Р Е Ш Е Н И Е

  86

гр. Първомай, 11.11.2009 год.

 

В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

            Първомайският районен съд, първи съдебен състав, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди и девета година в състав:

                                                                        Съдия: Елена Калпачка

при секретаря Мария Запрянова

като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 130 по описа на съда за 2009г.

за да се произнесе, взе предвид:

            Иск с правно основание чл. 150, във вр. с чл. 143, ал. 2 от СК, за увеличаване на месечна издръжка от 40 на 80 лева.

            Ищцата, като майка и законна представителка на малолетното си дете В. Д. С., моли да бъде осъден ответника да и заплаща месечна издръжка за детето в размер на 80 лева, тъй като от постановяване на определената издръжка са изминали пет години и са нараснали нуждите на детето от дрехи, храна и учебни пособия. Претендира разноски.

            Ответникът, призован по реда на чл. 47 от ГПК, чрез назначения си служебен представител адв. К., на осн. чл. 47, ал. 6 от ГПК, признава иска по основание, но счита за прекомерно завишен, като моли иска да бъде уважен в размер до 60 лева, а в останалата част отхвърлен, като неоснователен.

            Съдът, като прецени събраните доказателства, с оглед становището на страните и разпоредбите на чл. 235 от ГПК, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

            Със съдебно решение № *** год. по бр. дело № *** по описа на РС П., е бил осъден ответника да заплаща на ищцата, като на майка и законна представителка на малолетното дете В. С., месечна издръжка в размер на 40 лева. По време на постановяване на съдебното решение детето е било на 4 год. и 3 месеца. Няма данни за доходите на ищцата към момента на постановяване на съдебното решение, такива към онзи момент няма и за ответника.

От постановяване на това решение са изминали пет години. През това време детето В. С., родено на *** год., е станало на девет години и три месеца, видно от представения дубликат на удостоверение за раждане от *** год. на Община П. Детето е било ученик в трети клас за учебната 2008/2009 год. при ОУ “Св. Св. Кирил и Методий” с. К., обл. П., видно от представеното заверено копие от ученическа книжка.

Ищцата не работи по трудово правоотношение. Видно от представената от нея декларация е получила доходи от продажба на земеделска продукция - 300 лева, от детски добавки и издръжка за детето по съдебното решение. Декларирала е липса на имущество.

Разпитан в съдебно заседание свидетелят Г. заяви, че живее на съпружески начала с ищцата, която се грижи изцяло за дъщеря си В. С., като поема не само непосредствените грижи, а и финансовата тежест за издръжката на детето. Твърди, че детето посещава училище и е ученичка в четвърти клас. Съдът прие достоверни свидетелските му показания, като отчете и връзката му със страната. Заяви, че ищцата полага и грижи за друго дете, което обаче не бе доказано със съответния официален документ. Заяви, че доходите на семейството за месец не надхвърлят 400 лева, като работата е сезонна и епизодична.

При събраните доказателства и така установените факти, съдът приема, че безспорно е налице съществена и трайна промяна на обстоятелствата от постановяване на първоначалното решение № *** год. по бр. дело № *** по описа на РС П., с което е определен размера на дължимата издръжка на детето В. С.

Не се доказа съществена промяна в доходите на родителите. Липсват данни за доходите на страните към момента на постановяване на съдебното решение, с което е била определена първоначалната издръжка на малолетното дете, както и за доходи на ответника към настоящем.

Съществено са изменени нуждите на издържаното дете, което е навършило девет години и три месеца, подлежи на задължително училищно обучение, било е ученик е в 3 клас за учебната 2008/2009 год., а и възрастта му обуславя по-голяма необходимост от средства за храна и облекло. Следва тези обстоятелства да се съобразят и с променената икономическа обстановка в страната, която е изменена от 2004 год., когато е постановено решението за първоначална издръжка, което е отчетено и с оглед изменената законодателна уредба на процесните отношения.

При определяне размерът на дължимата издръжка съдът взема предвид, че майката не работи по трудово правоотношение, като е декларирала, че получава доход 300 лева. Липсват доказателства за доходи на бащата. Това, че не са доказани доходи на родителя не го освобождава от безусловното задължение да издържа детето си. За ответника няма данни да не е трудоспособен. В изпълнение на задълженията си на осн. чл. 143, ал. 2 от СК и получава поне около минималната работна заплата за страната, или около 240 лв. Не се доказа възможността на страните да осигуряват издръжката на детето си чрез други доходи или имущества.

Съгласно чл. 142 СК размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има нужда от издръжка и възможностите на лицето, което я дължи, като минималната издръжка за едно дете е равна на ¼ от размера на минималната работна заплата за страната, която от 01.10.2009 год. е 240 лева, или минималният размер на издръжка за дете е 60 лева.

При новите обстоятелства съдът приема, че за издръжката на детето В. С., с оглед възрастта и възможността на неговите родители, са необходими месечно в пари и грижи 120 лева, от които половината може да поеме майката, която полага и непосредствените грижи за отглеждане на детето, а другата част от 60 лева следва да поеме бащата, в изпълнение на задължението си да издържа малолетното си дете, което е безусловно. Искът в останалата му част е прекомерно завишен и следва да бъда отхвърлен.

Поради горното съдът счита, че следва да уважи частично предявения иск за изменяне на първоначално присъдена издръжка, която ответникът по силата на съдебно решение № *** год. по бр. дело № *** по описа на РС П., е осъден да заплаща на ищцата, като на майка и законна представителка на малолетното си дете В., като увеличи същата от 40 лева на 60 лева. Издръжката в така определения размер се дължи от датата на подаване на исковата молба - 15.06.2009 г., до настъпване на пълнолетие или друга причина за прекратяването или изменяването й, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, начиная от падежа до окончателно изплащане на задължението. Държавната такса в размер на 50 лева следва да се заплати по сметка на РС П. от ответника. Ответникът следва да заплати и направените разноски в производството за назначаване на особен представител, или сумата от 100 лева, заплатена от бюджета на РС П. за процесуално представителство. На основание чл. 36 от ЗА съдът определя на адвоката - пълномощник на ищцата, възнаграждение, което следва да се заплати от ответника. По делото е представено адвокатско пълномощно, от което е видно, че е уговорен адвокатски хонорар в размер на 100 лева, като същият е заплатен от ищцата. Съобразно принципа за освобождаване на лицата, имащи право на издръжка от държавни такси и деловодни разноски, следва съдът да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 100 лева заплатен адвокатски хонорар.

Водим от горните съображения, съдът

 

Р Е Ш И:

 

            ИЗМЕНЯ размера на присъдената с решение № *** год. по бр. дело № *** по описа на РС П., която Д.Д.С., с ЕГН: **********,***, е осъден да заплаща на Х.М. Д., с ЕГН: **********,***, като на майка и законна представителка на малолетното си дете В. Д. С., с ЕГН: **********, като увеличава същата от 40 лева на 60 /шестдесет/ лева, начиная от 15.06.2009 г. до настъпване на пълнолетие или друга причина за прекратяването или изменяването й, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, начиная от падежа до окончателно изплащане на задължението, като иска в останалата му част до 80 лева отхвърля.

            ОСЪЖДА Д.Д.С., с ЕГН: **********,***, да заплати по сметката на РС Първомай сумата от 150 лева разноски в производството.

ОСЪЖДА Д.Д.С., с ЕГН: **********,*** да заплати на Х.М. Д., с ЕГН: **********,***, направени разноски по делото в размер на 100 лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ПОС в двуседмичен срок от обявяването му – 11.11.2009 година, съгласно чл. 315, ал. 2 от ГПК.

 

                                                                             Съдия:  /П/

 

ЕК/НК