се произнесете по направените разноски от доверителите ми, за което сме представили два броя пълномощни по делото.

Съдът счита, че с оглед приемането на иска за недопустим и прекратяване на делото следва да се произнесе и по направеното искане за разноски от ответника. Съгласно чл. 64, ал. 3 от ГПК отменен ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото. С приложените на лист 17 и 84 от делото договори за правна защита и съдействие, са налице доказателства за направени разноски за адвокатска защита от ответника, които му се дължат, с оглед резултата по делото, за което

О П Р Е Д Е Л И:

ОСЪЖДА Д.А.М., с ЕГН: **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на ППЗК „Труд” – гр. Първомай, кв. Дебър, ул. „Цариградска” № 66, представлявана от К.П.К. - председател, сумата от 700,00 (седемстотин) лева, направени разноски в производството за адвокатска защита, на основание чл. 64, ал. 3 от ГПК /отм./, във вр. с параграф 2 от ПЗР на ГПК.

Определението е неокончателно и подлежи на обжалване с частна жалба в седемдневен срок от днес пред Окръжен съд – Пловдив.

Заседанието се закри в 11:45 часа.

Протоколът изготвен в съдебно заседание.

Председател: (п)

Секретар: (п)

ЕК / МЗ