М О Т И В И към Присъда по НОХД № 37/2009г. по описа на Първомайския районен съд.

Подсъдимият Т.Р.Ч. е предаден на съд за това, че на 25.10.2008 година в землището на град Първомай, област Пловдив, при управление на МПС– л.а. „Фиат Пунто” с ДК № ***, собственост на П.Н.Й., нарушил правилата за движение, а именно: чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП – като участник в движението по пътищата, с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди; чл.5, ал.2, т.3 от ЗДвП – като водач на пътно превозно средствое длъжен да не управлява пътно превозно средство под въздействието на алкохол, наркотици или други упойващи вещества; чл.20 ал.1 от ЗДвП-като водач е бил длъжен да контролира непрекъснато пътното превозно средство, което управлява и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на П.Н.Й., ЕГН **********, изразяваща се в открито счупване на дясната мишнична кост, довело до трайно затрудняване на движението на горния десен крайник, за период от 3 до 5 месеца при благоприятен ход на оздравителните процеси - престъпление по чл.343, ал.3, предложение първо, алтернатива първа, буква “а”, предложение първо, алтернатива втора, във връзка с ал.1, б.”б”, предложение второ,във връзка с чл.342, ал.1 от НК.

Представителят на Районна прокуратура - Първомай поддържа обвинението, както по отношение на фактическата обстановка, изложена в обвинителния акт, така и по отношение на правната квалификация на деянието. Пледира на подсъдимия да бъде наложено наказание при условията на чл. 55 от НК, а именно: „пробация” при следните пробационни мерки: “задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от шест месеца, “задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от шест месеца и “безвъзмезден труд в полза на обществото” в размер на 100 часа, за срок от шест месеца. Пледира също подсъдимият да бъде лишен от право да управлява МПС за срок от една година , като се приспадне времето, през което подсъдимия Ч. е бил лишен от това право по административен ред.

В настоящото наказателно производство при условията на чл.84 и сл. от НПК, съдът отказа да приеме за съвместно разглеждане граждански иск с правно основание чл.45 от ЗЗД, насочен срещу подсъдимия за заплащане на претърпени имуществени и неимуществени вреди, тъй като това би станало причина за отлагане на делото. Предвид на това, на пострадалия от деянието бе отказано да бъде конституиран като граждански ищец.

Подсъдимият Т.Р.Ч. се признава за виновен, изразява критично отношение към извършеното и моли съда да постанови една справедлива присъда.

Защитникът на подсъдимия адв. Т.И. от АК- П. моли съда да наложи наказание пробация в минимален срок, както и лишаване от право да управлява МПС за срок не повече от девет месеца до една година.

Съдебното следствие по делото е проведено по реда на чл.372, ал.4, във връзка с чл. 371, т.2 от НПК, предвид направеното от подсъдимия признание на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изразеното съгласие от негова страна да не се събират доказателства за тези факти.

Съдът, като взе предвид направеното самопризнание от подсъдимия и събраните на досъдебното производство писмени и гласни доказателства, които подкрепят самопризнанието на подсъдимия, при условията на чл. 373, ал.3 от НПК, ведно със становищата и доводите на страните, намери за установена следната фактическа и правна обстановка :

ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА

Подсъдимият Т.Р.Ч. е правоспособен водач от категория “В” и “М”.

На 25.10.2008 година в землището на град Първомай, област Пловдив, подсъдимият Т.Р.Ч. управлявал МПС– л.а. „Фиат Пунто” с ДК № *** , собственост на П.Н.Й.,*** река, област Пловдив. На предната дясна седалка пътувал свидетеля П.Н.Й..

Приближавайки десен по посока на движението си завой, със скорост от 85 км/час, подсъдимият Ч. изгубил контрол над управлението на автомобила. Напуснал пътното платно, след което последвал удар между МПС и крайпътните дървета.След настъпилото ПТП, свид. Й., изпитвал силни болки в дясната ръка. На мястото пристигнал екип на ЦСМП Първомай, както и дежурна следствено оперативна група, при РПУ Първомай.

Пристигналата линейка, откарала свидетеля Й. *** за оказване на медицинска помощ. На подсъдимият Ч. била взета проба за употреба на алкохол с техническо средство Алкомер 981 с № 0259608, коете отчело съдържание на алкохол в кръвта от 1,95 промила. На подсъдимия Ч. бил издаден талон за медицинско изследване с № 232881 и му бил съставен акт № 938 от 25.10.2008 година. Тъй като подсъдимия Ч., отказал да да даде кръвна проба за изследване на съдържанието на алкохол в кръвта, съдът приема за меродавно показанието на техническото средство, което е отчело 1,95 промила, съдържание на алкохол в кръвта.

Видно от заключението на назначената в хода на досъдебното производство автотехническа експертиза, подсъдимият Ч. е имал техническа възможност да предотврати ПТП, ако се е движел със съобразена скорост. Преди удара в дървото автомобилът се движел със скорост от 85 км/час, която скорост позволява водача да контролира пътното превозно средство и да избегне ПТП, ако не се е поставил сам под влиянието на алкохола. Отклонението от траекторията на движение на автомобила се явява вследствие на субективната преценка на водача, тъй като не са установени по делото технически причини за това.

Съдът възприема заключението на съдебно-автотехническата експертиза като добросъвестно и компетентно изготвено.

От заключението на съдебно-медицинската експертизапо писмени данни № 596/2007г., изпълнена от вещото лице д-р Г.П. се установява, че в следствие на удара, свидетеля П.Н.Й. е получил средна телесна повреда, изразяваща се в открито счупване на дясната мишнична кост, довело до трайно затрудняване на движението на горния десен крайник, за период от 3 до 5 месеца при благоприятен ход на оздравителните процеси.

От заключенията на единичната съдебно-оценъчна експертиза се установява, че на л.а.”Фиат Пунто” с ДК № ***, собственост на П.Н.Й. са причинени материални щети на стойност 2 345 лв.

Заключенията на споменатите експертизи не бяха оспорени от страните и съдът ги възприема изцяло като компетентно и добросъвестно изготвени.

Изложената фактическа обстановка се установява от самопризнанието на подсъдимия и събраните на досъдебното производство писмени и гласни доказателства, които подкрепят самопризнанието на подсъдимия, които съдът цени при условията на чл. 373, ал.3 от НПК.

ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО И ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯ НА наказаниЕТО:

При така установената фактическа обстановка съдът намира за доказано по несъмнен и безспорен начин, че подсъдимият Т.Р.Ч. е осъществил от обективна и субективна страна съставите на чл.343, ал.3, предложение първо, алтернатива първа, буква “а”, предложение първо, алтернатива втора, във връзка с ал.1, б.”б”, предложение второ,във връзка с чл.342, ал.1 от НК.

На на 25.10.2008 година в землището на град Първомай, област Пловдив, при управление на МПС– л.а. „Фиат Пунто” с ДК № ***, собственост на П.Н.Й., нарушил правилата за движение, а именно: чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП – като участник в движението по пътищата, с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди; чл.5, ал.2, т.3 от ЗДвП – като водач на пътно превозно средствое длъжен да не управлява пътно превозно средство под въздействието на алкохол, наркотици или други упойващи вещества; чл.20 ал.1 от ЗДвП-като водач е бил длъжен да контролира непрекъснато пътното превозно средство, което управлява и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на П.Н.Й., ЕГН **********, изразяваща се в открито счупване на дясната мишнична кост, довело до трайно затрудняване на движението на горния десен крайник, за период от 3 до 5 месеца при благоприятен ход на оздравителните процеси – престъпление по чл.343, ал.3, предложение първо, алтернатива първа, буква “а”, предложение първо, алтернатива втора, във връзка с ал.1, б.”б”, предложение второ,във връзка с чл.342, ал.1 от НК.

Авторството на подсъдимия е безспорно установено.

От субективна страна деянието по чл.343, ал.3, предложение първо, алтернатива първа, буква “а”, предложение първо, алтернатива втора, във връзка с ал.1, б.”б”, предложение второ,във връзка с чл.342, ал.1 от НК е осъществено по непредпазливост- деецът не е предвиждал, но е бил длъжен и е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици.

От доказателствата по делото се установява, че подсъдимия Т.Р.Ч. не е осъждан за престъпление от общ характер, не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78 А от НК и настъпилите имуществени вреди не са възстановени.

За извършеното престъпление по чл.343, ал.3, предложение първо, алтернатива първа, буква “а”, предложение първо, алтернатива втора, във връзка с ал.1, б.”б”, предложение второ, във връзка с чл.342, ал.1 от НК се предвижда наказание – лишаване от свобода до пет години.

Съдът определи на подсъдимия вид и размер на наказанието, при условията на чл. 55, ал.1, т.2, б. “б” от НК, към която препраща разпоредбата на чл. 373, ал.2 от НПК, като изхожда от тежестта на деянието и другите отегчаващи и смекчаващи отговорността обстоятелства. При определяне вида на наказанието, съдът се съобрази и със становището на подсъдимия и неговия защитник – и двамата пледират за налагане на наказание „пробация”.

Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете чистото съдебното минало, направените самопризнания и изразеното критично отношение към извършеното, както и обстоятелството, че подсъдимият е правоспособен водач на МПС от 01.10.2008г. и до датата на деянието не е извършил нарушение на ЗДвП, видно от справка за нарушител от региона, приложена на лист 69 от досъдебното производство.

Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете размера на настъпилите имуществени вреди, представляващи несъставомерни последици от деянието и тежките нарушения на ЗДвП, съставляващи деянието - високата скорост, с която подсъдимият е управлявал автомобила извън населено място, под влиянието на алкохол, което сочи на сравнително висока степен на обществена опасност. Със своето поведение подсъдимият не само е увредил личноста на пострадалия, но е поставил в опасност здравето и живота на други лица, участници в движението по пътищата. С поведението си подсъдимия е увредил и имуществените интереси на пострадалия, които макар и несъставомерни, не за без значение за преценка на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства.

При това положение съдът намира, че следва да определи на подсъдимия наказание пробация с три пробационни мерки: “задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от шест месеца, “задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от шест месеца и “безвъзмезден труд в полза на обществото” в размер на 100 часа, за срок от шест месеца, съобразена със степента на обществената опасност на престъплението и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. С оглед социалния статус и имотното състояние на подсъдимия, съдът счита, че така наложеното наказание би въздействала предупредително и възпитателно върху него и другите членове на обществото.

Съдът след като се съобрази с конкретните обстоятелства, при които е извършено престъплението и неговата обществена опасност приема, че за постигане целите на наказанието е необходимо на подсъдимия да бъде наложено и наказание лишаване от право да управлява МПС за определен срок. Ето защо и на основание чл.343г, вр. с чл.343б, вр. с чл.37, т.7 от НК лиши подсъдимия от правото да управлява МПС за срок от девет месеца, считано от лишаването от това право по административен ред. Лишаване от право да управлява МПС за по – малък срок не би съответствало на степента на обществена опасност на деянието и не би въздействало възпитателно на подсъдимия.

ІV. ОТНОСНО ПРЕДЯВЕНИЯ ГРАЖДАНСКИ ИСК:

Същия е своевременно предявен, но не е доказан по размер от събраните на досъдебното производство, писмени и гласни доказателства. Пострадалия П.Н.Й. претендира имуществени и неимуществени вреди. Докато за неимуществените вреди съда би могъл да се произнесе по справедливост, то за имуществените вреди, би следвало гражданския ищец да се ползва от събраните на досъдебното производство доказателства. Събрани са единствено доказателства за причинените преки имуществени вреди от деянието. Събирането на доказателства за непреките имуществени вреди, изразяващи се в разходи по транспорт и лечение на пострадалия Й., би станало причина за отлагане на делото, което е недопустимо с оглед разпоредбите на НПК.

На основание чл. 189 от НПК съдът присъди в тежест на подсъдимия направените по делото съдебни и деловодни разноски в размер на 210 лева.

Водим от горните мотиви съдът постанови присъдата.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)

МЗ / АГ