Р Е Ш Е Н И Е

№ 14

гр. Първомай, 05.03.2010 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Първомайският районен съд, първи съдебен състав, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди и десета година в състав:

Районен съдия: Елена Калпачка

при секретаря Мария Запрянова

като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 260 по описа на съда за 2009г.

за да се произнесе, взе предвид:

Предявени са обективно съединени искове на основание чл. 55, ал. 1, предложение трето, във вр. с чл. 57, ал. 2, предложение първо от ЗЗД, и чл. 86 от ЗЗД.

Ищците твърдят, да са предали на ответника лек автомобил марка ВАЗ 2105, в изправност и добро техническо състояние, с пълномощно да упражнява правата им да управлява автомобила, да се разпорежда с него, включително да договаря сам със себе си и преупълномощава трети лица с предоставените му права. Ответникът преупълномощил трето лице, с дадените му права, след което, ищците твърдят да са оттеглили дадените пълномощия на ответника и поискали връщане на вещта. Към момента на поискването вещта се намирала в третото преупълномощено лице от ответника. Ответникът не върнал вещта и не отговорил на поканата. След поканата вещта била погинала. Ищците молят ответникът да бъде осъден да им заплати сумата от 1100 лева, представляващи стойността на автомобила, даден на отпаднало основание и погинал след поканата за връщане, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението. Претендира разноски.

Ответникът счита иска за неоснователен, поради което моли да бъде отхвърлен изцяло и да му бъдат присъдени направените разноски, тъй като законосъобразно, в съответствие с дадените му с пълномощното права, е овластил с правото на управление и разпореждане с автомобила трето лице, от името и за сметка ***. Оспорва факта, че пълномощията му са прекратени, тъй като прекратяване на пълномощията му са направени от едно от двете упълномощили го лица.

Съдът, като прецени събраните доказателства, с оглед становището на страните и разпоредбите на чл. 235 от ГПК, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Безспорно между страните е предаване на 23.02.2001 год. на лек автомобил марка ВАЗ 2105, модел 2105, рег. № РВ *** К, рама № *** и двигател № *** на ответника от ищците, като последните го упълномощили при предаването на автомобила с притежаваните от тях права да управлява автомобила, да се разпорежда с него, включително да договаря сам със себе си и преупълномощава трети лица с предоставените му права. Към момента на предаването ответникът получил автомобилът в движение. Безспорно е и, че на 14.05.2001 год. ответникът преупълномощил трето лице – О. Х., с дадените му права, като при преупълномощаването бил предаден автомобила в движение и добро техническо състояние. Горното се установява както от приложените по делото писмени доказателства, така и от отговорите на ответника по реда на чл. 176 от ГПК.

Ищецът Б., чрез пълномощника си адв. Д., оттеглил от ответника дадените му права във връзка с предания му автомобил и поискал връщане на същия, като нотариалната покана, с която е направено волеизявлението, била връчена на ответника на 23.12.2005 год., удостоверено на 14.02.2006 год., когато е удостоверено връчването, както твърдят ищците. Ищецът Б. с декларация, приложена към делото е заявила, че потвърждава извършеното действие от адв. Д.

От разпитания по делото свидетел в съдебно заседание, чиито показания съдът прие достоверни, въпреки приятелските отношения на свидетеля с ищцеца Б., като дадени под страх от наказателна отговорност и без съществени противоречия с останалия събран по делото доказателствен материал, се установи безспорно, че ищецът е притежавал лек автомобил Лада 2105, червен на цвят, като автомобилът е бил поддържан, в движение. След като ищецът разбрал, че незаплащаните данъци на автомобила са в негова полза, издирил ответника, на който бил „продал” автомобила, който му обяснил, че го бил „продал” на друго лице О. В. Х. Тъй като ищецът желаел да получи обратно документите на автомобила, свидетелят и представителя на ищеца издирили Х., като отишли в селото, където живеел последният и видели, че автомобилът е там, като направили изводи, че е в движение, въпреки, че не го били видели да се движи. Х. считал автомобилът за собствен, защото бил заплатил за него 1500 лева на ответника. Това, според свидетелските показания се случило преди няколко години.

От приетата без възражение на страните авто-оценъчна експертиза е видно, че пазарната стойност на автомобила към 01.03.2006 год. е била 1121 лева. Установява се, че автомобилът е бракуван, поради което вещото лице не е дало оценка на същия след оглед, а след направената проверка от него в КАТ по идентификационния номер на автомобила, единствената налична информация била, че същият е бракуван. Дадената стойност на ремонт на автомобила съдът не взема предвид, тъй като същата е съобразена не с поставената задача и стойността на автомобила към момента, посочен от ищците, а с необходимите ремонти, направени от ответника, за да бъде автомобилът в перфектно техническо състояние, извлечени от отговорите на ответника, които не могат да се ползват като доказателство за изгодни нему факти, а и са извън предмета на спора.

С исковата и допълнителна молба ищците не твърдят да са собственици на автомобила и не доказват такъв факт. Поради това, че не са въведени от тях такива твърдения и основания за връщане на вещта, то съдът следва да се съобрази с въведените обстоятелства от ищците. Поради това, че са предали фактическата власт на автомобила на ответника, като са го упълномощили да упражнява от тяхно име и за тяхна сметка ***, които са имали, описани в пълномощното, и след прекратяване на пълномощното и покана за връщане вещта не им била върната от него, а в последствие и погинала, желаят да им бъде заплатена действителната и стойност. В пълномощното изрично са дали права на ответника да преупълномощава и други лица с правата, които са му предоставени. Няколко месеца след упълномощаването му от ищците, на 14.05.2001 год., ответникът преупълномощил трето лице с всички права, които му били дадени с пълномощното. Не се твърди и не се доказа по делото от ответника, че е уведомил незабавно упълномощителите си за извършеното преупълномощаване, за да избегне солидарната отговорност с преупълномощения от него за действията му.

На 23.12.2005 год. ищецът Б., чрез пълномощник, с нотариална покана, оттеглил пълномощията, дадени от него на ответника. Действително упълномощаването е едностранна сделка, която може да бъде оттеглена, което е сторено от ищеца Б. Оттеглянето е волеизявление, което не изисква определена форма за валидност и произвежда действие от момента на узнаването му от упълномощения. Не са налице приложени по делото доказателства, че ищеца В.Б., лично или чрез другиго, е оттеглила даденото пълномощно на ответника, тъй като от нейно име не са правени такива волеизявления в приетата като доказателство по делото нотариална покана.

От нотариалното удостоверяване е видно, че ответникът е узнал за това, че ищецът е оттеглил пълномощията си от него на посочената дата. Ищецът В.Б. не е направила такова волеизявление в нотариалната покана, което да е сведено до знанието на ответника. С потвърждаване на тези действия, извършени от пълномощника на ищеца А.Б., с декларация, представена в съдебно заседание на 17.12.2009 год., може да се приеме, че тя е направила такова волеизявление, но то е достигнало до ответника на датата на съдебното заседание, когато е узнал за него и от когато може да произведе действие оттеглянето на пълномощията от ищеца В.Б..

За да носи имуществена отговорност за погиването на вещта, която е упълномощен да управлява за сметка ***, следва да бъде доказана хипотезата на чл. 57 от ЗЗД, а именно, че автомобилът, подлежащ на връщане, като даден на отпаднало основание, е погинал, след като пълномощията, дадени от ищците са били оттеглени и е получена покана за връщане на вещта.

Към момента на оттегляне на пълномощията, въпреки, че ищците са знаели, че вещта се намира у трето лице, което е преупълномощено, съгласно дадените от тях права на ответника, не се доказа вещта да е искана от него след уведомяване за оттегляне на пълномощията.

Действително, с оттегляне на пълномощията на ответника, са оттеглени и пълномощията на третото лице, което е преупълномощено, съгласно нормата на чл. 43 от ЗЗД. Така след оттегляне на пълномощното автомобилът е у третото лице на основание, което е отпаднало. Ответникът би се освободил от отговорност за действията на третото лице по отношение на вещта, ако бе уведомил незабавно упълномощителите си за направеното преупълномощаване.

Не се доказа вещта да е погинала и кога е станало това. От заключението на вещото лице е видно, че автомобилът е снет от отчет и няма други данни за него в системата на КАТ. Това според настоящия състав не означава, че вещта е погинала, още по-малко може да се приеме кога е станало това.

Поради изложеното съдът счита, че не се доказа, че след оттегляне на пълномощията ищците са поискали връщане на автомобила, след което вещта е погинала, поради което и не се доказа възникване на отговорност на ответника за заплащане на стойността на вещта. Ето защо, искът следва да бъде отхвърлен. Поради отхвърляне на главния иск се явява неоснователен и акцесорния иск за заплащане на обезщетение за забава. На ответника следва да бъдат присъдени направените в производството разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева, съгласно представения списък на разноските.

Водим от горните съображения, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от А.Н.Б., с ЕГН: **********,***, и В.Б.Б., с ЕГН: **********,***, чрез адв. Х. Д. – АК Хасково, със съдебен адрес гр. П., бул. „***” № 52, вх. Б (партер), срещу А.С.С., с ЕГН: **********,***, за заплащане на сумата от 1 100 лева, представляваща стойността на лек автомобил марка ВАЗ 2105, модел 2105, рег. № РВ К, рама № *** и двигател № ***, на осн. чл.. 55, ал. 1, предложение трето, във вр. с чл. 57, ал. 2, предложение първо от ЗЗД, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба 24.07.2009 год. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 86 от ЗЗД.

ОСЪЖДА А.Н.Б., с ЕГН: **********,***, и В.Б.Б., с ЕГН: **********,***, със съдебен адрес адв. Х. Д. гр. П., бул. „***” № 52, вх. Б (партер), да заплати на А.С.С., с ЕГН: **********,***, сумата от 200 /двеста/ лева, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ПОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните и връчване на препис от него.

Районен съдия: /П/

ЕК/НК