В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Първомайският районен съд, първи съдебен състав, в открито съдебно заседание на петнадесети февруари през две хиляди и десета година, в състав:

Районен съдия: Елена Калпачка

при секретаря Мария Запрянова

като разгледа докладваното от председателя по гр. дело № 18 по описа за 2010 год.

за да се произнесе, взе предвид:

Молба на осн. чл. 4, ал. 1 от ЗЗДН.

Молителят Х.П.Б., с ЕГН: **********,***, моли за налагане на мерки за защита по чл. 5, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от ЗЗДН, срещу сина си П.Х.Б..

Молителят твърди, че синът му на 25.01.2010 год. е осъществил акт на домашно насилие срещу него, изразяващо се в нанасяне на побой, от който са му причинени сцепване на устната, кръвонасядания по главата и тялото, водещи до смущаване на здравето му.

Ответникът П.Х.Б., с ЕГН: **********,***, в съдебно заседание призна факта, че е извършил домашно насилие над баща си, описано в декларацията на 25.01.2010 год., като изрази съжаления за извършеното.

Съдът като взе предвид молбата и приложените към нея писмени доказателства, приема за установено следното:

Молителят и ответникът са баща и син, които към 25.01.2010 год. са живели в едно жилище с. Г., обл. П., ул. “***” № 1. На посочената дата ответникът нанесъл побой над баща си, в следствие на което на молителят му била сцепена устната и причинени кръвонасядания по главата и тялото. Тези факти не се оспорват от ответника.

В подкрепа на твърденията си в молбата за защита от извършено домашно насилие молителят е представил медицинско удостоверение от д-р Попов – специалист хирург, в което се описват нанесените телесни повреди и диагноза на състоянието на молителя, в следствие на посочените данни от молителя за нанесен побой с юмруци в областта на главата и гърдите и декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, с която удостоверява гореописаните факти. Ответникът не оспори съдържанието на представената декларация и медицинско удостоверение, въз основа на които и на основание чл.13, ал. 3 от ЗЗДН, и с оглед признанието на тези факти от ответника, прие за безспорно доказана описаната фактическа обстановка.

Домашно насилие е всеки отделен акт на физическо насилие, спрямо лица, които са в семейна или родствена връзка /чл. 2 ЗЗДН/. Следователно всяко едно посегателство каквото е доказаното в настоящото производство нанасяне на удари, са акт на домашно насилие, които дават основание на съда да постанови защита на пострадалото лице. По делото бе установено, че ответникът е нанесъл побой на баща си. Това съдът прие за осъществен акт на домашно насилие.

Като мярка за закрила съдът счита, че следва да се приложат поисканите по чл. 5, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от ЗЗСДН, като ответникът бъде задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителя за срок от шест месеца, като ответникът бъде отстранен от съвместно обитаваното жилище за срок от три месеца, с оглед направеното признание пред съда и изявено съжаление и разкайване, което говори за осъзната вина и желание за въздържане от такова поведение, което мотивира съда да определи срок, по-малък от максималния на посочените мерки. Следва на ответника да бъда наложена и поисканата от молителката мярка по чл. 5, ал. 1, т. 3, като му се забрани да доближава жилището на молителя за същият срок от три месеца. Не следва да бъде налагана забрана за доближаване от ответника на местата за социални контакти и отдих на молителя, тъй като не са уточнени кои са те и къде се намират и налагане на мярка, определена по този начин, би довело до неоснователно ограничаване на свободата на придвижване на ответника, а и би могло да го постави във всеки един момент в нарушение на забраната, без да е умишлено, поради нейната неопределеност.

Наред с тези мерки, на осн. чл. 5, ал. 3 от ЗЗСДН, на ответника следва да се наложи глоба от 200 до 1000 лв., като съдът счита, че наказание в минимален размер ще бъде достатъчно за да повлияе на нарушителя, с оглед осъзнаване на неговата вина и съжалението за стореното, както и с оглед представените пред съда данни за имущественото му състояние и задължения за издръжка на малолетно дете, в приетата по делото декларация. Следва да бъде осъден да заплати държавна такса по сметка на съда.

Мотивиран от горните съображения, съдът

Р Е Ш И:

ЗАДЪЛЖАВА П.Х.Б., с ЕГН: **********,***, да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо баща си Х.П.Б., с ЕГН: **********,***, на осн. чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН, за срок от шест месеца.

ОТСТРАНЯВА П.Х.Б., с ЕГН: **********,***, от жилището на Х.П.Б., с ЕГН: **********,***, за срок от три месеца.

ЗАБРАНЯВА на П.Х.Б., с ЕГН: **********,***, да приближава жилището на Х.П.Б., с ЕГН: **********,***, за срок от три месеца.

ОСТАВЯ без уважение молбата в частта и за налагане на мярка за закрила по чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗСДН – за забрана на ответника да посещава местата за социални контакти и отдих на молителя.

ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА.

Налага на П.Х.Б., с ЕГН: **********,***, глоба в размер на 200 лв., на осн. чл.5, ал. 3 от ЗЗДН.

Осъжда П.Х.Б., с ЕГН: **********,***, да заплати по сметка на РС Първомай държавна такса в размер на 25 лева.

Копия от решението и заповедта да се връчат на страните и на РУ на МВР гр. Първомай, на осн. чл. 16, ал. 3 от ЗЗДН.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Пловдив, чрез РС Първомай, в 7 дневен срок от връчването му на страните.

Районен съдия: /п/

ЕК/НК

З А П О В Е Д З А З А Щ И ТА

гр. Първомай, 18.02.2010 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд Първомай, първи съдебен състав, на основание чл. 15, ал. 2 от Закона за защита срещу домашното насилие, в изпълнение на решение от 18.02.2010 г., постановено по гр. д. № 10/2010 г. подлежи на изпълнение, разпореди да се издаде следната

З А П О В Е Д:

ОТСТРАНЯВА П.Х.Б., с ЕГН: **********,***, от жилището на Х.П.Б., с ЕГН: **********,***, за срок от три месеца.

ЗАБРАНЯВА на П.Х.Б., с ЕГН: **********,***, да приближава жилището на Х.П.Б., с ЕГН: **********,***, за срок от три месеца.

При неизпълнение на заповедта на съда, полицейският орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и уведомява незабавно органите на прокуратурата, съгласно чл. 21, ал. 3 от ЗЗДН.

КОПИЯ от заповедта да се връчат на страните и на РУ на МВР гр. Първомай за изпълнение.

Обжалването не спира изпълнението на заповедта и същата подлежи на изпълнение, съгласно чл. 17, ал. 3 от ЗЗДН.

Районен съдия:…………………..

/ Е. Калпачка/