Р Е Ш Е Н И Е

№ 5

гр. Първомай, 15.02.2010 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Първомайският районен съд, първи съдебен състав, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди и десета година в състав:

Районен съдия: Елена Калпачка

при секретаря Мария Запрянова

като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 113 по описа на съда за 2009г.

за да се произнесе, взе предвид:

Предявени са обективно съединени искове на основание чл. 59 от ЗЗД и чл. 31, ал. 2 от ЗС.

Ищецът П.Т.П. моли да бъде осъден ответника Д.Т. П. да му заплати обезщетение за собствения си недвижим имот, представляващ дворно място с площ от 980 кв.м, находящо се в с. В., обл. П., съставляващо УПИ VІ – 469 в кв. 38 по плана на селото, ползван от ответника, в размер на 400 лв. за периода от месец октомври 2008 год. до месец май 2009 год., или по 50 лева месечно, ведно със законната лихва от датата на поискване - 10.10.2008 год. до окончателното изплащане на задължението, както и обезщетение в същия размер за същия период за ползване на 5/8 идеални части от построените в имота сгради – жилищна и стопанска постройка, съсобствени с ответника, ведно със законната лихва.

Ответника счита иска за неоснователен и недоказан и моли да бъде отхвърлен изцяло. Твърди, че не е ползвал дворното място, нито съсобствената сграда, както и, че не е създавал пречки за ползването им от ищеца.

Съдът, като прецени събраните доказателства, с оглед становището на страните и разпоредбите на чл. 235 от ГПК, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Ищецът се легитимира като собственик на дворно място с площ от 980 кв.м, находящо се в с. В., обл. П., съставляващо УПИ VІ – 469 в кв. 38 по плана на селото, по силата на нотариален акт за дарение на недвижим имот, № ***, том *** нот. Дело № *** год. по описа на РС Първомай. По силата на същия нотариален акт ищецът се легитимира като собственик и на 5/8 идеални части от пострените в имота къща и стопанска сграда. Съсобственик на останалите 3/8 идеални части от сградата е и ответника, видно от представения нотариален акт за право на собственост, издаден въз основа на обстоятелствена проверка № ***, том ***, нот. Дело № *** по описа на РС Първомай и приложените удостоверения за наследници на праводателите на страните – П. и Т. Т. Наследниците на последните са съсобственици на постройките по силата на универсално наследствено правоприемство, тъй като е развален изцяло сключеният договор за прехвърляне на собствеността на ответника срещу задължение за издръжка и гледане, с решение по гр. Дело № *** по описа за *** год. на РС Първомай, влязло в законна сила на *** год. По тези факти страните не спорят.

Спорни между страните са фактите кой е ползвал процесният имот, както и дали ответникът е създавал пречки за ползване на имота от ищеца.

Ответникът, заедно със съпругата си и синът си - свидетеля Т. Д. П., живеят в имота. Дворното място се обработва от семейството, като се отглеждат зеленчуци в построените оранжерии, предимно от синът Т., на който помагат родителите му – ответникът и съпругата му. В построената жилищна сграда живее синът в една стая, като в другите помещения съхраняват багаж. Имотът е ограден, като ищецът не притежава ключ за него, такъв не му е предлаган и предоставян от ответника. Поради влошени отношения с ответника и свидетеля П. ищецът не посещава имота и на него не му е предоставян достъп до него. Отношенията между страните по повод ползване на имота са били дотолкова обтегнати, че когато се е налагало да се вземат вещи от имота на покойният баща на страните, то ищецът и неговата съпруга – свидетелката П. са ползвали съдействието на полицията. Това е било преди процесния период, но няма данни отношенията между страните да са променени. Тези факти съдът прие за доказани с оглед непосредствено изслушаните свидетелски показания на свидетелите П. и И., доведени от ищеца и свидетелят К. и П., доведени от ответника. Относно създаваните пречки за ползване на имота от ищеца съдът кредитира показанията на свидетелите П. и И., последната незаинтересована от изхода на делото. Същите се подкрепиха и от показанията на сина на ответника, който заяви, че ищеца няма ключ за имота и такъв не му е предлаган, ищеца не идва в имота, въпреки, че няколко пъти направи изявление, че никой не пречи на ищеца да си ползва имота и отношенията им са нормални, въпреки, че не говори с чичо си. Свидетелят К. заяви, че не е виждал ищеца в имота, но страните не са му споделяли за конфликт помежду им и не знае нищо за това, поради което и показанията му не допринесоха за изясняване на този спорен факт. Безспорно се установи, че дворното място се ползва от ответника и семейството му, като синът на ответника заяви, че през последните две години баща му работел “по-малко” двора, който останал да обработва той. Също заяви, че ползва жилижната сграда, като живее в едната стая, а в другите помещения има багаж. С оглед така събраните доказателства съдът прие, че имота се ползва от ответника, независимо, че е предоставил на сина си да обитава жилищната сграда, а той все по-малко взема участие в обработването на двора, от който доходите са за цялото семейство, пак според показанията на свидетеля П..

С нотариална покана предадена на нотариуса на 18.09.2008 год., връчена на ответника на 06.10.2008 год., ищецът е поискал заплащане на наем за ползване на дворното място и 5/8 идеални части от сградите в имота от ответника в размер на 100 лева на месец, считано от 01.10.2008 год.

С оглед така установената фактическа обстановка, съдът прие от правна страна следното - за да бъде успешно проведен иска по чл. 59 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за ползване на собствен имот от несобственик, то ищецът следва да установи, че ответникът ползва имота без основание, поради което неоснователно пречи на ищеца да ползва собствения си имот и го лишава от ползите от него. Доказа се, че ищецът е собственик на дворното място, както и, че ответникът го ползва. Нито се твърди, нито се доказа правно основание, на което ответникът правомерно да ползва дворното място. Това, че го ползва не само той, а и синът му, не пречи на реализиране на претенцията на ищеца. Доказа се и факта, че имота е заграден и ищецът няма достъп до него – няма ключ за имота, тъй като такъв не му е предлаган и не посещава имота, поради обтегнатите отношения между страните. Не се доказаха по никакъв начин твърденията на ответника, че е предложил на ищеца да ползва имота и му е осигурил достъп до него, но въпреки това ищецът не желаел да ползва имота. Държането на дворното място без правно основание води до обогатяване на ответника за сметка ***м, поради неправомерното ползване на обекта, с като сума ищецът е обеднял, тъй като не е получил, въпреки, че реално е могъл, доходи в този размер от имота си. Ето защо съдът прие, че претенцията на ищеца на основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД е основателна и доказана с държането на имота без правно основание, което е довело до обогатяване на ответника, съответно обедняване на ищеца, което следва да бъде репарирано. Съгласно приетата без възражения съдебна експертиза средно пазарният наем на дворното място е в размер на 58,61 лв. на месец. За исковия период, който е изтекъл към датата на приключване на съдебното дирене – 8 месеца, претендираното обезщетение е по 50 лв. на месец, до който размер и следва да бъде уважен иска, в претендирания размер от 400 лева. Ищецът претендира и законна лихва върху така поисканото обезщетение, която е дължима от датата на подаване на иска и именно от тогава следва да бъде присъдена.

Предпоставките за уважаване на иска с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС – присъждане на обезщетение за лишаване от ползите от съсобствените сгради, са установяване на съсобствеността върху сградите, както и на обстоятелството, че само един от съсобствениците ги ползва, както и писмено поискване на заплащане на такова обезщетение, определено по период и размер. Безспорно се доказа в производството, че страните са съсобственици на построените в имота жилищна сграда и стопанска постройка, за които ищецът претендира обезщетение на собствени 5/8 идеални части. Доказа се и ползването на сградите от ответника и членовете на неговото семейство. Това, че е предоставил безвъзмездно правото на сина си да живее в съсобствената му къща не означава, че не я ползва, с което останалите съсобственици са лишени от тази възможност. Не е доказано по никакъв начин, че на ищеца е бил осигурен достъп до имота, поради което е имал възможността да го ползва и е отказал реално разпределение на ползването, за което няма данни да му е било предложено от ползващия съсобственик – ответника. В негова тежест е да докаже това си твърдение, за което не бяха събрани никакви доказателства. Напротив, бе доказано, че за имота не е предлаган ключ на ищеца, тъй като за това не било ставало въпрос и той не бил искал. Доказа се, че се ползва и цялият имот, включително постройките, от ответника, като в едната стая на жилищната сграда живее синът му, в другите помещения се държи багаж. Поради това и съдът не прие доводите на ответника, че искът е неоснователен поради отказа на ищеца да ползва реално вещта, в съответствие с правата си. Налице е и писмено поискване, доказано с представената нотариална покана, депозирана пред Нотариус К. и получена от ответника на 06.10.2008 год. Ето защо и искът по чл. 31, ал. 2 ЗС следва да бъде приет за основателен от датата на писменото поискане на обезщетението. Размерът на ползата, от която е лишен съсобственикът, отново следва да се оразмери на среднопазарният наем за имота, съответстващ на претендираните от него собственически права – 5/8 идеални части. Съгласно приетата съдебна експертиза седнопазарния наем за 5/8 идеални части от жилищната сграда и стопанска постройка е в размер на 16,06 лв. на месец. Основателна е претенцията за периода от получаване на писменото поискване – 06.10.2008 год. За така определения период, от датата на получаване на писменото поискване до месец май 2009 година, от седем месеца и двадесет и пет дни, среднопазарният наем е в размер на 125,17 лв. До тази сума искът следва да бъде уважен, ведно с претедираната законна лихва от датата на подаване на исковата молба, от която дата е дължима, а в останалата предявена част искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

По делото са предявени два кумулативно съединени иска, като е внесена държавна такса само за единият от тях, в размер на минималната такава, съгласно чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по реда на ГПК. Съгласно чл. 72, ал. 1 от ГПК се дължи държавна такса за всеки един от исковете. Поради това следва ищецът да бъде осъден да заплати държавна такса и по вторият кумулативно съединен иск в разме на минимума по тарифата - 50 лева.

Ищецът моли за присъждане на разноски, каквито доказателства е представил по отношение на заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 150 лева по представения договор за правна защита и съдействие, заплатена е държавна такса и възнаграждение на вещо лице. На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца следва да се присъдят разноски, съразмерно на уважената част от иска, а именно в размер на 196,90 лева. Ответникът също е представил доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 150 лева, което съразмерно на отхвърлената част от иска следва да му бъде заплатено от ищеца, или в размер на 51,50 лева.

Водим от горните съображения, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА Д.Т.П., с ЕГН: **********,***, да заплати на П.Т.П., с ЕГН: **********,***, сумата от 400 лева, представляваща обезщетение за ползване на дворно място с площ от 980 кв.м, съставляващо УПИ VІ – 469 в кв. 38, по действащия регулационен план на с. В., обл. П., за периода от месец септември 2008 год. до месец май 2009 год., на основание чл. 59 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху тази сума от 20.05.2009 год. до окончателното изплащане на задължението.

ОСЪЖДА Д.Т.П., с ЕГН: **********,***, да заплати на П.Т.П., с ЕГН: **********,***, сумата от 128,48 лева, представляваща обезщетение за ползване на съсобствени жилищна сграда и стопанска постройка, построени в УПИ VІ – 469 в кв. 38, по действащия регулационен план на с. В., обл. П., за периода от 06.10.2008 год. до месец май 2009 год., на основание чл. 31, ал. 2 от ЗС, ведно със законната лихва върху тази сума от 20.05.2009 год. до окончателното изплащане на задължението, като искът в останалата част отхвърля като неоснователен.

ОСЪЖДА П.Т.П., с ЕГН: **********,***, да заплати по сметка *** лева, на осн. чл. 72, ал. 1 от ГПК.

ОСЪЖДА Д.Т.П., с ЕГН: **********,***, да заплати на П.Т.П., с ЕГН: **********,*** сумата от 196,90 лева направени разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

ОСЪЖДА П.Т.П., с ЕГН: **********,***, да заплати на Д.Т.П., с ЕГН: **********,***, сумата от 51,50 лева направени разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ПОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните и връчване на препис.

Районен съдия: /П/

ЕК/НК