О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

Р Е Ш Е Н И Е

Номер 9 26.02.2010 година Град Първомай

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЪРВОМАЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На двадесет и осми януари Година 2010

в публично заседание в следния състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАТЕЙ ЗЛАТАНОВ

Секретар: Таня Петрова

Прокурор :

като разгледа докладваното от съдията Матей Златанов гражданско дело № 65 по описа за 2009 година, установи:

Предявени са два иска с правно основание чл.59, ал.1 и чл.86 от ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба на Н.Т.Т., с ЕГН ********** ***, чрез пълномощника си адв.С.М. *** против “***” ЕООД ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.П., ул.”***” № 7, представлявано от Г. Я. Я., с ЕГН ********** ***, управител на дружеството, представляван от пълномощника си адв.С. К. – М. от АК П. Ищеца твърди, че ответника от месец април 2008 година до края на стопанската 2008 година е обработвал собствения му имот – нива с площ 8, 647 дка в местността “Домуз дере” в землището на село Г., област П., имот № 039120. Моли ответника да му заплати пропуснати ползи от неполучаване на субсидия за 2008 година в размер на 216,18 лв, както и равностойността 50 кг пшеница за дка обработваема площ, при площ на имота 8, 647 дка , представляваща наемната цена за един декар обработваема земеделска земя., ведно със законната лихва от датата на поканата за доброволно изпълнение до окончателното изплащане на задължението. Моли да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

Ответникът в срока за отговор по чл.131 от ГПК, оспорва исковете като неоснователни и навежда доводи в тази насока. Моли да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

След като съобрази твърденията и доводите на страните и представените гласни и писменни доказателства, съдът намери за установено от фактическа страна следното: Ищеца е собственик на имот № 039120 по плана за земеразделяне на село Г., област П. от 24.04.2008 година. Не се спори между страните и се установява от доказателствата по делото, че въпросния имот се е обработвал от ответното дружество през стопанската 2007 – 2008 година, без да има правно основание за това. Имота е заявен за субсидиране от ищеца и от ответното дружество в ДФ “Земеделие”, като затревена площ. След закупуване на имота ищеца извършил трасиране на същия и обозначил границите му, за което били уведомени служители на ответното дружество. Въпреки това, ответното дружество продължило да обработва имота до момента на прибиране на засятата реколта, като единствено подало декларация до ДФ “Земеделие” Пловдив, че се отказва от заявения за субсидиране имот, поради двойно заявяване. Декларацията е подадена на 21.04.2008 година от управителя на ответното дружество. Не се спори между страните за обикновената наемна цена при договор за аренда на земеделска земя от 50 кг пшеница, за един декар обработваема площ.

По делото е назначена и изслушана съдебно- икономическа експертиза, чието заключение, като обективно, компетентно и неоспорено от страните, се възприема от съда. В заключението си вещото лице заявява, че средната пазарната цена за кг зърно по време на издължаване на рентата за стопанската 2007/2008 година е 0,28 лв./кг.

Изслушани са поисканите от страните свидетели, от чийто показания се потвърждава изнесената фактическа обстановка.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи: Предявени при условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл. 59 и чл. 86 от ЗЗД, като искът по чл. 86 от ЗЗД се явява акцесорен по отношение на иска по чл. 59 от ЗЗД и от уважаването на последния зависи съдбата на акцесорния иск. Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, всеки, който се е обогатил без основание за сметка ***, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. Съгласно правната доктрина, обеднелият има право да получи обезщетение, равняващо се на пазарната наемна цена за съответния имот, във всички случаи, когато неговият имот се ползва от другиго без правно основание.

Безспорно по делото от събраните доказателства е установено, а и между страните не се спори, че ищеца Н.Т. е собственик на земеделска земя в землището на с. Г. с площ от 4,647 дка. През процесния период - стопанската 2007/2008 година, ответника е обработвал имота, като го е изорал, засял със слънчоглед и прибрал реколтата. По делото липсват доказателства това да е станало на някакво правно основание. С това си поведение през процесния период ответникът безспорно е лишил ищеца, в качеството му на собственик на имотите, от възможност да ги ползва и по този начин се е обогатил за негова сметка, ***.

Съобразно заключението на вещото лице за притежаваната от ищцата и обработвана от ответника земеделска земя дължимата рента е 432,35 кг с левова равностойност 121,05 лв. Именно това е сумата, с която ответника се е обогатил без основание за сметка ***, на основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, дължи да върне на последната.

Иска относно пропуснати ползи в размер на 216,18 лв от неполучени субсидии се явява недоказан, тъй като от представената справка от ДФ “Земеделие” ОРА Пловдив е видно, че ищеца е получил субсидиране за затревена площ в размер на 12,60 лв на декар, за процесния имот. Други субсидии за процесния имот не се полагат, тъй като същия не е заявен.

Като неоснователно се преценя възражението на ответното дружество, че не дължи обезщетение на ищеца, мотивирано с факта, че няма договорни взаимоотношения с него относно процесната земеделска земя. Не сочи доказателства за договорни отношения, нито доказателства за заплащане на наем на праводателя на ищеца. Именно липсата на договорни отношения между страните по делото е предпоставка за предявяване на разглеждания иск и обуславя определената от съда правна квалификация - чл. 59 от ЗЗД.

Предвид на всичко изложено до тук, съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД е основателен и доказан до размер на 121,05 лв, до който размер следва да бъде уважен. За горницата над тази сума до предявения размер от 346, 18 лв, като неоснователен, следва да бъде отхвърлен.

Както вече се посочи по-напред в изложението, иска по чл. 86 от ЗЗД има акцесорен характер по отношение на главния иск в настоящото производство, този по чл. 59 от ЗЗД. Независимо обаче, че основателността на иска по чл. 86 от ЗЗД зависи от основателността на главния иск, за уважаването му следва да са налице и собствени предпоставки, наличието на които съдът се счита ангажиран да изследва. За да прецени основателността на претенцията за законна лихва за периода от 11.07.2008 година до окончателното изплащане на задължението, е необходимо да се изясни въпросът налице ли е забава от страна на ответника и в тази връзка дължи ли той лихва за забава върху главницата. Съгласно разпоредбата на чл. 86 от ЗЗД, длъжникът по едно парично задължение, при неизпълнение дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Съгласно константната съдебна практика, вземането от неоснователно обогатяване е изискуемо от датата на преминаване на благата от имуществото на едно лице, в имуществото на друго. В конкретния случай ищеца не направил необходимото разграничение между дължимата лихва за забава и законната лихва върху уважената част на иска, до окончателното изплащане на задължението. При това положение, искът за мораторна лихва върху дължимата сума би се явил основателен, ако ищеца бе посочил неговия размер или би дал възможност на съда да определи този размер като определи дати за начало и край на периода, за който претендира мораторна лихва. При така предявения иск на ищеца би следвало да се присъди законната лихва върху уважената част от иска, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на зъдължението.

Ищеца е направил разноски по делото в размер на 400 лв, а ответника - 157 лв, съразмерно с уважената и отхвърлената част от иска, по компенсация и след прихващане (ответникът дължи на ищеца 139,86 лв, а ищеца дължи на ответника 102,10 лв.), ще следва на основание чл. 64, ал. 2 от ГПК да се осъди ответника да заплати на ищеца 37,76 лв - разноски.

Воден от горните мотиви, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА “***” ЕООД ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.П., ул.”***” № 7, представлявано от Г. Я. Я., с ЕГН ********** ***, управител на дружеството, представляван от пълномощника си адв.С. К. – М. от АК П. да заплати на Н.Т.Т., с ЕГН ********** ***, представляван от пълномощника си адв.С.М. ***, обезщетение от 121,05 лева (сто двадесет и един лева и пет стотинки) за неоснователното ползване на нива с площ 8, 647 дка в местността “Домуз дере” в землището на село Г., област П., имот № 039120, по плана за земеразделяне на село Г., област П., за периода 24.04.2008 година – до края на същата стопанската година, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 07.04.2009 година до окончателното й изплащане, като отхвърля иска в частта му над 121, 05 лева до 346,18 лева, като недоказан и неоснователен.

РАЙОНЕН СЪДИЯ : /П/

МЗ/НК