МОТИВИ

 

по НОХД № 251 / 2008 година

 

Районна прокуратура – Първомай повдига обвинение против подсъдимия Г.И.В. за това, че през месец април 2002 година в град Първомай, област Пловдив, противозаконно присвоява чужди движими вещи: пари – сумата от 250,00 (двеста и петдесет) лева, собственост на Г. ***, които владеел – престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК.

Граждански иск не е предявен.

Прокурорът поддържа изцяло така повдигнатото на подсъдимия обвинение и счита за безспорно установено от доказателствата по делото същият да е извършил престъплението обсебване. Пледира деянието му да се преценя при балансиращи отговорността обстоятелства и предлага да се наложи наказание лишаване от свобода при условията на чл. 54, ал. 1 от НК между минимума и средата на предвиденото в закона, което следва да се търпи реално при първоначален общ режим. Предлага още да се отмени условното му осъждане по НОХД № 119 / 1999 година по описа на Районен съд – Първомай, тъй като деянието, предмет на настоящото дело, е извършено в изпитателния срок на това осъждане и са налице условията за приложението на чл. 68, ал. 1 от НК.

Защитникът на подсъдимия адвокат А.Ч. пледира невинност. Счита за недоказано и необосновано обвинението спрямо доверителя му. Излага доводи за липса на категорични и безспорни доказателства подсъдимият да е извършил престъплението, за което му е повдигнато обвинение, тъй като събраните на съдебното следствие доказателства са противоречиви.

Подсъдимият Г.И.В. се присъединява към казаното от защитника си, счита, че е невинен и заявява, че всички лъжат.

Съдът след проверка на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

 

Подсъдимият Г.И.В. е роден на 08.10.1967 година в град ***, ЕГН **********, българин, български гражданин, разведен, с основно образование, неработещ, живущ ***.

На същия до момента е ангажирана отговорност с пет влезли в сила съдебни акта, както следва:

1. С Присъда № 98 / 11.09.1985 година по НОХД № 22 / 1985 година на Районен съд - Първомай, влязла в сила на 11.10.1985 година, е осъден на лишаване от свобода в размер на четири месеца за престъпление по чл. 346, ал. 1 във връзка с чл. 20 във връзка с чл. 63, ал. 1, т. 4 от НК, като на основание чл. 66 от НК изпълнението на наказанието е отложено за срок от три години, но е реабилитиран по право и следва да се счита неосъждан.

2. С Присъда № 125 / 08.11.1988 година по НОХД № 482 / 1988 година на Районен съд - Първомай, влязла в сила на 25.01.1989 година, е осъден на лишаване от свобода в размер на седем месеца за престъпление по чл. 251 във връзка с чл. 20, ал. 2 във връзка с чл. 63, ал. 1, т. 4 от НК, но е реабилитиран на основание чл. 88а от НК и следва да се счита неосъждан.

3. С Присъда от 19.10.1999 година по НОХД № 116 / 1999 година на Районен съд - Първомай, влязла в сила на 27.10.1999 година, е осъден на лишаване от свобода в размер на пет месеца за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, като на основание чл. 66 от НК изпълнението на наказанието е отложено за срок от три години и на основание чл. 343г във връзка с чл. 37, т. 7 от НК е лишен от право да управлява моторно превозно средство за срок от десет месеца, считано от 07.10.1999 година.

4. С Присъда от 10.12.2002 година по НЧХД № 199 / 2002 година на Районен съд - Първомай, влязла в сила на 29.04.2003 година, е освободен от наказателна отговорност на основание чл. 78а от НК и му е наложена глоба в размер на три лева за престъпление по чл. 130, ал. 2 във връзка с чл. 2 от НК, извършено на 15.09.2001 година.

5. Със Споразумение от 16.09.2004 година по НОХД № 186 / 2004 година на Районен съд - Първомай, влязло в сила на 16.09.2004 година, за престъпление по чл. 343б, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК са му наложени наказания лишаване от свобода в размер на две години, изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за срок от четири години, и глоба в размер на сто лева.

6. Със Споразумение № 21 от 22.04.2009 година по НОХД № 45 / 2009 година на Районен съд - Първомай, влязло в сила на 22.04.2009 година, за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 във връзка с чл. 130, ал. 2 от НК му е определено наказание пробация, както следва: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от две години; задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от две години; безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 300 часа за срок от две години по 150 часа годишно.

 

Свидетелят О.И.М. и Т.И.В. се познават и са приятелки от деца – живеят в една махала в град Първомай.

През месец април 2002 година свидетелят О.М. разбира от свидетеля Г.К.Я., с когото са добри познати, че си търси телевизор и в същото време научава от приятелката си Т.В., тогава омъжена за подсъдимия, че тя и съпругът й продават телевизор за 300 лева.

Свидетелят Г.Я. е приятел с бащата и зетя (свидетеля Г.Р.) на свидетеля О.М. и при гостуване в дома им научава от последната за телевизора, който се продава. Решава да го купи с уговорката, че ще даде 250 лева, а останалите 50 лева ще изплати в края на месеца.

Три-четири дни след разговора, в края на работната седмица свидетелят О.М., която съобщава на продавачите за условието на купувача по даването на парите, казва на свидетеля Г.Я., че телевизорът е занесен от Т. и Г. В. в къщата й и същата вечер пострадалият с автомобила и помощта на съседа си, свидетеля П.З., пренася вещта в дома си.

Следващата седмица във вторник, пазарен ден в град Първомай, свидетелите О.М. и Г.Я., който предварително й е дал сумата от 250 лева, отиват на пазара, където Г.В. и съпругата му продават маслини. Там подсъдимият получава парите от приятелката на жена си, докато пострадалият свидетел стои отстрани.

Около седмица по-късно, в съботен ден към края на месец април 2002 година, подсъдимият заедно със съпругата си отива в дома на свидетеля О.М. и я заварва на двора със сестра й, свидетеля З.Р. Нахвърля се върху първата, удря я и си иска остатъка от парите. Тя му казва да си върне дадената от Г.Я. сума и да си вземе телевизора. Г.В. казва, че след няколко дни ще даде парите. Т.В. и свидетелят З.Р. се опитват да го спрат. Намесват се и съседи да ги разтърват.

След като подсъдимият си тръгва, съпругата му Т.В. казва на свидетеля О.М., че иска да си вземе телевизора от дома й, защото тук го е донесла, преди да бъде пренесен в къщата на Г.Я., и добавя, че след два часа ще й донесат пари, които има да взема.

Към 5 часа следобед с колата на подсъдимия двете приятелки отиват в къщата на пострадалия свидетел и Т.В. му казва, че си иска телевизора, защото са се отказали да го продават, а съпругът й ще си дойде до 22:00 часа от Харманли с пари, които има да взема, за да върнат взетата сума.

Г.Я. и съседът му, свидетелят П.З., пренасят телевизора до жигулата на подсъдимия, след което Т.В. и свидетелят О.М. го откарват на адреса на последната.

Вечерта на същия ден Г.В. и съпругата му отиват до дома на О.М., но тя не е вкъщи. Посреща ги сестра й, свидетелят З.Р. Подсъдимият взема телевизора, на излизане заявява, че няма да върне нито пари, нито телевизор.

След разговора следобед с Т.В. пострадалият Г.Я. очаква да получи парите си. И тъй като вечерта нито подсъдимият, нито съпругата му се появяват, в понеделник отива до къщата им да ги търси, но не открива никого.

Във вторник отива на пазара, където знае, че ще ги намери. Иска си парите от Г.В., но той заявява, че пострадалият не му е дал никакви пари.

По повод на случилото се свидетелят О.М. депозира жалба в Районна прокуратура - Първомай.

 

Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно и категорично установена частично от обясненията на подсъдимия, от показанията на свидетелите О.И.М., З.И.Р., Г.Р.Р., Д.З.Х., П.Х.З., частично от показанията на свидетеля Г.К.Я., и от кореспондиращите помежду си, приложени по делото писмени доказателства, а именно: характеристична справка (л. 33 от делото); справка за съдимост (л. 53 – л. 54 от делото).

Съдът кредитира обясненията на подсъдимия единствено в частта им, в която той признава факта, че е се е съгласил да даде телевизора и по-късно да получи пари за него, както и че си го е взел обратно. В останалата част - в която заявява, че само бившата му съпруга Т.В. се е занимавала със свидетеля О.М. за този телевизор, но нито тя, нито той са получавали пари за него – Г.В. според настоящия състав декларира своя защитна позиция, целяща да прикрие противоправното му поведение, за да избегне следващата се за него наказателна отговорност. Тази позиция е в противовес на останалата доказателствена съвкупност по делото, на която се базира горната фактическа обстановка.

От показанията на всички разпитани свидетели, независимо дали си спомнят случая в подробности, може да се направи обоснован извод за участието на подсъдимия в продажбата на телевизора и получаването на 250 лева за него, както и за отказа му да върне сумата, след като си взема вещта.

Свидетелите Г.Я., О.М., Г.Р., Д.Х. и П.З. са категорични, че подсъдимият продава телевизор:

Ø     „О. ми каза, че Г. имал телевизор, който продава” (пострадалият Г.Я. – л. 35 от делото);

Ø     „Г. и Т., които тогава бяха мъж и жена, продаваха телевизор. (…) Г.Я. си търсеше телевизор и аз знаех, че Т. и Г. продават. (…) Уговорката, че телевизорът ще струва 300 лева, говорихме аз, Т. и Г.В.. (…) …Г. и Т. докараха телевизора у нас.” (свидетелят О.М. – л. 36 от делото);

Ø     „Г. (сочи подсъдимия) продава телевизор на Г. (сочи пострадалия).” (свидетелят Г.Р. – л. 37 от делото);

Ø     „Г.В. продал телевизор на О…” (свидетелят Д.Х. – л. 37 от делото);

Ø     „…лицето Г.К.Я. и О. ми казаха, че са си купили телевизор от Г. (сочи подсъдимия) – не му знам фамилията” (свидетелят П.З. – л. 37 от делото).

От гласните доказателства безспорно се установява и че за телевизора подсъдимият получава 250 от уговорените 300 лева, дадени от свидетеля О.М.:

Ø     „Аз казах, че ще купя телевизора, но казах, че първоначално ще дам 250, защото нямах 300, а останалите – в края на месеца. (…) Аз ги дадох на О. (парите) и отиваме да ги дадем. (…) …Т. ми каза, че Г. ще ми си донесе парите, когато вземаха телевизора. Т. ми каза в очите, че Г. е в Харманли и че като се върне, ще дойде да ми си донесе парите.” (пострадалият Г.Я. – л. 36 от делото);

Ø     „Г.Я. ми даде 250 лева. Нямаше 300 лева. Разбрахме се другите 50 лева да ми ги даде на края на месеца. Това го знаеха Т. и Г.. (…) Аз отидох при тях на пазара във вторник – те продаваха маслини, Г. и Т.. Дадох им парите. (…) На Г.В. лично.” (свидетелят О.М. – л. 36 от делото);

Ø     „ …сестра ми О. и Г. купиха телевизор. Те платиха някакви пари – мисля, че бяха 250 лева – не съм сигурна за сумата. (…) Впоследствие Г.В. си взе телевизора и каза, че след няколко дни ще им даде парите, но не им ги даде. (…) Аз знам от сестра си, че са дадени пари. (...) На мене Т. ми каза, че парите ще ги върне след 2-3 дни. Аз и от нея разбрах, че са давани пари за телевизора.” (свидетелят З.Р. – л. 37 от делото);

Ø     „…Г. (подсъдимият) си взе телевизора и каза, че ще си върне пари на другия Г.” (свидетелят Г.Р. – л. 37 от делото), като на въпрос откъде знае, че Г.В. ще си върне парите, същият свидетел отговаря: „От Г.” и сочи подсъдимия;

Ø     „Доколкото си спомням, бяха изплатени 250 лева за него, а беше купен за 300 лева.” (свидетелят П.З. – л. 37 от делото).

В тази връзка настоящата инстанция не кредитира показанията на свидетеля Г.Я. в частта им, в която твърди, че на пазара 250-те лева са получени от Т.В., защото по-късно на въпрос на Съда дали е видял О. да дава парите на Т., същият отговаря: „Не. Точно тя да приема парите, а тя да ги дава – не съм видял”, докато свидетелят О.М. е категорична, че дава сумата лично на подсъдимия. От друга страна поради отдалечеността на събитието във времето е логично свидетелят Г.Я. да не си спомня тази подробност, но противоречието е несъществено, тъй като от доказателствената цялост е безспорно, че дадените от пострадалия 250 лева - независимо от посредниците, свидетелят О.М. или Т.В. - са във владението на подсъдимия и той отказва да ги върне, след като си взема телевизора.

В подкрепа на извода за неправомерното задържане от подсъдимия на сумата, която дължи на пострадалия, са думите на:

Ø     самия Г.Я., когато търси Г.В. на пазара да си вземе парите: „…той ми отговори, че аз не съм му бил давал никакви пари.” (л. 36 от делото);

Ø     свидетеля О.М., когато описва как подсъдимият и съпругата му вземат телевизора от дома й: „Г. и Т. са дошли, влезли са и са взели телевизора – без пари, без нищо.” (л. 36 от делото);

Ø     свидетеля З.Р.: „Впоследствие Г.В. си взе телевизора и каза, че след няколко дни ще им даде парите, но не им ги даде. (…) Той каза, че няма да даде пари, няма да върне и телевизора.” (л. 37 от делото);

Ø     свидетеля Г.Р.: „Впоследствие, доколкото знам, парите не са били върнати.” (л. 37 от делото);

Ø     свидетеля П.З.: „Впоследствие разбрах, че той (подсъдимият) си е взел телевизора на обратно, без да върне парите.” (л. 37 от делото).

Съдът отчита, че свидетелите Д.Х. и П.З. не са очевидци на събитията, а знаят за тях по разказ, че свидетелят Г.Я. като пострадал от престъплението до определена степен може да е заинтересуван от изхода на делото, че е налице родствена връзка между свидетелите О.М. и З. и Г.Р., но думите на всеки един от тях, пречупени през призмата на собственото му възприятие, са логически единни и последователни и разкриват по различен начин едни и същи обстоятелства, от които може да се направи единствено възможният извод, че автор на деянието е подсъдимият и че същият го е извършил виновно.

С изключение на думите на пострадалия Г.Я. в некредитираната от Съда част, Съдът възприема свидетелските показания и писмените доказателства като обективни и взаимно допълващи се. Доколкото се касае за събитие от преди 7 години, между кредитираните от настоящата инстанция гласни доказателства има и несъществени противоречия, но те касаят обстоятелства извън предмета на доказване и не са в състояние да повлияят върху преценката на Съда за вината на подсъдимия и участието му в престъплението, за което е привлечен под наказателна отговорност.

Във връзка с горното са несъстоятелни доводите на защитника на подсъдимия, че уговорката за плащането и вземането на телевизора е само между свидетеля О.М. и Т.В. и че не е ясна ролята на доверителя му в размяната на пари и телевизор, че показанията на свидетеля З. не следва да се кредитират, тъй като предава преразказ на това, което му е казано. Голословно и извадено от контекста на свидетелските показания е твърдението на адвоката, че свидетелят Г.Я. не е на пазара със свидетеля О.М. при даването на парите, защото последната казва: „не беше с мене” – и двамата свидетели, О.М. и Г.Я. - заявяват, че са били заедно на пазара, а при очната ставка помежду им се изяснява, че пострадалият не е бил до нея при самото предаване на парите на подсъдимия, а е стоял наблизо.

При така установената безспорна фактическа обстановка Съдът намира от правна страна, че с действията си подсъдимият Г.И.В. осъществява обективните и субективни признаци на престъплението обсебване по чл. 206, ал. 1 от НК, тъй като през месец април 2002 година в град Първомай, област Пловдив, противозаконно присвоява чужди движими вещи: пари – сумата от 250,00 (двеста и петдесет) лева, собственост на Г. ***, които владеел.

От обективна страна. С поведението си подсъдимият реализира обективните признаци от състава на горепосоченото престъпление, защото, след като взема обратно вещта си, за която преди това са му дадени пари от пострадалия, с присвоително намерение отказва да върне получената в негова фактическа власт сума.

От субективна страна подсъдимият извършва престъплението, за което е ангажирана отговорността му, с пряк умисъл, с целени и настъпили обществено опасни последици. Съзнава обществено опасния характер на стореното, предвижда и иска настъпването на обществено опасните последици.

С оглед на посочената и приета по-горе правна квалификация на извършеното от подсъдимия Г.И.В. престъпление, за да определи наказанието, предвид целите по чл. 36 от НК, както и обстоятелствата по чл. 54 от НК, Съдът намира следното:

За подсъдимия са налице смекчаващи отговорността обстоятелства – сравнително невисоката стойност на обсебените пари, трудовата и социалната му ангажираност.

Като отегчаващи отговорността обстоятелства от настоящата инстанция се отчитат предишните му осъждания и фактът, че никаква част от причинената с престъплението вреда не е възстановена.

Така при преценка горепосочените обстоятелства, съпоставени по относителната си тежест, Съдът е на мнение, че конкретното престъпление не е със степен на обществена опасност, по-висока от тази на престъпленията от същия род, а и от времето на извършването му до реализиране на наказателната отговорност на подсъдимия са изминали повече от 7 години, но Г.В. е лице с висока степен на обществена опасност – към инкриминираната дата има две осъждания за престъпления от общ характер, за които не е реабилитиран, а до приключване на досъдебното производство, въз основа на което е образувано настоящото дело, извършва още едно престъпление от общ характер, за което има и влязъл в сила съдебен акт.

Предвид изложеното настоящата инстанция е на мнение, че най-справедливо е на подсъдимия да се наложи наказание в минимума на предвиденото в закона, а именно лишаване от свобода в размер на три месеца (съгласно чл. 39, ал. 1 от НК), но същото да се търпи реално при първоначален общ режим на основание чл. 46, буква Б от ЗИН.

Това наказание съответства на обществената опасност на деянието и на виновния, на семейното и на имотното му състояние и би постигнало своята поправяща и превъзпитаваща роля спрямо същия.

Съгласно чл. 68, ал. 1 от НК, когато до изтичане на определения от Съда изпитателен срок осъденият извърши друго умишлено престъпление от общ характер, за което, макар и след този срок, му бъде наложено наказание лишаване от свобода, той изтърпява и отложеното наказание.

За подсъдимия Г.И.В. са налице тези условия, тъй като деянието, предмет на настоящото дело, е извършено от виновния в изпитателния срок на осъждането му по НОХД № 116 / 1999 година на Районен съд – Първомай, с което му е наложено наказание в размер на пет месеца лишаване от свобода и той следва да изтърпи това наказание изцяло и отделно от наказанието, наложено с настоящата присъда при първоначален общ режим на основание чл. 46, буква Б от ЗИН.

 

Причини за извършване на деянието - незачитане на установения в страната правов ред, неуважение към чуждата собственост и желание за лично облагодетелстване по неправомерен начин.

Подбуди - користни.

 

По изложените съображения Съдът постанови присъдата.

 

Председател:   (п)      

СЗ / АГ